Как протекоха българските избори в Чикаго
Двете избирателни секции, определени за изборния ден в Дес Плейнс, се пръснаха по шевовете от напъна на българите в Чикаго да гласуват. „Малинчовата“ избирателна секция стресна членовете на СИК още в ранни зори. В седем часа пред вратата на секцията, малко преди председателят да завърти ключа, зад него вече се бяха наредили първите желаещи да подадат гласа си. Сякаш предусетили какво ще се случи само половин час по-късно, десетимата ранобудници успяха да пуснат своя вот на спокойствие. Казвам на спокойствие, защото до края на изборния ден то липсваше. Макар и доста просторно, помещението на секцията отесня много бързо. Заели местата си, членовете на комисията забравиха чашите си с кафе, които така и си останаха недокоснати през целия ден. „Заявления, няма заявления…“ Това бяха думите, които се чуваха непрекъснато. Принтерът бълваше копия. Зареждаха го с мастило и пак. „Няма заявления.“
Опашката се беше навила като баница в залата. Тарикати и разни хитряги ловко изпреварваха по завоите на редицата. Но зорките очи на няколко чевръсти нашенки ги улавяхя бързо и ги връщаха на старта. „Българска работа“ – започнаха да подвикват сеирджите. Слава Богу, малко бяха тези, които мислеха като тях. „Българска работа“ – казвам и аз.
На допитванията, месеци преди изборите, от консулството се опитаха да усетят желанието у нашенеца да гласува. Но тогава такова не, че не се усещаше, ами направо си липсваше. Една чаровна репортерка също бе усетила това и се бе отчаяла от липсата на интерес у българина към изборите. Тя се мъчеше да си обясни защо е така, търсейки отговора между нашите сънародници. Заговорих се с нея и изразих своята категоричност, че дни преди изборите нашенецът ще се активизира . Уви, такава ни е натурата. Чипат ни, за който говореше някога Симеон II, е така настроен, че не позволява да се „абим“ отрано.
Страхотна опашка се проточи навън пред „Малинчовата“ секция за гласуване, както я наричаха сънародниците ни. За малко да излезне извън плазата. Хубавото време поддържаше весело настроение. Пред магазин „Малинчо“ се виеше пушек от скарите на барбекюто, а миризмата на кебапчета се носеше по цялата плаза. Мнозина не издържаха и притичаха натам. И ето, че изборите си станаха 100% български…
Близо хиляда нашенци дадоха своя вот, за президент и вицепрезидент. Толкова гласуваха и на референдума. Приятно впечатление направи на секционната комисия прегледът на бюлетините. За първи път имаше изключително нисък брой на сгрешени бюлетини и много интересно – липсваха свободните съчинения на хора, даващи воля на омразата си. На такива, дошли с едничката цел да оплюят някого.
Вероятно тези избори ще се запомят с това, че изборният ден приключи с изчерпване на бюлетините докрай. Повече от сто човека се разочароваха в седем и половина. Някои се вслушаха в думите на българския консул, че в секцията в църквата „Св. София “ могат все още да гласуват и се отправиха натам. Много натоварен се оказа изборният ден за членовете на СИК. По-късно той премина и в нощ, защото обработването на бюлетините искаше време и прецизност.
Този изборен ден ще породи много въпроси. Както между журналистите, така и между всички нас, българите. Сигурно ще се питаме какво ни стана, какво толкова ни активира, че решихме да се изправим срещу политиците. Кое събуди нас, българите зад океана, и ни прати до изборните секции? Дали пък, гледайки отстрани, ние не виждаме по-добре грешките на политиците в родината ни? Предстои ни балотаж за избора на президент и вицепрезидент. Може би тогава ще получим някакъв „жокер“, който ще повдигне завесата и ще даде някакъв отговор .
Текст и снимки:
Добри Карабонев
