Симеон Стоилов, генерален консул на Р. България в Чикаго от 2011 г. до юни 2016 г., пред Еврочикаго
– Г-н Стоилов, как според Вас ще се променят трансатлантическите отношения с Европа и по-конкретно – с България, след избирането на новия президент на САЩ?
– Целият свят е в процес на трудно предвидима промяна и несъмнено България трябва да намери своята адекватна позиция. Както Брекзит, така и изборът на г-н Тръмп за президент на САЩ, бяха огромен шок за всички, които се вълнуват от глобалната геополитика. В същото време аз не бих прибързвал със заключенията, въпреки че лозунгите на новоизбрания президент на САЩ не вещаят продуктивно партньорство между Америка и Европа. За анализ и прогнози бих изчакал новия президент Тръмп да встъпи в длъжност, за което има още два месеца и половина. За този период ще станем свидетели на узряването на политическите лозунги на кампанията да се оформят в негова политика или да се премоделират в адекватен израз на националния интерес на САЩ. Въпреки оптимизма ми, не мога да пропусна да кажа, че предизборната платформа на републиканския кандидат буди много тревоги и поводи за притеснение не само за трансатлантическите взаиомоотношения, но и за глобалния мир като цяло.
– Какви според Вас са и трябва да бъдат приоритетите на външната политика на България в момента и каква е ролята на Министерство на външните работи?
– Това е въпрос, на който много от първите мъже в държавата и министри на външните работи са си задавали и продължават да си задават, и едва ли моята скромна личност е редно да дава препоръки. Използвайки правото си на отговор, бих отбелязал, че по моята лична преценка България трябва да се стреми да предвиди икономическата макросреда на следващите 20-30 години, да адаптира националната икономическа стратегия в тази посока и да се подготви за преход към нея без забавяне. Икономически просперитет би довел до трайни тенденции в преодоляването на демографските предизвикателства, завършването на прехода на страната към пазарна икономика и преминаване към напълно завършена демократична обществена структура и система. Предвид динамиката на съвременните международни обществени и политически процеси, изпълнението на тази задача изглежда трудно осъществимо. Вярвам обаче, че чрез политическа воля за подготовка на дългосрочна национална стратегия, с капацитета на Министерство на външните работи и чрез предварително изготвено целево задания, това може да бъде подготвено надпартийно и в интерес на нацията, и изпълнявано в дух на отговорна приемственост.
– Каква трябва да е ролята на консулската служба в защитата на правата и интересите на българските общности зад граница?
– Зашитата на правата и интересите на българските граждани по света изисква отлично познаване, наблюдение и анализ на политическата, икономическата, социалната и културната конюнктура във всяка отделна страна. Това вклюва в себе си както готовност за преодоляване на специфични затруднения за български граждани, които са на място, така и постоянна проучвателна дейност и търсене на възможности за успешната реализация на българския интерес в чужда среда. Консулските служби и дипломатическите представителства са институциуналният инструмент за постигане на целите и задачите от националната стратегия зад граница, и в този смисъл аз лично виждам ролята им като ключов навигатор не само за нашите сънародници, но също за частния и обществен сектори у нас, във взаимоотношенията им с отделните държави.
– Какви са впечатленията Ви от българската общност в Чикаго?
– В срока на моя мандат като генерален консул на Република България в Чикаго имах привилегията да участвам в издаването на книгата „Чикаго – българският град“, на която бях и патрон. В нея специално написах кратка статия за българите в Чикаго. Ако цитирам част от написаното там: „В Чикаго българите често не се замислят дали ще се върнат (след „гурбета” или „емигрантството”), а просто живеят пълноценно тук и сега. Те не преживяват своята носталгия пасивно, а изграждат своята България тук и по американски. Местните българи не чакат да се завърнат там, откъдето са тръгнали, за да им е “българско”, а си го правят тук, където са в момента, където работят и живеят. За местните българи не е важно дали са за малко или за дълго в Чикаго, те остават завинаги свързани с България. Защото да си „българин в Чикаго” не може да бъде по навик или по принуда – тук си българин по природа, та макар и като американски гражданин!“ – ще остане само да потвърдя, че продължавам да съм на същото мнение. Пожелавам им здраве и успехи!
– С какво сте най-горд от работата си? Имало ли в случай да защитите правата на сънародниците ни и как е приключил той?
– От целия срок на назначението си имам безценни спомени и паметни моменти на интересни срещи и обогатяващи преживявания. Най-много обаче съм радостен, че имах възможността да се запозная с прекрасни българи и да се обогатявам от тях. За мен бе огромно удоволствие да се запозная с проф. Самуил Рафетов – мой съгражданин – от Русе, който е зад граница повече от 50 години. Професор Рафетов ме потърси във връзка с предстоящото през 2012 г. посещение на президента на Републиката г-н Плевнелиев в Чикаго и предложи помощ за България. След това общувахме известно време, направих няколко срещи на професора, популяризирахме в България неговите постижения в областта на медицината, които са на завидно равнище, и го канихме на различни събития. Няма да забравя какво задоволство и радост изпитах, когато проф. Рафетов сподели с мен, че последните му преживявания с България, признанието и хубавите емоции са мотивирали неговоите син и дъщеря (които бяха на над 50-годишна възраст) да подадат молби за придобиване на българско гражданство. Около две години по-късно те получиха своите президентски укази, професорът бе много щастлив, неговата съпруга (англичанка) заинтригувана, и вече планират посещения до родния град на професора всяка година. Такива моменти и истории бяха изключително мотивиращи за мен.
– Кои са най-запомнящите се моменти от работата Ви като генерален консул?
– За паметни моменти не бих си и помислял да ги градирам! За мен ще останат еднакво незабравими трепетните мигове на Площад Дейли при издигането на националния трибагреник под звуците на националния ни химн на 3-ти март, откриването на паметната плоча на българските митрополити и България на Извора на праведните в Илинойския музей на Холокоста, хилядите срещи с наши сънародници из целия Среден запад, който се гордеят да покажат произхода си на местните жители, и много други.
– Какво не успяхте да свършите и какво бихте направили, ако разполагахте с още един мандат?
– Ако бях довършил всичко, щеше да е сигурно, че плановете ми са били недостатъчно завършени. Към момента на моето отпътуване от Чикаго имахме няколко стартирали проекта, по които нямаше сигурност за успешно изпълнение. Сред тях са идеите за написване на втори и трети том на книгата „Чикаго – българският град“, за изграждане на Български мемориален парк, за създаването на Български културен център, но най-вече на водеща организационна структура на обществения живот на българите в Чикаго, създаването на българска църква в Денвър, Колорадо, и българско училище там, регистриране на изпитен център за владеене на български език, чрез обединяваща организация на всички български училища в Чикаго и консулския окръг, и стартиране процедура за припознаването на българския език като кредитен във все повече висши и средни училища в САЩ. Имаше идея за създаване на благотворителна и обгрижваща организация за подпомагане на крайно нуждаещи се български граждани, за създаването на икономически субект от типа на Българската търговска камара, за подготвянето на Обществени съвети и редица други, като едва ли мога да изредя всички без да пропусна някой. Вярвам, че ако всички стартирали начинания са отразявали прецизно потребностите на българите в Средния запад на САЩ и обществото ни там е узряло, за да ги постигне, в най-скоро време ще ги видим реализирани, а ако аз бих могъл да помогна, макар и дистанционно, с готовност бих го направил.
– Какви идеи бихте дали за повишаване на ефективността на работата с българите в чужбина – постоянно и временно пребиващи?
– Съвременният свят е в състояние на многопластова и многопосочна комуникация и взаимоотношения. Всички елементи на обществените структури общуват пряко помежду си, а нашите сънародници зад граница имат още по-широк фронт на взаимоотношения, предвид преките им конктакти на място, в допълнение към общуването им с граждански, корпоративни и институционални субекти у нас. Въпреки това, аз бих заложил на подобряване на качеството на чуваемост и обсъждане, както и консолидирането на събирателни обществени структури. За мен ключът към успешно взаимодействие и ефективна работа е добра, регулярна, наситена и структурирана комуникация вътре в общностите, между тях и институциите, между тях и други организации в България и по света, за да се прилагаме най-добрите съществуващи практики.
– И последен въпрос, с няколко думи – кои, според Вас, са най-важните аспекти от историята и културата ни, които трябва да представяме пред света?
– Живеем в интересна международна обстановка, с динамични процеси и предизвикателства на много нива. Доверието между всички страни е крехко, а преговорните процеси – продължителни и сложни. За нас е важно да напомняме на всички, с които си взаимодействаме или опитваме да взаимодействаме на международната сцена, че исторически България се е доказвала като надежден партньор и умее да отстоява каузи, независимо от трудностите. Тава става чрез открояване на конкретни исторически събития и постижения. По същия начин има нужда да се поддържа и вътрешната самоувереност на нацията ни, че можем и си заслужава да вземаме трудни решения, за да не губим посоката на прогрес. Ние сме сред малкото нации, които имат възможността да се похвалят с хилядолетна история. Никой в света не познава нашата история и култура по-добре от нас. Аз не бих подценил и не бих пропуснал нито едно историческо събитие или културен връх, но и не бих се ограничил с конкретен списък. Бих препоръчал позитивен прочит и селективно представяне на акценти, които открояват България, като умееща да прави труден избор във всеки удобен момент и за всеки конкретен случай на междунарони контакти, на всички нива. Случаите на слабост в нашата история също е редно да познаваме добре, но да запазваме и анализираме за себе си, на национално ниво, за да избягваме тяхното повтаряне.
.
