Днес, 14 ноември, са Коледните заговезни или заговелки, а от утре започват и Коледните пости, които траят до Рождество Христово. Това е последният ден, в който може да се блажи – т.е яде месо, яйца, млечни продукти. Постът продължава 40 дни и се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата (Великденския пост). Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Божи Иисус Христос.
Според българска традиция в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, вита баница с тиква и много орехи, пълнени чушки с боб.
След като семейството се навечеря, стопанката на къщата измива и скрива лъжицата, с която се сипва от блажните ястия на този ден се прибира и се изважда отново на Коледа,когато е и отговяването.
Строг пост се спазва от 15 до 22 ноември и между 20 и 24 декември. От 23 ноември до 19 декември е позволено да се консумира вино, риба и морски дарове – с изключение на дните сряда и петък, когато пак се спазва строг пост.
Постът далеч не е обикновена диета. Той е очистване не само на тялото, но и на душата от суета, гордост, злоба и престъпни помисли. Постигналият това единство на смирение, любов и доброта човек се превръща в духовна личност.
Коледният пост не бива да е самоцел. Още по-малко диета. Ето защо е добре при започването му да се получи благословия от духовник. За да се сдобиете с нея, е важно първо да изповядате греховете си пред свещеник. Важно е още 40-дневният пост да не се афишира.
Постът не е свързан само с физически лишения, вярващите християни трябва да се откажат и от другите си пороци. На алкохола и цигарите не се гледа с добро око. Разрешено е само виното, стига да не се пие в сряда или петък. Хазартът е забранен, както и шумните купони. Постът предполага пречистване и самовглъбяване, затова в 40-те дни до Коледа можем да се отдадем на четенето на книги. Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да употребява без сряда и петък. На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино.
Венчавките са забранени отначалото на Коледните пости (14 ноимврш) до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари).
В следващите 52 дни до Богоявление ще се правят само граждански бракове. Протестантските църкви изцяло отричат поста. Католическата църква изисква по време на коледните пости да не се яде месо – само в петъчните дни.
На 14 ноември църквата почита и Свети Апостол Филип – един от дванадесетте апостола.
Според библията, след Христово разпване заедно със сестра Мириамна и апостол Вартоломей, Филип тръгнал да проповядва христовото учение. Езичниците от град Йерапол ги хванали и влачели из целия град. Били обвинени в магьосничество, за което трябвало да умрат разпнати на кръст.
Докато събличали дрехите им – изведнъж Мириамна се превърнала в огнен камък. Разпнали на кръст апостол Филип с глава виснала надолу, Свети Вaртомолей разпнали до стените на храм – а земята се разстресла в тътен, отворила се и погълнала езичниците. Тези, които останали живи помолили Бог да се смили над тях, свалили Вартомолей, земята върнала погълнатите. Апостол Вартомолей свалил Филип, но той вече бил преминал от земята на небето. След това Вартомолей покръстил всички, а три дни след това на мястото където капела кръвта от Апостол Филип, порастнала лоза като знамение за това, че заради пролятата в името на Христа кръв светият се наслаждава на вечно блаженство.
На 14 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Филип (означава обичащ коне) Фильо и Филип
Още по темата Коледни пости
