Беше далечната 1977 г.
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ поддържаше – предполагам, че го прави и до днес – връзки с редица чужди университети (в ония времена – преимуществено в „социалистически“ държави).
Млади преподаватели биваха командировани с групи студенти на т.нар. „научни екскурзии“. Преподавателите обикновено бяха ръководители на съответни студентски научни кръжоци. Деканското ръководство на единствения навремето в България Юридически факултет ме беше определило да водя кръжока по Международно право и Международни отношения „на гости“ в далечния Ташкентски университет….
Същевременно колегата Георги Петканов – млад асистент по Финансово право, с когото споделяхме кабинет 294 в северно крило на Университета – щеше да бъде командирован да поведе своя кръжок в Прага.
Имах сериозни лични причини това лято да бъда в Прага. Говорих с колегата (никой не подозираше тогава, че това е бъдещият виден политик, министър на вътрешните работи, министър на правосъдието, първи зам.-ректор на Университета, декан и партиен секретар на ЮФ, и пр.). Съгласи се на размяна. Университетските началници одобриха промяната.
Пражаните ни посетиха първи. Запознахме ги с нашата Алма Матер, показахме им забележителностите на столицата и, разбира се, лъвският дял от двуседмичния престой беше отделен за морето (Чехословакия, както е известно, има морски флот, но няма пряк достъп до Световния океан). След като си заминаха по живо – по здраво, дойде нашият ред да отлетим от (днешния) „Терминал 1“ на Аерогара София (аерогарата се намира на летище „Враждебна“ – така е отбелязана във всички световни атласи и справочници).
Прага някога е била столица на богата империя. Австро-Унгария. Което е оставило забележителен отпечатък върху нейния архитектурен облик. Бях изненадан например да видя, че в някогашния кралски дворец, понастоящем музей – Храдчани – имат зала „Роден-Пикасо“. На наивния ми въпрос за скулптурата „Мислителят“ – че вероятно е копие – уредникът с усмивка ми обясни, че „Всичко тук е оригинално, защото оттук тръгва славата на великия скулптор – тук, а не във Франция, е първата му голяма изложба!“.
Най-силно ме порази посещението в старинната библиотека на Карловия университет, особено залата с фолиантите. Огромни, с формат А0, облечени в строга черна подвързия и… завързани с тежки железни вериги!
Любопитството ми привлякоха множество томове, текстовете на които бяха… глаголически. И не един-два, а много! Значи тук се съхранява значителна част от Кирило-Методиевото дело! Какво огромно богатство притежават и съхраняват тия чехи! Не знам доколко сме се възползвали от шанса да го проучим…
Гостоприемните ни домакини ни разведоха и из други културно-исторически забележителности на своята добре устроена държава. Макар живеещи в страна от „социалистическия лагер“, дори и след Пражката пролет на 1968 г. те излъчваха някаква трудно възприемаема от нас освободеност. Например, техните дисиденти не бяха натикани по затвори, а просто бяха преместени „на друга работа“ в по-незабележими, тихи пристани: премиерът Дубчек беше станал началник-гара… А обикновеният чех живееше още тогава къде-къде по-добре от мечтаещия „ватенка топла за зимния ден“ българин.
…Та и досега.
Николай Гусев
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същия автор – вж. тук.
.
