Коментар на Григор Лилов
- РАЗВЕНЧА СЕ МИТЪТ ЗА НЕИЗКОРЕНИМОТО РУСОФИЛСТВО (КРЕМЪЛОФИЛСТВО) НА БЪЛГАРИНА.
Имаше кандидат-президент, който предложи независима от ЕС и НАТО България и обеща първата му работа да бъде референдум за това – Велизар Енчев.
Резултат – под 20 000 гласа.
Т.е., когато въпросът опре до интереса, джоба и перспективите пред българина, говорилнята умира. Дори заклети путинофили се присещат за личния си интерес, за исторически перспективи пред нацията – своите деца и внучета и отказват да пуснат гласа си.
Втори извод: медийните и експертно-политологически и социологически внушения за такива и то много силни настроения са чист балон. Но те бяха необходими за всяка управляваща върхушка у нас да плаши Запада, че може да стане и по-лошо от една страна, а от друга – на този фон да си измива ръцете за тясната дружба с руската властова корупционна машина.
Трети извод – „Атака” е маргинална партия с жалък електорат. Както знаем, тя години наред се обявяше за позицията на Велизар Енчев.
В голямото патриотично обединение тази партия дума не промълви за това и плътно си затвори очите за проатлантическата ярка позиция на Патриотичния фронт.
Защо – защото иначе нямаше да допринесе с пукнат глас (освен тези към 20 000 за „неутралитет“) към успеха на коалицията. Т.е. „Атака“ излъга своите избиратели, прегази основна конструкция на идейната си платформа, защото знае, че си отива от политическата сцена.
Излъга ги, променяйки негласно програмата си, защото знаеше, че на тази почва е останала без достатъчно електорат!
Проблемът е защо политическите елити у нас изкуствено я крепят с патерици като това коалиционно споразумение. Отговорът съм го дал на 6 октомври в пост „Равнис! Затвори очите! (може да го намерите и чрез Гугъл). Напомням тезата ми: „Атака“ е плашило за пред Запада – ние сме лоши, но ако ни сритате, има и далеч по-лоши.
2. ТЕЗАТА „КОМУНИСТИ-АНТИКОМУНИСТИ” Е ВЕЧЕ ПОГРЕБАНА В ОБЩЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ.
Защо?
Защото цялата прогерберова, прореформаторска и всякаква друга пропаганда заложи за успех в кампанията си именно това послание.
И то тотално не сработи.
Защото голямо мнозинство от хора си дадоха сметка, че вече 27 години в преход нас ни управляват – независимо от цветовете им, издънките на една и съща партия – старата БКП. Ту съюзяващи се, ту воюващи помежду си.
Познатият мит не сработи, защото обществото започна да проглежда!
За какво? – За истината!
За истинските, задкулисни механизми на ВЛАСТТА И ПРОПАГАНДАТА.
За това, че една част от комунистическия елит у нас се наименува и самоетикира като антикомунистически, получи позиции, вкл. и международни на тази основа при глобализационния световен капитал, и се скара с бившите си другари за разпределението на баницата.
Само глупаци – да, глупаци! – биха гласували за Цецка Цачева, водени от съображения „комунизъм-антикомунизъм”.
Защо глупаци? Ами ето защо:
*** Радев е бил комунист 6 години, Цачева – 20 години.
*** Радев е бил комунист вероятно по необходимост (като боен пилот), Цачева – най-вероятно по кариеризъм или семейна традиция (вижте постовете ми за партизанското й родословие и родно място).
*** Радев е бил обикновен редови комунист. Цачева – неродови, номенклатура на Областен комитет на БКП и партиен секретар.
*** Радев е зарязал комунизма, Цачева е останала с него и философията му!
*** Олигарсите в България подкрепиха ГЕРБ (виж поста ми за КРИБ). А олигарсите са бившата най-едра червена номенклатура и бившите кадри на Държавна сигурност – т.е. есенцията на комунизма, който ни остана горчивото наследство от него.
Други доказателства ли?
Напомням изявлението на Цецка Цачева за държавните интереси с приоритет пред човешките права.
Напомням основното герберово и нейно послание в изборната борба – тя е радетел за държавността и затова е членувала в БКП, защото тя е била партията-държава.
Тя се оказа вярна на комунистическата „държавност” и сега, защото се похвали с лоялността си, че винаги ще обслужва „ръководящата партия” на власт.
Ами именно това е комунизмът.
Цачева и ГЕРБ пресипнаха от говорилнята „антикомунизъм” като маскировка за изборен бал, като облекло за нощта на Хелуин, скрило твърдо, мускулесто и заплашително тоталитарно тяло.
******************
Борисов – офицер от ДС, далечен роднина на Тодор Живков по майчина линия; Цветанов – офицер от ДС, син на доверената охрана на ръководителя на ДС; Лиляна Павлова – внучка на член на ЦК на БКП – с лични заслуги за Априлския пленум и издигането на Живков; бившата министка Диана Ковачева – дъщеря на зав. отдел на ЦК на БКП, Румяна Бъчварова – дъщеря на номенклатура на Политбюро на ЦК на БКП и роднина на генерал от ДС; Власислав Горанов – роднина на кандидат-член на Политбюро и т.н., и т.н.
Човек не отговаря за делата на роднините си, дори за тези на баща си и майка си.
Да, но във висшите среди на ГЕРБ няма нито един човек, който да не е бил във връзка с бившата ръководна най-високо стояща червена номенклатура при социализма.
Т.е. говорим за правило.
За кастова система, както подчертах наскоро.
И това било „дясното” у нас, сред чиито ръководители 27 години след падането на Стената и досега няма нито един обикновен гражданин от социализма.
Подобно е ситуацията и при реформаторите и „снахата на Политбюро“ Меглена Кунева, която като връх на демагогията и наглостта дори е работила в структура, подчинена на Шесто управление – идеологическия страж в ДС.
**************
Такава беше предизборната конструкция на ГЕРБ – антикомунизма като демагогия. Като лъжа, защото те бяха носители на укрито, но иначе ярко комунистическо послание – далеч по-ярко от онова на БСП зад Радев. Силата на тази нагла лъжа е в това, че за тези истини големите медии няма да отделят трибуна и политолозите и социолозите никога няма да го кажат и дума.
Също така демагогски се извъртя в последната си позиция и Марешки (той смени много позиции), мотивирайки се, че е по-добре „по-малкото зло” срещу комунизма.
Също така демагогски постъпи „демократичната” опозиция и Реформаторският блок. Почти целият им ръководен състав са хора, имащи тесни роднински връзки с комунистическата номенклатура и с дебели бизнесинтереси с нея. И навсякъде сред олигархията – вижте например скорошния ми пост от 8 ноември за ДПС кандидата за еврокомисар и фирмата, свързваща тази кандидатура на КОЙ с етикирания като „прозападен” министър на отбраната.
Атикомунизъм у нас никога не е имало, въпреки всички клетви на всякакви „антикомунисти”. 45 години и 27 след тях винаги ни е управлява една партия – БКП/БСП, но роила при демокрацията различни свои десни, центристки, либерални и т.н. фиданки.
И нека никой не ми сърди за директността и за това, че съм го нарекъл глупак! Няма безгрешни хора.
Всички ние в нашия си живот сме постъпвали глупаво. Разбира се, че се е случвало и аз да съм бил глупак!
И аз, макар че съм експерт в тази област за разлика от вас, понякога съм се хващал в капана на митологията и демагогията.
Но слава Богу, както съм бъркал, така съм и проглеждал.
Време е вече и всички вие, които сте били заблудени, да направите това!
Иначе вече наистина ще си останете глупаци в областта на политиката и лесно направлявани електорални овце.
3. ПРЕЗИДЕНТЪТ С БСП ЗАД ГЪРБА СИ ЩЕ ПРОКАРВА ТЯХНАТА ПОЛИТИКА
Глупости!
На квадрат!
Не го вярвам – рано или късно ще има еманципиране.
Видяхме го още при победната пресконференция на ген. Радев и БСП.
Корнелия Нинова и новият президент се разминаха в свои политически възгледи за ролята и оценката на Бойко Борисов.
В нашата иначе несъвършена Конституция президентът е заложен като балансьор, като коректив и като потенциален спасител на нацията в критични моменти. Той по формулировката си е надпартиен.
И дай Боже – и по действията си!
________________________
Партийният интерес, какъвто и да е – ляв, десен, центристки, комунистически или антикомунистически, популистки или консервативен, либерален или национален – винаги този интерес е по-тесен от националния.
Където и да е – не само в България, но и по света, от САЩ през Европа и Русия до Китай!
Да, дори и в Китай, където има партиен монопол и една единствена партия – ръководната!
Там, където Си Цзинпин едновременно е Председател на републиката (президент) и Генерален секретар на Комунистическата партия.
Политиката там е всеки бъдещ Генерален секретар и съответно Председател (сменят се на всеки десет години) да израсне преди това в ДЪРЖАВНАТА, а не в партийната йерархия. И може би и в тези условия се крие успехът на китайските реформи.
Затова ще обърна внимание на едно от изявленията на вицепрезидентката Илияна Йотова към ген. Радев на 3 октомври пред Националното съвещание на БКП:
„Пред себе си имате най-старата партия в България и може би в цяла Европа! Тук имате достойни хора, които през последните години са гонени, мачкани, обиждани, само защото са верни на Българската социалистическа партия. И най-малкото движение от ваша страна срещу тази партия няма да ви бъде простено!“
Г-жо Вицепрезидент, не вярвам да ме четете, но съм длъжен да Ви го кажа: според теорията и практиката няма партиен интерес, какъвто и да е, който да е равностоен на националния!
Няма!
Всяка партия бърка – понякога и с фатални, тежко отиващи последици в бъдещето за страната, в която действа и е управлявала в един момент.
Силата на президента е като балансьор и надпартиен да бъде неин коректив. Това е и Вашата сила!
Искрено се надявам словата Ви да са само електорална пропаганда, а не Ваша философия и разбиране за същността на Институцията, която представлявате.
Грозно за нея и държавността у нас ще е да възпроизведете някога ситуацията сега с Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, или да защищавате партиен срещу национален интерес.
Защото слагането на равенство между двете понятие е онова, което наричаме философията, същността на тоталитаризма.
___________________
Цялата досегашна българска политическа действителност за тези десетилетия доказва непартийността на президента, неговото еманципиране от партията, която го издигнала на власт:
– „Боянските морави” на Желю Желев;
– „Иване, кажи си!” на Петър Стоянов;
– „Станишев (премиерът) е най-голямата ми политическа грешка” на Георги Първанов;
– Напрежението, което възниква между Плевнелиев и Борисов – ГЕРБ в последната година.
И обратният пример: председателят-президент Петър Младенов се опита да защити партийните интереси („най-добре да дойдат танковете”) и, слава Богу, изгоря с обществения импийчмънт, преди да свърши големи бели за България.
4. ПРЕХОДЪТ СВЪРШИ – ЗАПОЧВА НОВ
По време на царското управление – след приемането ни в НАТО и ЕС политолозите и социолозите демагогски обявиха, че преходът е свършил. Имаха предвид окончателната смяна на собствеността от държавна в частна.
Да, така беше, но преходът не е единствено икономика!
Той е и система от нови обществени отношения – например действаща демокрация вместо фасадата й, върховенство на закона и т.н., и т.н. И нова система от икономически отношения в собствеността, която още я няма. Най-малкото защото държавният патернализъм е запазен чрез огромната роля на обществените поръчки за своите хора.
Сега вече можем да кажем, че този преход за 27 години завършва.
И започва нов.
А защо завършва?
Завършва не заради партиите, а заради нас, заради тоталният протестен вот – президентски избори + референдум и + като постоянна тенденция – емиграционно обезлюдяване, вече заплашило съществуването на България + тотално опростяване на нацията, деструктуриращо всякакви обществени отношения и освен това и националното стопанство.
На път е да си отиде и световен процес – на антидържавната корпоративна глобализация (продържавната ще си остане, бъдете сигурни!), която гледаше на всеки от световното население само чрез категорията „потребител” и на тази основа рушеше общества и нации. Значима част от партиите у нас (десни сили, ГЕРБ също) са проводници на такава политика и я използваха като индулгенция пред тази група от световния капитал.
Практически с падането на комунизма от власт се осъществи конвергенция – но не на двата строя, както предполагаха някои теоретици като Гълбрайт, Ростоу и др. през 60-70-те години на ХХ век, а конвергенция (сближаване, сливане) на двата елита – западния и комунистическия.
Путин прекрати тази конвергенция в Русия, сега и Тръмп ще я прекрати в САЩ. После ще го последват – волю-неволю Европа и ЕС.
Тези две тенденции – на детрониране на глобализационен капитал, отричащ държавните устройства и социално-етническите и културни особености и задраскване на осъществената конвергенция на елитите, се сляха у нас и забремениха България със зачатието на нов преход.
Какъв – ще поживеем, ще видим!
Засега е ясно, че ядра в основните партии – т.е. част от кукловодите, част от Центъра е постигнал съгласие за цялостна реформа на партийния живот и избирателните процеси у нас, за да запази властта си и като предпоставка за някаква промяна, необходима за тази цел.
_____________________
В този смисъл успехът на референдума на „Шоуто на Слави” и успехът на ген. Радев, заедно с издигането на крайно неподходящата и губеща кандидатура на Цачева, са част от голямата конспирация на едно Задкусилие.
Което застана срещу друго Задкулисие.
Накратко: след толкова имитации на различни разноцветни политически тенденции най-сетне и самият ЦЕНТЪР се разцепи на две групи.
Независимо от написаното дотук, една от основните причини за този развод е чисто битова – все по-постната баница, която остава за разпределение в Задкулисието.
____________________
Мотивите за такъв сблъсък се виждат с просто око.
Вероятно мнозина от вас не са обърнали внимание на онова, което наскоро написах в един пост и сега ще напиша отново:
***************************
Погребването на България ще погребе – първо ще обезцени, а после и ще нулира богатства и активи за много и много милиарди и милиарди – земя, имоти, молове, хотели, предприятия, търговски обекти, вносно-износни операции, финансови институции, банкови влогове и т.н.
Т.е. перспективата за задълбочаване на сегашните негативни икономически, политически, обществени тенденции вече заплашва и „светая светих” – парите на онази олигархия и онези задгранични сили, които дърпат конците у нас. Заплашва освен родни и руски, и западни капитали, инвестирани в България.
****************************
Онези от тях, които го разбират, застанаха в този сблъсък срещу тези от тях, които не го разбират, и заслепени от алчността, да готови да издълбаят и ново дъно на дъното на пропастта – дъно, което ще погребе и най-едрия капитал, и политическата каста у нас.
В известна степен се възпроизведе американската ситуация и руската ситуация, макар и не в в онази недемократична и неототалитарна формула, каквато упражняват в Кремъл.
Провалът на ГЕРБ е провал на тази група капитал!
Този провал на ГЕРБ е провал на дясното политическо олигархично пространство у нас.
Това „дясно” обаче си е най-обикновен неокомунизъм, етикиран за прикритие от реформаторите като либерална фразеология и украсен за панделка с десни популистки фрази, чийто най-ярък изразител стана Борисов.
Успехът на Радев се надявам да е провал и на същото неокомунистическо олигархично „ляво” съдържание в БСП, прикрито и етикирано с лява популистка фразелогия и носталгии по миналото.
5. НОВОТО ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО
Голямата идея за начало на нов преход у нас е тази за нормализация на политическия живот у нас.
Сега той е ненормален – в парламента има 9 парламентарни групи, представляващи официално 18 различни партийни субекти! Т.е. всеки едър олигархичен интерес у нас се е обзавел със свое партийно лоби или депутати в него.
На президентските избори се появиха и нови такива олигархични интереси, според мен тясно свързани с руските енергийни – например обединението, застанало зад Марешки.
Срещу тази нормализация ще възрази вътрешната опозиция в БСП, целият сегашен политически център, дясното – ГЕРБ, реформатори и сие.
Инструментите за промяна са:
А) Мажоритарното начало.
То е изгодно за сегашното ръководство на БСП, за да нулира вътрешната си опозиция, от която малцина имат някакви шансове да бъдат избрани при смяна на избирателната система. И да превърне БСП в нормална лява партия, която да застане твърдо – без опасност от изместване и разпад в левия политически център.
То е изгодно за ДПС като начин да възстанови губещите си позиции сред българите – мюсюлмани с турски етнически произход. И чрез тях да се строи в политическия център, каквато вече е партийната им програма.
То е изгодно за Бойко Борисов и група от ГЕРБ, защото така ще запазят партията с популярните й лица като скелетна конструкция на ново образование в дясно. Т.е. ГЕРБ ще повтори маньовъра на БСП, отървавайки се от баластта на път към „светлото бъдеще”.
Това мажоритарно начало е неизгодно за всички останали. Те практически нямат лица, които да могат да спечелят такива избори.
Този сблъсък ще предреши съдбата на новия преход и неговите резултати.
Следователно предстои създаване на нов облик на БСП в ляво, нов облик на ГЕРБ в дясно и формиране на нов Политически център.
Кандидатите за този център са най-многобройни:
– Марешки и бъдещата му партия;
– Слави Трифонов и бъдещата партия, опряна на неговото шоу;
– групата около Трайчо Трайков и Гражданския съвет, която реално е извън лоното на Реформаторския блок – например те я подкрепиха, колкото да не е без хич за президентските избори;
– проектът на Радан Кънев;
– патриотите (ала без „Атака”).
Малко съм изненадан от Патриотичния фронт, защото те нямат особени проблеми с мажоритарното начало, но са привърженик на пропорционалното убийствено статукво. Е, вероятно при такива позиции не историята, а настоящето на следващата година ще ги запрати директно от върха на политиката на бунището й и сегашната им електорална победа ще се превърне изненадващо в пирова.
Б) Промяна на Конституцията.
– отпадане на институцията Велико народно събрание, сложена като гарант за статуквото на политическите сили;
– засилване на институционалното начало на президентската институция (вкл. и ветото й, което вероятно ще се преодолява с 2/3 от депутатските гласове);
– конституционни основи за дълбока реформа на съдебната система, вкл. и в прокуратурата.
И т.н., и т.н.
*************
Въпреки че прогнозирам тези промени, неизвестностите са прекалено много, за да гарантирам, че ще се случат в близко бъдеще.
Ако не станат – очакванията са неизбежният бунт на „масите”.
Защото тези избори и референдумът подпечатаха, парафираха правилото на Ленин за революционна ситуация, когато „низините” не искат, а „върховете” не могат повече да живеят повече по старому.
А той е бил и досега си е останал като най-знаещият човек в световната история кога и как се раждат революциите с кръвопролитията им.
Е, това са надеждите!
Финалът на статията е от вас. Например някой от тези цитати:
– Надеждата е добра закуска, но лоша вечеря.
– Надеждата е като захарта в кафето – подслажда горчилката.
– Миналото е източник на знания, а бъдещето – източник на надежда. Стефан Амброуз
– И утре е ден! – помисли си с надежда Еднодневката.
– Човек се отказва по-трудно от страха, отколкото от надеждата. Ото Лудвиг
– Надеждата и страхът са неразделни. Франсоа де Ларошфуко
– Надеждата е рискът, който трябва да бъде задвижен. Джордж Бернанос
– Онези, които се надяват малко, не могат да растат много. Джордж Макдоналд
– Докато сме живи, ще се надяваме! Марк Тулий Цицерон
.
