Денят на народните будители – 1-ви ноември – е честван за първи път в Пловдив през 1909 г.; от 1922 до 1945 г. е национален празник, прекъснат от комунистическия режим, и възстановен през 1992 г.
Във вертикала на милионната си еволюция човекът е преминал през Homo ergaster (работещият човек), Homo erectus (изправеният човек) и от 40-50 000 години – Homo sаpiens (разумният човек), наричан първоначално Homo diurnis (дневният човек).
В контекста на Деня на народните будители ще го наричам будния човек – защото сме заспали, някой трябва да ни събужда или някой трябва да ни държи будни, за да не заспиваме? Будители, будни, пробуждащи се, заспали? Въпроси не само за българската душевност и принадлежност, но и за любовта към знанието, мъдростта и книгите.
„Любознание”, „любомъдрие”, „книголюбие” – думи, съчетаващи емоцията и знанието. Като saperе aude (лат. – да имаш куража да си мъдър и независим) за европейското Просвещение, те са мото на българското Възраждане. Но не и на съвременна България.
През 2010 г. президентът на Израел Шимон Перес ни посъветва: “Не ходете в банките, истината е в научните лаборатории – там се правят великите неща. Оставете хората си да поемат инициативата. Както ние правим. Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората. Те могат да изградат велика държава от една малка територия” – звучи като поезия, превърната в реалност в Израел.
Кой български политик може да очертае с такава дълбочина проблемите на съвременна България? И да позволи на будителите да влезат в „научните лаборатории да правят великите неща” – добро качество на живот, образование и наука.
„Внимавай тук добре, любомъдри читателю”: учителите и учените са будители на нацията. Те ни учат да ползваме знанията „за умна наслада и полза за себе си и за другите“.
Знаят го и делфините, акулите и птиците – когато спят, те плуват или летят, едното полукълбо на мозъка им е будно, а противоположното око е отворено* – делфините и акулите да виждат въздуха на повърността на морето, птиците да се пазят от хищниците и лошите хора.
Птици, които “спят на крилете си”. Звучи красиво, нали!
Д-р Георги Чалдъков
_____________________________________________________________________
* При някои птици през първите два дни след излюпването, инкубираните на светло спят с отворено дясно око, докато инкубираните на тъмно спят с отворено ляво око (Current Biology 2001; 11: 971-974). Като че ли познават дегизирания кон от “Алхимиците” на Константин Павлов, който “започва с двете си очи да мига/ с лявото дава десни сигнали,/ с дясното дава леви сигнали.” Повече обаче се знае за съня на делфините и акулите, както и на мигриращите птици – техният сън е унихемисферен и униокуларен: едното мозъчно полукълбо е будно, другото – спи; съответно, окото, противоположно на спящото полукълбо, е затворено. По време на съня си тези животни не движат бързо очите си (англ. rapid eye movement – REM), както правят хората, когато сънуват – това означава, че делфините и птиците нямат кошмарни сънища, но все още не е установено дали могат да мечтаят.
