В международния ден на учителя, 5.10.2016 г., като поздрав към България, чиито училища се множат:
Българско неделно училище в Осло –
НАНОВО И НОВО
В град Осло, Норвегия, през 2007 г. се създава българско неделно училище, което има по-ограничени функции и децата се събират веднъж в месеца за контакт и обучение. В последните две години дейността постепенно утихва. Но българите в този северноевропейски град се увеличават, а с това и необходимостта от създаване наново на училище, в което българските семейства да изградят образователен център за децата и да запазят българския си корен жив.
Идеята се осъществи благодарение на посланик Румяна Митрева, която положи усилия в столицата на Норвегия да започне отново и наново едно българско училище, което да функционира постоянно, а обучението да се провежда от квалифицирани преподаватели по програми и учебници, признати в България от МОН. За целта тя предостави един от апартаментите в жилищния блок на посолството за помещение на три класни стаи.
Две млади и амбициозни дами се заеха с това предизвикателство: учителите Венцислава Иванова и Веселина Витанова. И в последната неделя на септември 2016 г. отново български семейства и техните деца се събраха, за да поставят друго начало в новите класни стаи, украсени с българския трибагреник, с буквите на Константин-Кирил Философ, с лика на Ботев.
Новината за това събитие достигна и до Асоциацията на българските училища в чужбина. В годините, когато е ангажирана като дипломат в чужбина (Атина, Женева, Брюксел), посланик Митрева работеше с всички български училища зад граница, а в един от моментите, когато беше на работа в МВнР в София – отговаряше от името на министерството за дейността на българските училища в чужбина. Така че отношенията ни са дългогодишни, ползотворни, отношения на съмишленици.
Уведомена за чудесното събитие, изпратих поздравление от името на Българското училище към Посолството в Лондон и като говорител на нашата асоциация – от името на АБУЧ. В отговор, получих покана да гостувам в Осло и реших да го направя.
За втори път ми се случваше да пътувам до този град, но всяка среща, дори и с познато място, е различна, има с какво да изненада и вълнува. Няма да броя факта, че след като се качих на самолета и всички пътници се настаниха, капитанът съобщи, че от съображения за сигурност и поради известна техническа неизправност, се налага да ни преместят в друга машина. Подобно известие винаги действа малко адреналинно, но в интерес на истината всичко стана бързо и почти елегантно. Така че само с един час закъснение се озовахме в небето над Осло. Отгоре всичко изглежда странно. Много, много вода, сред която плуват като зелени кожуси и кожухчета многобройни острови от скали и гори – без поляни. Някак красиво и спокойно. Тази страна наистина покорява именно с усещането за покой, течащи води (понякога плашещо шумни), рустикална идилия, тишина и дървени къщи, отдалечени на големи разстояния една от друга като прекъснати акорди на една зимна мелодия. И противно на всички предварителни представи – за втори път Осло ме посрещна с много слънце, яхти и въпреки северния хлад – с някакво средиземноморско, най-вече морско усещане.
На границата и в Лондон, и в Осло, митническите проверки са доста старателни. И слава Богу. Това дори радва.
Норвежката столица ме стопли с усмивката на посланик Митрева и спокойствието на зелените магистрали, по които няма трафик (може би защото бе събота).
А истинските подробности на това посещение започнаха в неделната утрин, когато поехме към новите класни стаи на училището. Приветливо, слънчево, с настроение заприиждаха родители и деца. Ето го малкият Кирил. Запознаваме се, а майката добавя – всъщност истинското му име е Константин-Кирил!
Е, няма как, веднага го изправям пред портрета на Кирил и Методий и го снимам с тях. Съименници през вековете, а нашето дете – наследник и продължител. Сигурна съм, че ще запомни този ден до края на живота си. Ще го помня и аз, и посланик Румяна Митрева, двете развълнувани учителки и огромният брой деца (в сравнение с първия ден на откриване на училището днес вече дойдоха 15 нови ученици). Трите класни стаи се препълниха (Боже, ще стигнат ли местата да настаним учениците!). А родителите – бащи и майки, бебета, братчета, сестричета! Изпълниха дори стълбището на кооперацията и заничаха през широко разтворената врата.
По едно време гледам – влизат (според мен) трима бащи само с едно малко момче. Питам двамата млади мъже къде са техните деца. А те ми се смеят и казват: „Ние сме децата…” – единият брат е за 8-ми клас (учил в България до 7-ми), другият за 9-ти (учил в България до 2-ри клас). Не знам кое ме шашна повече – дали това, че тези хубави българи са израснали кралимарковски, или ожалих учителите, които трябва да съвместяват подобно професионално изпитание и да ограмотяват такива диапазони във възможностите на децата ни по чужбината. Но ще се справят, знам го. Както стотици други сме го правили десетилетия.
Приканвам родителите да заредят фотоапаратите (в днешно време вече се казват телефони 🙂 ), защото това множество прилича на повторен или по-скоро на още един училищен празник. Поздравявам всички присъстващи с прекрасното им начинание, пожелавам им спорен труд и прочитам приветствието на д-р Ирина Владикова, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина:
СКЪПИ УЧЕНИЦИ,
ДРАГИ РОДИТЕЛИ И ПРЕПОДАВАТЕЛИ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИТРЕВА,
От името на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) с радост Ви поздравявам по случай откриването на новото българско училище в гр. Осло, Норвегия.
За нас е особено радостно да узнаем, че в Северна Европа ще заискри още едно българско огнище на знание и любов. Всяко начало е изпълнено с предизвикателства, но Вие ще се справите така, както са се справяли стотици други първопроходци. И знайте, че не сте сами. Голямото и добро семейство на българските училища в чужбина ще бъде Ваш приятел, сътрудник, съмишленик, помощник.
Вярвайте и дерзайте – наградата е огромна: уютен роден свят за децата ни, много детска любов за учителите, бъдеще за страната ни.
На добър час и винаги сте добре дошли при нас. Заедно можем всичко!
Д-р Ирина Ботева-Владикова
председател на АБУЧ
2 октомври 2016 г.
Виена, Австрия
Посланик Румяна Митрева удря училищния звънец и децата започват своя истински първи учебен ден, в който ще разгърнат страниците на букварите и ще започнат да пишат ченгелите на кирилицата.
А родителите приемат любезната покана да направим среща в резиденцията на българския посланик, за да си кажем всички неща, които напират като въпроси, тревоги, очаквания. Повече от 3 часа продължи тази среща. Споделих всичко, което би могло да вълнува родителите, което е добре да знаят за препъни камъните на всяко подобно начало, за благодатните резултати, които ще дойдат само ако родители и учители станат едно добро цяло и гледат в една посока рамо до рамо, за да е неразбиваема веригата, дето ще брани началото.
В края на срещата с родителите идват учителите и заедно с първите доброволци-активисти започва да чертаят пътя на бъдещата организация, която трябва да оглави новото училище и да поеме отговорността за всичко, което ще се направи, за да може това училище да бъде лицензирано от МОН и надявам се да се присъедини към голямото семейство на нашата АБУЧ. В разговорите научавам, че ако МОН признае издаваните от тях удостоверения, норвежката държава почти автоматично ще вписва оценката в норвежката диплома на децата. А ние в по-средната Европа само можем да мечтаем за подобна чест!
Обичам такива срещи, такива вълнения, такива изпълнени с усмивки класни стаи и признателни погледи на родители. Това е още една надежда, още едно начало, което въпреки изпитанията на съвременния ни живот ни дава основание да сме оптимисти.
Имаме жилка, българска, има жажда и живец – заради децата, наши и на България.
И на север в Европа отново ще тръгне една нишка, една пътека към Родното, която се нарича носталгия и дълг.
.
Снежина Мечева,
директор на Българското училище към Посолството на Р. България в Лондон
говорител на АБУЧ
Октомври 2016,
Осло, Норвегия
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Българското неделно училище към посолството ни в Осло, Норвегия, отвори врати на 25 септември.
На тържеството по случай откриването на учебната година, преподавателят г-жа Венцислава Иванова се обърна с топли думи към децата и благодари на родителите за отзивчивостта и ентусиазма, с които са я подкрепили в реализирането на това родолюбиво начинание.
Приветствие с пожелания за успех бе поднесено от името на Българската православно-църковна община в Осло и бе разпространен получения Поздравителен адрес от Асоциацията на българските училища в чужбина, с когото посолството предварително бе установило връзка.
Посланик Митрева официално откри учебната година и пожела на училището сполука и успех. Тя изрази надеждата децата да посещават неделното училище с радост и удоволствие, за да се научат тук на българско четмо и писмо. В краткото си приветствие подчерта, че единствено със съвместни усилия ще е възможно училището да си стъпи на крака и да продължи напред. Тя обърна внимание на два важни фактора, от които в голяма степен зависи успеха на начинанието – авторитета и професионализма на учителите и необходимостта от безрезервна подкрепа от страна на родителите. Ангажира се посолството да оказва необходимата и възможна подкрепа.
В училището на този етап са записани 24 деца, разделени в две учебни групи: начална група – от 4 до 7 години, в която са записани 9 деца, и старша, формирана от 15 деца на възраст от 7 до 13 години.
Допълнително бе съставен списък, в който родителите записаха 10 деца, желаещи да посещават българска детска градина. Родителите проявяват най-голям интерес именно към организирането на такава група, за да стане приобщаването на децата към българския език още в най-ранна възраст, а преходът към учебни занимания – най-плавен.
Преподавателят Венцислава Иванова е с диплома бакалавър от Пловдивския университет, специалност „Начална училищна педагогика с чужд език”, и е магистър по Детско-юношеска консултативна психология. Вторият преподавател г-жа Веселина Витанова по образование е филолог и в момента е преподавател по немски и норвежки език в държавно прогимназиално училище в Осло.
Училището е разположено в гарсониера на партерния етаж в жилищната сграда на посолството – българска собственост. Намира се в непосредствена близост до посолството, но е отделено от посолския комплекс. Помещенията са предоставени срещу задължението училището да заплаща режийните разходи и наравно с наемателите да участва в почистването на общите части на сградата.
Предстои сформирането на училищно настоятелство, което да направи постъпки за регистриране на училището като юридическо лице, под формата на сдружение с нестопанска цел, в съответствие с норвежкото законодателство. До тогава то ще се води като Българско неделно училище към посолството на Р. България в Норвегия. Училището има своя фейсбук – страница и планира да създаде свой интернет сайт.
Българско училише към Посолството на Р. България в Осло
.
