.
Със омачкан и прашен от пътя костюм
той вървеше без цел и посока
и горчиво броеше години на ум –
все години на орис жестока…
Две сълзи на печалното, бледо лице
миг преди да загинат се спряха…
Той разтвори самотното свое сърце
и сълзите със писък умряха…
Шепа дребни пари, стара чанта и прах
бяха негови тъжни другари,
а грехът му, едничкият, негов си грях
бе душата му – празна и стара…
Тук ще спре, ще погали бездомно кутре…
Там ще седне за кратка почивка…
Но вървеше и търсеше где да умре
с изкривена от болка усмивка.
Малко хляб за вечеря и глътка вода
сред студените сенки на мрака
той вървеше, незнаейки що е беда –
него нямаше кой да го чака…
Във живота му нямаше страсти, жена,
той не знаеше що е целувка
и познаваше само една тишина –
на потропващи в мрака обувки!
Без приятели, дом, без постеля и плам
той напусна света много тихо…
Бе роден и живя тъй отчайващо сам;
и така в самота го откриха.
Но сега във прегръдките зли на смъртта
бе намерил почивка и радост:
Бе докоснал със длани за миг любовта –
вече стар бе открил своя младост…
Красимир Трифонов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Красимир Трифонов е роден през 1973 г. Завършил е Българска филология и История, както и Възрастова и педагогическа психология. Работи в един софийски ресторант. Друга негова любов, освен поезията, е духовата музика. Има издадени досега две поетични книги – „Избавление“ и „Цялата си нежност“.
