Хиляди чакаха с часове пред урните в европейските столици. Стълпотворение имаше и в Турция, където секциите останаха 35
Диян Иванов, в. „Сега“
Избирателите – и в България, и в чужбина (на снимката гласуване в Амстердам) – извиха дълги опашки пред секциите. На места чакането пред урните отне над 2 часа, като привечер във Франкфурт на опашката имаше над 400 души. Наблюдателите обясниха задръстването пред избирателните секции с повишената избирателна активност, която вероятно се дължеше на задължителния характер на президентския вот. Заради липсата на адекватна разяснителна кампания много избиратели така и не разбраха, че няма да бъдат санкционирани по никакъв начин, ако пропуснат едно гласуване.
С километрични опашки, много нерви и скандали премина гласуването на българите зад граница във вота за президент и референдума. Хората се редяха с часове пред урните, което показа, че изборната администрация не се е справила с организацията в чужбина. Стълпотворения очаквано имаше в Турция, където парламентът ограничи секциите до 35. Но подобна бе ситуацията и в страни от Евросъюза, макар в крайна сметка депутатите да разрешиха повече секции на негова територия. От ЦИК оправдаха хаоса с нуждата от попълване на две декларации – за вота и националното допитване. С тях избирателите удостоверяваха, че няма да гласуват втори път и в повечето случаи ги разписваха на място. Към края на деня се оказа, че и бюлетините са свършили на места.
Доста тежко бе положението в Лондон, където и на предишни избори се стигаше до опашки. Времето в британската столица бе лошо, което принуди хората или да се отказват, или да пътуват до други секции в града, където обаче навалицата не бе по-малка. Опашките се образуваха малко след началото на изборния ден. „Пълен потрес. Чакаме над 3 часа, по едно време жена ми се скри в колата, не можеше да мръзне“, оплака се Димитър Тодоров, който е от 8 години живее във Великобритания.
Огромни опашки имаше в посолството ни в Париж, както и в Прага, Лисабон, Атина, Милано и други големи европейски градове с българска диаспора. „Пътувахме три часа до секцията. И тук се позабавихме около един“, оплака се Женя Иванова, живееща в Германия. Макар да е в ЕС, гласуването в Германия бе възпрепятствано, тъй като разрешението за разкриване на урни става до 2 месеца преди вота, а „благословията“ на българския парламент дойде по-късно.
Не по-малка бе и истерията в Турция. „Втори час чакаме, как една секция ще стигне за толкова много хора“, заяви българска изселничка. В истанбулския квартал „Авджълар“ бе разкрита една урна срещу пет на миналия президентски вот. Наложи се транспортиране на избиратели между секциите. Някои от тях попълваха декларациите и си тръгваха с надежда все пак да гласуват в края на деня. Много напрежение имаше в Бурса, където е най-многочисленият контингент от хора с български произход. Изселнически организации заплашиха, че ще отнесат въпроса до европейските институции. Вотът в Турция стана повод Патриотите от ВМРО, НФСБ и „Атака“ да поискат вчера по обяд спиране на гласуването там. „Има сигнали за нередности в Бурса, Истанбул, Текирдаг, Одрин, Люлебургаз и Чорлу“, обявиха те. Основното недоволство на националистите бе, че до секциите в Турция не се допускат наблюдателите им, освен това трети лица попълват декларациите на изселниците. От ЦИК обявиха, че не е незаконно декларациите да не се попълват лично – достатъчно било подписът да е собствен.
АКТИВНОСТ
Най-висока зад граница бе избирателната активност в Турция, следвана от Великобритания, Испания и Германия. Предварителните данни сочеха, че президентският вот събира повече интерес от референдума.
.
