Отец Димитър от „Св. Иван Рилски“ за храма, вярата и отношенията между духовници и миряни

„Koгато планината не отишла при Мохамед,
Мохамед отишъл при планината.“

Започвам с тази поговорка с паралел – когато българското общество не идва в храма при отец Димитър, той отива да се представи пред него. Когато медиите не отразяват духовната дейност на свещеника, той сам трябва да напише информация какво се случва в поверения му храм, да разкаже от първа ръка малко за себе си и да се представи. Да отговори на подхлъзващи запитвания от страна на някои медии, да ги информира, че е българин, че служи в поверения му храм, на български, че е гражданин на Америка, че си плаща редовно таксите, че гласува съзнателно на всички избори, както за Родината Майка, така и за страната, в която живее и в която служи на сънародниците си. Пристъпвам към тази информация и изясняване и прочистване на изкуствено създадените мъгли около мен и храм „Свети Иван Рилски” в Чикаго. Също така имам право на отговор към отправените в някои медии лъжи и нападки за мен, целящи да се очерни не само личността ми, но и поверените ми храм и енория в Чикаго.

Роден съм в Перник. Преди да емигрирам, след спечелването на зелена карта от лотарията, живеех и служех в София. Завършил съм Спортна академия /1972-76/ и Духовна академия /1983-88/. Работил съм като методист в спорта в Перник /1977-83/и като секретар на Архиерейското наместничество в Радомирска околия /1986-94/. Свещеник съм от 1993 г., ръкоположен от нинездравствующия български Патриарх + Неофит, тогава викариен епископ на Патриарх Максим, в присъствието на целия Свети Синод в катедралата „Света Неделя”. Служил съм в храм „Успение на Света Богородица” в София и като ефимерий на манастира ‘’Св. Петка” във Владая, както и като свещеник в квартал Владая от 1994 до 2004 г.

В Америка служих 18 месеца при Митрополит Йосиф, в Ню Йорк, след надлежно отпусно свидетелство от Патриарх Максим и заповед за назначение от дядо Йосиф, като ректор на „Св. св. Кирил и Методий”, българската катедрала на 50 улица в Манхатън. След прекратяването на договора Митрополит Йосиф ме освободи, даде ми отпустително и ме препоръча и препрати към Митрополит Кирил Йончев, който ме прие и назначи към Американската православна църква ”Рождество Богородично” в Джърмантаун, щата Пенсилвания. В тази църква служих 10 плодотворни години. През 2009 година на 4 януари Митрополитът на Америка Йона поиска да служа с него в „Свети Иван Рилски” и да заема мястото в Чикаго, като Ректор. Това действие, заповед, беше съгласувано с църковното настоятелство и Българския диоцез, които обещаваха гладко преминаване към новото ми място на служение в „българския” град Чикаго. За какво беше нужна тази промяна, това преместване, тази намеса лично от тогавашния новоизбран и вдъхващ надежди Митрополит Йона? Поради неканонични действия, нелигитимен статут и възникналите от това съдебни дела. За да мога аз да послужа като редовен клирик за временен параван до спечелването на делата, при запазен статут, жилище на стария свещеник, въпреки получаващия се оксиморон, откъм невъзможност самият той вече да бъде поддържан финансово, какво би било предложено на мен -квартира, заплата – „дървено желязо” – лъжи и обещания в стил „нослето на Пинокио”. Но това касаеше, като утопия и лъжи, само непроменените от 11 години досега „хлъзгави настоятели”, наричани от миряните с никнеймите, прякорите – „намазаните пехливани”, ”воеводите”, ”хъшовете”, ”побратимите”, ”архонтите”. Как пък досега не се намери някой, който да ги нарече – християните! Но народът ни знае, че за да бъде наречен някой православен християнин, той трябва, освен да притежава кръщелно свидетелство, но също така да идва на служба и света Литургия, не непременно редовно,но поне веднъж в месеца, да се изповяда, да се причасти със светите тайни, задължително минимум поне веднъж годишно, или поне да вземе благословения хляб (светата нафора); ако не уважава свещеника, то поне да не го обижда, унижава, подиграва, псува, напада и разпространява за него навсякъде лъжливи злобосътворения. Ако бях влязъл ”във владение” тогава и бях допуснат да служа, при вече извършена от мен Света Проскомидия, въдворяването ми щеше да бъде реалност и очакваната надежда както от седемте тогава, същите сегашни, настоятели, с волята и благословението Божие, щеше да се изпълни. За съжаление, това не се случи. Действията на спънки, противопоставяне, обиди, освирквания и неподчинение към Митрополита и моята служба и назначение през тези кошмарни за мен дни, са извести на медиите и описани подробно, за да се спирам на тях тук. След този фарс, когато всичко свърши с пирова победа за създалите проблемите, при малодушието и безпринципността на Митрополит Йона, при получилия се факт за неназначение, аз бях подминат като „малка гара” и „слаба ракийка” от щедрите на обещания и лъжи, забележете, НАЗНАЧЕНИ, никога не избирани според канона и досега „настоятели” от народа. Взех си автобуса, гладен, смазан и обруган, и обратно с автобуса на „Грейхаунд” до Пенсилвания. Жан Рено е писал: ”Не трябва се връщате при предателите. Не трябва. Хапете лакти, дъвчете земята, но не се връщайте там, където веднъж са ви предали.” Няколко години, въпреки многобройните опити от „настоятелите”, секретаря отец Фройде, и доста по късно избраният Епископ Александър (5 май 2012 г.) да ме приканват да дойда отново в Чикаго за свещеник, аз не смеех да рискувам и отказвах. Но… както е писал Кормак Маккарти: ”Човек никога не знае от какъв по-лош късмет го е спасил лошият му късмет”, аз все пак се поддадох и сега съм тук… пишещ тези редове, ближейки ”новосъздадените ми рани” . И, както писа в „Двери на православието” моят преподавател по гръцки и Нов Завет в Духовната академия проф. Иван Желев: ”Както си го доведе, Йона, така си го и отведе”… – става дума за мен. Благодарен съм на професора, че тогава не посочи и спести името ми, за да не бъдат унижението и обидата ми сугубо нарастнали.

Когато дойдохме тук след многократните увещания на моят Митрополит в Пенсилвания и сегашният на Българския диоцез, бяхме принудени да си поръчаме превоза и заплащането сами, поради ”липса на средства от църквата”. Беше ми предлагано от пишещият клеветите срещу мен и виновника за всички неразбории в църквата, да „поработя като доброволец”, че, видите ли, са ме докарали от едно село в ”центъра на света”, пък познаващите ме (над 3000 души) знаят и са ми благодарни,че съм ги водил за 12 години на далеч по красиви ”центрове” и съм им отворил очите както за светските, туристически „красоти”, така и (което е по важно) за духовните. Заварихме тук ”мерзост на запустението”, както в църквата, така и в олтара, така и в салона. Не е било чистено с години – паяжини, сантиметри прах и мърсотия. И ако приходящите свещеници не ги е било грижа да ”приведат в ред”, понеже са временни наемници, чистотата в олтара, където не може да влиза мирянин – защо църквата, бейсмънта, сервизните помещения, ”кътът за мъртвите”, ’барът”, ”сцената”, тънеха в нечистотии и бяха запуснати с години? Приведохме всичко в блестящ ред със съпругата ми. Тя стоеше от ранна сутрин до късния следобед на пангара за свещите, записваше старателно приходите, но след това листът се откъсваше от тях и се унищожаваше. Преди се е заплащало, както за продажба на свещите, така и за чистенето на храма и салона. Ние вършехме това без пари. ”Чашата преля”, когато без мое благословение и съгласие започнаха съботни „партита” в салона от мексиканци (от 120 до 200 души) и ние бяхме принуждавани да взимаме предплащанията, и основната сума за наема, да развеждаме наемателите и оркестрантите многократно през седмицата и през цялата съботна нощ да слушаме децибели от ”увеселението”, да дишаме алкохолни пари и дим от барбекю и печено, запълващи и светия олтар, и да бъдем на „разположение” през цялата нощ на хора, които в основната си част бяха и без документи, да им угаждаме на капризите и след тях да „почистваме”. Пак без заплащане. И на другата сутрин, немигнал и уморен, аз да служа Света Литургия – няма такъв канон! Това не е ли тормозене и грубо отношение към свещеника? Благодаря на моя Епископ, че ме освободи от това „задължение, понеже съм живеел тук”. Всеки духовник в Америка, от всяка християнска деноминация, живее без наем в църковното жилище. Въпросът е в какво състояние е жилището и колко е похарчено, пак без благословение, за неговия „ремонт”?

Досега, където и да съм служил, настоятелите не са пропуснали нито една служба, нито един църковен празник. Тук се получи пълно дезертиране откъм присъствие на службите на трима от настоятелите; не казвам участие, за такова и дума не може да става, след като те не знаят и „Отче наш” да произнесат. Според канона, те са се самоизключили дори като редовни миряни. Да не говорим за неизповядване, непричастяване, дори и невзимане на благословения хляб – света анафора. Ако презрителното и крайно лошо отношение към мен касаеше личността ми, а не мисията ми на свещеник, щях да се придържам към тези думи:

„А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. /Матея 5:39-41/ Всъщност вече сте победени.. Защо вместо това не оставите да извършат неправда към вас? Защо не оставите да ви ограбят? защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета? /1Коринт 6:7/

Но когато се касае за духовна, умишлена разруха, на ценности на вярата, злоупотреба с това, което е Божие дело, заменяно с псевдопатриотични лозунги и политиканстване за извличане на евтина поулярност на гърба на църквата, ще бъда непреклонен и няма да мълча. Прощаваме, прощаваме, прощаваме… защото вярваме, че така ни учи Божието Слово. Прощаваме всичко, освен един грях. Не можем да простим „греха“ да изявиш истината. В Езекиил. 3:17,18 Бог се обръща към пророка-свещеник и му казва: „Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; слушай, словото от устата Ми и предупреди ги от Моя страна. Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.“ Свещеникът е отговорен пред Бога за Божието дело и поверените му вярващи и затова сега се защитава, заради истината, която е била дълги години умело манипулирана и изкривявана тук, в Чикаго.

Ако аз си кажа: За единството и мира в църквата по-добре да замълча, защото църквата ще се обезглави, толкова е трудно да се намерят в днешно време хора, които могат да станат настоятели и тръстии. Но е казано: „Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом“. Ако свещеникът не изяви греха им, той става съучастник, става като тях.

Ако има явен грях в църквата и аз го виждам, но не правя нищо за да се осъзнае грешника, аз ставам съучастник и Бог ще ме държи отговорен.

Свети Ефрем Сириец /306-373/ казва: “Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съгласие, защото Той се моли към Бога и Отеца за светите Си ученици да бъдат едно, т. е. единомислени и не само те, но и всички чрез тях вярващи в Него.”

За съжаление раздорите и несъгласията в храм „Свети Иван Рилски” пропорционално са се увеличавали през годините, поради много преплитащи се причини. И сякаш огорчението на Светеца, когато е напускал пределите на Владая, през 901 година, пропъден от тогаващите заселници, кумани, изразено в думите: ”Да даде Господ да се събирате и никога да не се разбирате”, е прескочило бариерата на вековете и се е пренесло тук, в Чикаго, поради несъгласието и разделението между православните християни в храма. Светото Писание ни казва: ”Какво по-хубаво и по-красиво от това братя да живеят наедно!” И Сам Благият наш Владика, Господ Иисус Христос, не говори ли на Своите с пречистите Си уста: “Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях?”

А на практика се получило обратното, както между духовниците, служили тук преди мен, и то не само поради семейни проблеми, но и поради гордост, щестлавие и светски дух, така и всред „настоятелите”, а и всред миряните, поради непослушание и осъдителен дух.

На снимките по-долу са хората, започнали святото дело за създаване на храма с много любов, приятелство, ентусиазъм, но за съжаление това е завършило със съдилища, взаимна омраза и отказ от примирение.

А това са снимки на хората, които според Светата православна вяра е трябвало да живеят в мир и взаимна обич. Отново за съжаление не се е получило. Те двамата са започнали да се съдят и това, което се вижда на снимките, вече е минало.

Как бих желал и много се моля пред Бога, тези съратници и ктитори, дали много от себе си за съграждането на храма ни „ „Свети Иван Рилски” в Чикаго, да си подадат ръка, братски да си простят и с това да решат бъдещето на енорията. ”Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така си прощавайте и вие.“ /Колосяном 3:13/ Подай, Господи!

Настоятелите най-грубо изгонват отеца, който ги е назначил, станал е техен духовен баща, работил с тях добре, без значение от нарушените изисквания на правилата и каноните. С това се дава началото на сага, изпълнена с взимна омраза, клетви, анатемосвания и вражди, оформяне на групировки, чиито действия продължават да пречат да се съвземе църквата и досега.

Ето ги и тях, Словото Божие говори за люде като тях: ”Мислете за горното, а не за земното… умъртвете ‘природните’ си части, които ‘действуват’ за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, поради които иде Божият гняв върху рода на непокорните; отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си. Не се лъжете един друг..? /Колосяном 3:5-8/ Знаем, че „Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, така и проклетия не постига без причина”/Притчи 26:2/. Дано Господ се смили над тях, защото е казано: „Внимавайте никой да не връща на никого зло за зло, а винаги търсете доброто един на друг и на всички.” /1 Солунци 5:15/.

Правилата и каноните на Светата Православна църква са ясни, категорични и непроменими. При тях в течението на годините няма вмъкване на т.нар. „Амендмънт”, тоест допълнение, както от духовни лица, така и от светски. Тук не съществува ”по презумпция”, няма „ако”, няма ”ама”, няма ”странични вратички”, привилегии, ”шуробаджанащина”, роднинство, предимства за „активен борец… срещу”, няма „един от нас”, няма „човек на еди кого си”, няма ”наш човек”, няма симпатии и антипатии. Има твърда безкомпромисна истина, установена от Светите Отци на Светата православна църква.

Светото Писание и Правилата на Светата Православна църква ни дават много ясни определения за всичко, отнасящо се за православните християни, настоятелите, духовниците и висшия клир.

”И тъй, по плодовете им ще ги познаете. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.”/Матея 7:20-21/

Нека видим какви са положителните и отрицателните, добрите и лошите плодове от живота на тези, които декларират и изповядват, че са християни:

Добрите: …”Плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание, послушание. Против такива няма закон.“ /Галатяни 5:22/

Лошите: …„Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни), ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че които вършат това, няма да наследят царството Божие.”/ Галатяни 5:19-21/

Като сравним делата (вражди, съдилища, свади, побои, разпри, гняв, ревнувания, завист, пиянства, срамни гощавки и пирувания, разногласия, лъжи, манипулации, лукавство, атеизъм, арогантно поведение, грубост, алчност, ”муфтаджийство”) на някои…, нека се запитаме – редно ли е, според Светото писание, те да продължават да са членове на църквата?

Нека да разгледаме някои от църковните непроменими правила, касаещи дициплината на вярващите:

Из правилата на светите Апостоли:

Правило 9

Трябва да се отлъчват от църковно общение всички ония верни, които влизат в църква и слушат писанието, но не достояват на молитва и свето причастие до края, като такива, които произвеждат безчиние в църквата.

„Тези. които не остават до края на богослужението” – а какво да кажем в нашия случай, когато някои (трима от ”настоятелите”; четвъртият е примерен служител, християнин, баща и съпруг) въобще не идват на църква, никога не се изповядват, не се причастяват и не взимат света нафора. Могат ли да останат за в бъдеще членове?

Правило 12

Ако някой от КЛИРА (тоест духовник) или отлъчен от църковно общение мирянин, или недостоен да бъде приет в клира, като напусне, бъде приет в друг град без препоръчително писмо, нека бъде отлъчен и тоя, който го е приел, и тоя, който е приет.

Правило 13

Чужди и непознати в друг град клирици по никой начин никъде да не служат, ако нямат препоръчително писмо от своя епископ.

Правило 15

Ако някой ПРЕЗВИТЕР /Свещеник/ или дякон, или изобщо броящ се в клира, напусне областта си, премине в друга и като се премести окончателно, се засели там да живее без волята на собствения си епископ, на такъв заповядваме да не служи повече, и най-вече, ако не е послушал епископа си, който го вика да се върне, а в случай, че продължава да упорства в това безчиние, нека остане там в общение като мирянин.

Правило 27

Заповядваме да бъде низвергнат от свещен чин епископ, презвитер или дякон, който БИЕ (нанася побой или опит за побой, нападение, ругатни и обиди) някои съгрешили верни християни или досадили неверни, и с това иска да заплашва други, понеже Господ на нищо такова не ни е учил, а напротив, Сам, бидейки удрян, не е нанасял удари, бидейки укоряван, не отвръщал с укор, страдайки, не заплашвал. ”кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия“ /1 Петрово 2:23/

Правило 42

Епископ, Презвитер /свещеник/ или дякон, който се е предал на игра, пушене и пиянство, нека или да престане, или да бъде низвергнат.

Правило 52

Епископ или презвитер /свещеник/, който не приеме, а отхвърли такъв, който се обръща от греха, нека бъде низвергнат от свещен чин, понеже наскърбява Христа. Който е казал: “И на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник” (Лук. 15:7).

В нашият случай, ако християни, които поради разнообразни причини са били прогонени от църквата, някога, разочаровали са се в миналото и сега, отпаднали са и сега поради искрено желание искат да се възстанови изпадналата в беда църква, решили са да се върнат – трябва ли да ги възпрем, да им откажем покаянието? Да им откажем Свето причастие, да не им приемем членския внос, защото биха гласували срещу „нас”. Да не бъде!

Правило 54

Клирик /свещеник/, който бъде забелязан, че яде и пиянствува в кръчма, да бъде отлъчен, освен когато, като пътник, бъде принуден да отпочива в гостилница.

Въпрос: Гостилница ли е „Барът” към нашата църква, имаме ли легално разрешение, лиценз за продажба на алкохол? Дори да е с легално разрешение, защо се отваря „понякога” сутрин преди Светата литургия и започва да „функционира”, и докато в олтара се извършват Божиите тайнства, паралелно в „кръчмата” се случват непристойни, неподобаващи неща – пиене на алкохол, сервиране на неосветена с молитва и благословение храна, одумвания, клюки, политиканстване. Защо по време на службата започва курсът по английски в бейсмънта, салона на църквата? Това не е ли презрение към вярата? А пък неделното училище, което е към храма. Училище към църква, но децата не влизат в храма, нито родителите, нито директорката. Никой не учи децата, под никаква форма, за християнската вяра, ценности и морал. И какво притежаваме — ресторант към храма или храм към ресторанта? ”Конче пред каручката или каручка пред кончето”? Беше написано, в клеветите, че не съм се чувствал като духовен лидер. Да, не бих желал да бъда лидер на хора, чийто неделен ден, ден за освещаване, ден за поклонение в храма, започва с гуляи, разправии, клюки, интриги, и които използват мястото за дружелюбни гощавки, за кръчма.

Като факт от отбелязвам: На храмовият празник 19 октомври, тази година, сряда, никой от настоятелите не дойде. А това е патронен празник, по важност сравнен с Великден.

И самата вечеринка, по случай празника на светеца, беше обявена в някои медии от ”кореспондента” като „Танцовална вечер”, със снимки на нагиздени момичета. ”Елате да се повеселим, похапнем и пийнем с дует Минкови“. Нито дума за светията, за църковния празник, за църквата. Това повече не бива да се допуска.

„Тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват себе си; Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, ‘че подлежат’ на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост. Тия са роптатели, оплаквачи, които ходят по страстите си, (и устата им говорят надуто), и заради печалба ласкаят човеците. присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти. Тия са, които правят разцепления, плътски, които нямат Духа.“ /Юда 1/

„У кого – ах? у кого – ох? у кого – караница? у кого – скръб? у кого – рани без причина? у кого – зачервени очи? У ония, които се засядат около вино, които ходят да издирват подправено с аромати вино… Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях, Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост.“ /Притчи 23:29-30,24:1/

Светото Писание ме съветва, не само като духовник, но и като християнин: ”Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее. Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са като прах, що вятърът измита (от земното лице), те са като плявата, която вятърът отвява Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците – в събранието на праведните. Пътят на нечестивите ще бъде погибел. /Псалом 1/

Правило 21

Клирици или миряни, които се оплакват срещу епископи, или клирици, да не се допускат да се тъжат направо и без изследване, а предварително да се изучи общественото мнение за тях.

Защо някои от медиите, поради криворазбрано приятелство, без анкета, проверка, запитване и дори редакторски корекции върху строго църковни термини и понятия, допускат публикуването на лъжи, клевети, неточни информации, реклами за църковни събития, фантазии и измислици в своите издания, от човек, който не е упълномощен от духовника, който е единствено правилно компетентен и носещ тежестта и отговорността, за всичко ставащо и предприемано в поверената му енория?

Правило 56

Мирянин, клирик /певец, иподякон/, който наскърби свещеник или дякон, да се отлъчи.

„И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден“/Матея 12:36/

Тук, в Чикаго, за една година, като свещеник, пишещият тези редове претърпя многократно не само „празни” думи, а обиди, ругатни, псувни, заплахи, тормоз, оклеветявания, грубости, опити за удряне и неуважения.

Бяха писани за мен по вестниците лъжи, обидни оценки за качествата ми, поведението и пастирската ми работа, лъжливи информации, както и „критики” за служби, на които пишещият автор не бе присъствал. Нито една от Великденските служби умишлено не беше отразена. Нито едно от посещенията на Епископа не беше отразено. Ето някои нагледни илюстрации от моите ”нямащи харизма” служби, на които съм бил „мрачен и несимпатичен”, и че „двама от трима” са ме „мразели до смърт”. Бяха подбудени към провеждане на активности и даване зелена улица за провокирани стари опити за митингствуване, избухване на скандали всред изгонените някога енориаши и опити за сегрегация на изкуствено създадени групировки от тялото Христово, като всеки път от един и същи човек… пишещ и клеветещ… Направиха се необмислени и емоционални ураджийско-публични заявления, и то всеки път, пак от една и съща личност, пишещата, клеветещата, за преминаване към БПЦ и без благословение от собствения Епископ, отиване на преговори с Митрополит Йосиф, което, направено по този начин, е анархично своеволие и престъпване на канона.

Ето някои снимки от моите служби и битийност на Свещеник:

Аз съм се придържал да спазвам Господните правила: ”Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.“/Матея 18:21-22/

Има обаче едно „НО”… Прошка се дава и след това би следвало да има покаяние и поправяне. Това никога не се случи досега. Напротив, с всеки изминат ден безобразията, тормозът, клюките, спънките, арогантността и безсрамието нарастваха.
„Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.” /Матея 18:15-17/

Свещеникът не може да си позволи заради своя Спасител и Господ да позвъни на 911, както е бил „съветван” многократно от „доброжелатели” и желаещи нови саирджийски „шоута” хора, след ужасните ексцесии, защото ще доразруши авторитета на църквата, в която трябва да се излъчва мир. Лесно е да дойдат служителите на реда и да сложат белезници някому (имало го е този акт вече тук), но срамът от тези необмислени действия е нарастнал и хората разочаровани са се отдръпнали.

Светото Писание, чрез любимият на Господа ученик Свети Йоан Богослов, ни съветва и ние би трябвало да обърнем внимание на него, а не на фалшиви „доброжелатели”:

„..да любим един другиго… А любовта се състои в това, да постъпваме по Неговите заповеди. Тази е заповедта, която сте чули отначало, за да постъпвате по нея; ..Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина. Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте; защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела ./2 Йоаново 5,9-11/

Заповядано е: „Да се отлъчи”…

Правило 69

Епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец, който не пости в светата Четиридесетница преди Пасхата, или в сряда и петък, освен когато на това му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен.

Ако не се спазват постите… Мирянинът да се отлъчи!!.. А тук се пропагандира, предлага се без алтернативно постно меню блажна храна, многократно през постите, с критика, че така трябвало, защото сме в „други времена” и трябват приходи… ”Защото всичко това търсят езичниците… Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.”/Матея 6:22,23/. На първо място Бог! И „приходите” ще дойдат”… от благословение, от дарения чисти и от сърце, а не от „печалба”, чрез светски средства за печалба, от „бизнеси”, взаимствани от безбожния модел, заобиколил ни навсякъде.

Прилагам част от постановленията /Constitution/на Българският диоцез към Православната църква на Америка, които касаят правилата и изискванията за провеждане на избори за нови настоятели. Такъв избор и отчет трябва да се провежда задължително всяка година.

„Гласуващ член” на Енорията трябва да е навършил 18 години, който взима РЕДОВНО участие при светите тайнства „Изповед” и „Свето Причастие”, в неговата лична енория (не някъде другаде или в друга енория), най-малко поне веднъж в годината (което не е препоръка, а изключение – например заминал в командировка, ваканция, в друг щат временно, в чужбина, болен е и не може да участвува ежемесечно в причастяването). Бил е член на Енорията за период, който може да бъде определен от Енорията.

В създалата се екстремна ситуация в църквата – финансов колапс, останала без членове, тотално нарушаване на канонична дисциплина от назначените и неизбирани на редовно събрание настоятели, сегашият президент на църквата състави текст за обява на събранието, в който е подчертано, че от 2 октомври, до деня на събранието, ръководено лично от Владиката, започва приемане на нови членове, които ще имат право да присъстват, да гласуват, да номинират и да бъдат номинирани (предлагани) за нов разширен борд от настоятели.

Правило 45

Не може да бъде приета за член на енорията личност, която посещава и е член в неправославна христианска деноминация. Религиозните, морални и социални задължения на енориашите са да спазват догмите на светата православната вяра, в своя живот и дейности; да присъстват редовно на Светата Божествена литургия и на другите църковни служби за истинско и лично поклонение в неделя и празници; да спазват правилата и постите на Светата Православна традиция; да пристъпват често към светите тайнства и да ги получават достойно и неосъдително след надлежно покаяние, изповед, да се причастяват; да ръководят, учат, наставляват, възпитават и изграждат подрастващите и младите, според вярата и духа на Светото Православие, да уважават свещеника си, духовенството и църковния авторитет на всички ръководни органи на Църквата; да се подчиняват и са послушни към съветите и въпросите на вярата, както и за църковния ред; и да си сътрудничат със свещеника и взаимно помежду си, по всякакъв начин, за благосъстоянието и просперитета на енорията и успеха на своята свещена мисия.

Задължение на енорийският член е да си плаща редовно годишната членската такса.

Един от назначеното настоятелство, човекът със журналистическа карта, пишещ клеветите срещу мен, и неточни информации за събитията в храма и службите, своеволно, без благословия на свещеника, не си е плащал членския внос за пет години.

Правата на енорийският член включват да може да присъства на всички редовни и специални енорийски срещи, за да вземе участие в обсъжданията и да гласува там, и да бъде избиран за член или служител на енорийското настоятелство, или на съвета, и в такава позиция да взима участие в управлението на енорията, в посока на нейния духовен живот и социална дейност.

Енорийският свещеник, по силата на каноничното си ръкоположение и назначаване, е Предстоятел /Председател/ на енорията и църковната община, и оглавява местната енория на Епархията. Той има правата да изпълнява всички религиозни служби, като следва и е предписано, и да спазва догмите, Светите канони, Учения и традициите на Светата православна църква, както и нарежданията и директивите на Епископа. Да извършва в неделя и празник службите в енорията си редовно и правилно, и да се грижи за духовните потребности на енориашите си. Да проповядва Божието слово в неговата свята православна чистота и значение, чрез проповеди и други беседи с верните енориаши.

Да се грижи за и да поддържа в добро състояние регистрите за кръщения, сватби, погребения, и да избира и НАЗНАЧАВА учителите за религиозното образование в неделното училище на енорията, и да бъде готов за проверка от епископа.

Да пази достойнството и честта си от посегателства срещу личния и семейния му живот, така че да бъде примерен духовен пастир на енорията му.

Да споменава редовно името на своя Епископ на Светите служби.

Да бъде глава и ръководител на Енорията, на офиса с компетенцията и правоспособността да бъде ръководител, на когото е поверено попечителството, спесимените, контрола на архивите на енорията, заедно с официалния енорийски печат, кръщелните, венчалните, светото миро и погребалните документи. Енорийският свещеник е глава и ръководител на енорията. Никакви дейности в енорията не може да се започнат без негово знание, одобрение и БЛАГОСЛОВЕНИЕ. Енорийският свещеник трябва да има последната, решаваща и окончателна власт над неделното училище. Само редовните енорийски членове с добро поведение и отговарящи на каноничните изисквания, имат право да избират и да бъдат избирани.

Срещата за изборите за Съвета на настоятелите на енорията се провежда на място на енорията в помещения, предварително обявените от управителния орган на енорията чрез лично тайно гласуване. Като обобщение твърдя, че не съм се ”изпокарал” с никого от църковното настоятелство, както беше написано от самоопределилия се и самоназначил се „настоятел” за „отговарящ по културно-масовата дейност в черквата”. Такава дейност съществуваше някога в комсомолските активи, но никога в светата църква… Бил съм внимателен, отстъпчив, учтив и бащински настроен към всеки. Тези, които „вкусиха и видяха колко Бог е благ”, чрез светите тайнства изповед и причастие, се преумножиха, като вече знаят как и откъде да черпят надежда, утеха и сили от Светото Писание, Библията и молитвеника. Тук е мястото да благодаря и на г-н Хамид Русев, който е от друга вяра, че подари безплатни много православни книжки – молитвеници, вече почти раздадени от мен на всеки заинтересувал се, също безплатно. На всеки посетил храма, който е отворен всеки ден от 8 сутринта до 8 вечерта, съм бил на разположение. Всяка една църковна нужда е била задоволена по всяко време и на всеки посетил храма, като комплиментите не са ми били спестени и аз благодаря на всички за подкрепата при всички трудни ситуации. Не съм пропуснал нито една света служба и тайнство. Извън всякаква празна суета, като намерение, поствам всяко свое служебно действие, проповеди, четене на Светото Евангелие, кръщенки, венчавки, освещавания и празнични събития, снимки, духовни материали на стената си във Фейсбук и на сайта на храма, който администрирам. Тази дейност няма как да се скрие умишлено – всеки може да я види, оцени и добие представа за мен, за разлика от манипулативните жълтини, които не правят чест на някои предубедени медии, допускащи явните клевети досега. На всяко събитие, свързано с чествания на официални български празници, съм участвувал подобаващо със слово, освещавания и присъствие. Дал съм всичко от себе си, за да помиря враждуващите групи, не само от амвона, но и с лични разговори. Приел съм стария свещеник като събрат, съработник на клира, помощник, певец, без да се интересувам от внушенията на непростилите му негови бивши приятели и съидейници, с които са вече в жесток конфликт, за съжаление. С него се опитахме за тази една година да вдигнем „летвата” на духовността в храма. Доколко това се получи, показва нарастналата посещаемост, запитванията по телефона и добронамереността на досега отпадналите от църквата християни. Съществува и обективна пречка за намаляването на членството и посещението -тя е преместването на множество християни в други жилищни (по-евтини) райони на мегаполиса. И въпреки това хората идват.

Показателен е фактът, че на „Успение Богородично” в понеделник, работен ден, 38 градуса по Целзий, храмът се препълваше през целия ден до късна вечер. КОЙ и какво привлече вярващия народ така масово? Вечеринката ли? Театралните сценки ли? Пикниците ли? Идването на свръхценни гости и политици ли? Не! Света Богородица и Свети Иван ги доведоха, за да се помолят и да бъдат истински благословени и духовно нахранени!!! Затова и с Божията помощ, живея с надеждата, че всичко ще тръгне за добро: ”При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро; защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя. А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил. Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас? /Римляном 8:28-31/

.