Референдумът – шанс за промяна

Позиция на Боян Атанасов

Разделяй и владей – отново в ход, и то по всички възможни фронтове. Защото на 6-ти ноември ще се случи нещо, от което 27 години политическия ни елит бяга като дявол от тамян. Нещо, което може и трябва да обърне гнилата политическа система у нас на 180 градуса. Нещо, което ще спре самовъзпроизвеждането на тъй наречения ни политически елит. Нещо, което ще засегне болезнено мафиотско-мутренския модел, защищаван 27 години от олигархията у нас. И това нещо се нарича национален РЕФЕРЕНДУМ.

27 години всички партийни централи заедно с придворните им „експерти“, социолози, политолози и „специалисти“ по изборни хватки се грижиха подобно събитие да не може да се случи. То не бяха законови препятствия, то не бяха експертизи и анализи, то не бяха откровени лъжи и внушения за вредата от референдумите. И съвсем естествено – изпитаната технология: разделяй и владей! Делят ни на българи и турци, леви и десни, бедни и богати, русофили и русофоби, комунисти и демократи. А всъщност единственото смислено разделение е: граждани – мафия. Колкото по-разделени сме, толкова сме по-лесни за манипулации. Последното разделение е за или против Слави Трифонов. Но той нито се е кандидатирал в изборите, нито подкрепя някого. Поде инициатива за референдум, за промяна в политическата система, което само по себе си е положителна гражданска активност. Но това предизвиква очаквано раздразнение. И в медиите потекоха едни дискусии, едни дебати с безсмислени внушения и коментари за „чалгаджийския референдум“. Сякаш той е за или против Слави Трифонов. Човек може да не харесва музиката му, гласа му, манталитета му, обецата му и изплезения език, но участието в референдума с „да” или „не” е израз на гражданска активност и отношение към законите и политическата система, а не към един шоумен. И шанс за промяна, какъвто ако пропуснем сега, не вярвам да имаме следващите 10-20 години.

Кое е това нещо, което обединява целия ни политически елит в атаките срещу референдума? И каква е причината ежедневно медиите да ни заливат с апокалиптични предсказания за съдбата ни, ако нали, не дай си Боже, референдумът е успешен? Ами това е първият и най-важен от трите въпроса в референдума – за промяна на досегашната пропорционална избирателна система в мажоритарна в два тура. Какво толкова ненавиждат партийните елити у нея? Ами това, че мажоритарните избори отменят властта на партийните централи да нареждат в листите анонимни, послушни некадърници. Ще им се наложи да издигат избираеми личности – хора, които да имат обществено одобрение, хора с биография, образование, уважение в обществото. А мажоритарният избор е именно състезание на личности. Които може и да имат собствено компетентно мнение по отделни въпроси. Но партийните централи нямат нужда от контрол – напротив, имат нужда от безконтролна власт. А точно сегашната пропорционална избирателна система означава повече власт за партийните елити и по-малко власт за гражданите. Сега гражданите могат да избират единствено тези, които им предлагат партийните върхушки. Е какъв избор е това? И как тогава партийният ни елит ще остане без този мощен лост във властта – някой друг, пък бил той и суверенът, да дръзне да си помисли, че може сам да избира управниците си. На народа не трябва да се дава власт. Неговите искания са глупави. Просто лошата олигархия периодично трябва да се сменя с добрата олигархия по най-културен начин. Това е.

Такива неща като референдума не бива да се случват. Просто народа не бива да се обременява с такива сложни дейности – да решава сам. Има кой да решава вместо него. И да не би пък някой да реши да поразсъждава гласно по темата, всички слуги на партиите и техните фондации от сутрин до вечер са заети да съчиняват пълни лъжи срещу мажоритарния вот – че щели да останат 2-3 партии, да се срине държавата, мафията и олигархията щели да си вкарат депутати в парламента. Всъщност, ако мажоритарна система в два тура бе изгодна за мафията и олигархията – отдавна да е въведена! И много е просто – мажоритарният вот със сигурност е най-бързият начин за промяна на настоящата политическа система. И може би и най-ефективният. Ако бъдат избирани мажоритарно в два тура, депутатите ще зависят в много по-голяма степен от своите собствени избиратели и в много по-малка от своите партийни ръководства. И ако се въведе като механизъм и отзоваването, за което толкова настояват хората, те ще са сигурни, че имат реални шансове за контрол върху властта. Защото само при мажоритарни избори избирателите могат да си отзоват депутата, защото го знаят кой е. Никоя смесена или пропорционална система не предполага такава възможност.

Днес в един от сутрешните блокове виден наш „експерт по изборни системи“ лъжеше безогледно и внушаваше поредните небивалици по отношение на референдумите и мажоритарната система – как ако хората се подлъжат да подкрепят този въпрос, ни очаква съдбата на Беларус и някои диви азиатски републики. Но този всезнаещ професор съвсем съзнателно пропуска страни като Англия, Франция, САЩ, Канада, Австралия, които за него явно не заслужават внимание. Но които са пример за понятия като демокрация, парламентаризъм, свобода, равенство на закона. И в които общото звено е мажоритарна избирателна система. Към каквато система свободомислещите хора по света имат явни предпочитания. И към които хора ми се иска да вярвам, че след 6-ти ноември ще можем да се причислим и ние. Като гласуваме на референдума. За да не оставяме друг да определя съдбата ни. И тази на децата ни.

.