.
Смълча се. Не прискърцват призори
забързани към нивите каручки.
А слънцето, и то застопори –
не бърза по баира да се спусне.
Долавя се прозрачна бледина –
във въздуха, по листите, в небето.
Лозниците отпуснали крила
без гроздове не са така напети.
Под стрехи и провисени навред
се люшкат огърлици от сушелки.
Ухание на зрялост и на мед
полъхва от дървото с къснозрейки.
Врабците, като топчета в прахта
отскачат и отлитат примирено.
Самотно ги замеря тъжен грак.
Прибавя се и къщното гълчене.
Невестите разгънали чеиз,
под есенното слънце го напичат.
Безветрено е и димът горчи.
Стариците зад хурките надничат.
Людмила Билярска
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук.
.
