Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев е изпратил Становище до Конституционния съд, във връзка с конституционно дело №12/2016 г. Делото е образувано по искане на 49 народни представители от 43-то Народно събрание и претендира за противоконституционност на някои алинеи от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. В случая става дума всъщност за над триста проекта за вятърни и фотоволтаични централи, заради които 49-те депутати са поискали образуване на споменатото дело в КС. Тези проекти, както е констатирала и Европейската комисия, са били изпълнени в нарушение на правилата за държавна помощ и са ползвали двойно финансиране. Те са получили 111 765 хил. лева субсидия, срещу която инвеститорите са вложили собствени пари само 38 009 хил. лева.
Освен това, както се казва в Доклад до Комисията по енергетика към НС и до министъра на енергетиката, който доклад е приложен към Становището, вследствие на неуправляем и незаконен процес по присъединяване на вятърни и фотоволтачни централи към преносната мрежа, НЕК е вложила средства за нейното разширяване (подстанции, трансформатори, ВЕЛ, преустройство на ОРУ) в размер над 300-400 млн. лева. Всички тези разходи влизат в цените на крайните потребители и финансовата тежест се поема не от инвеститора, не от мрежовите предприятия, а от българските граждани и бизнеса, чрез добавката за „зелена енергия“ / „задължения към обществото“.
В Становището се казва:
„Важно е да се знае за изричен текст от окончателната позиция на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК, който гласи: „… ако на българските власти им се наложи (дори частично) да изменят или да отменят предприетите мерки, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ ще трябва да преразгледа настоящата позиция и да се върне, поне отчасти, към финансовата корекция, посочена в нашето писмо Ares (2015) 4022745. Ако настъпи такава ситуация, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ ще предложи на Комисията втора финансова корекция.“
С други думи – срещу искането на споменатите 49 народни представители, което всъщност пледира за:
• право на незаконно облагодетелстване;
• гарантиране на неравнопоставеност при осъществяване на стопанска дейност – производство на електроенергия чрез неравно третиране и финансиране;
• ограничаване и нарушаване на конкуренцията на енергийния пазар;
• неравнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия;
• цени, които са дискриминационни, основани на необективни критерии, осигуряващи икономически необосновано висока норма на възвръщаемост на капитала,, срещу която инвеститорите са вложили собствени пари 38 009 хил. лева.
стоят между 9,3 милиона и 55,2 милиона левови аргумента на Европейската комисия!
Анализът на искането показва, че то е относимо към 327 проекта, изпълнени в нарушение на правилата за държавна помощ и ползвали двойно финансиране.“
Както и, че:
„Финансовата ни оценка за цялостния обем на неефективности в този сектор е за над 1 млрд. лева годишно, но това не омаловажава по-скромната „врътка“ за 12 млн. лева всяка година на засегнатите с искането инвеститори. Нима тезата, че това ще доведе само до повишаване на цената за задължения към обществото с около 0,35 лв. на мегаватчас, не е ирационален и откровено далавераджийски аргумент?“
В приложения към Становището Доклад до Комисията по енергетика на Народно събрание и до министъра на енергетиката се казва:
„През периода 2004-2009 г. в „НЕК“ ЕАД са постъпили искания от 130 инвеститори за проучване на условията за присъединяване на 153 обекта, в т.ч. 119 Вятърни електроцентрали (ВяЕЦ) и 34 Фотоволтаични електроцентрали (ФвЕЦ) с обща заявена инсталирана мощност 11 500 MW. Становища за присъединявания са издавани при липса на изискуемите документи съгласно Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяването и при липса на преценка за техническия капацитет на преносната мрежа. В допълнение, становищата са многократно продължавани в полза на инвеститорите, въпреки неизпълнение на задълженията им и правото на „НЕК“ ЕАД като преносно предприятие да откаже подписване на предварителен договор за присъединяване. Вследствие на това поведение от страна на отговорните длъжностни лице от „НЕК“ ЕАД още към 30.12.2009 г. с оглед заявените мощности за присъединяване и относителния дял на електроенергията, която те биха могли да произведат, са заложени предпоставките за преизпълнение на националната индикативна цел от 16 % съгласно Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.“
Както и, че:
„…вследствие на неуправляемия и незаконен процес по присъединяване, за „НЕК“ ЕАД е възникнала необходимостта от инвестиции за разширяване на преносната мрежа (подстанции, трансформатори, ВЕЛ, преустройство на ОРУ) в размер над 300-400 млн. лева. Всички тези разходи влизат в цените на крайните български граждани – потребители и бизнеса и съответно финансовата тежест се поема не от инвеститора, не от мрежовите предприятия, позволили безконтролното присъединяване, а от българските граждани и бизнес чрез добавка „зелена енергия“ / „задължения към обществото“.“
„…При тази фактическа обстановка КЕВР е следвало да наложи принудителни административни и административно-наказателни мерки срещу крайните снабдители, както и да откаже възстановяване на разходите за неподлежащата на изкупуване електрическа енергия, или да ги прихване през следващия регулаторен период, а не да ги признава и включва като ценообразуващ елемент от цените на крайните български потребители.“
Следва целият текст на Становището. (Извадката от доклада до Комисията по енергетика и енергийния министър може да се изтегли оттук – izvadka-ot-doklad)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Изх. № 497/17.11.2016 г.
ДО
КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Конституционно дело №12/2016 г.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
В отговор на писмото Ви с изх. № 248 КД/13.10.2016 г. представяме на вниманието Ви по предмета на конституционно дело №12/2016 г. настоящото
СТАНОВИЩЕ
НА
АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ
Делото е образувано по искане на четиридесет и девет народни представители от 43-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на §18, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.56 от 24.07.2015 г.).
Претендира се от страна на народните представители, че споменатите текстове нарушават началата за предвидимост и сигурност, противоречат на правила от международни договори, нарушават принципа, че законно придобитите права трябва да се закрилят, както и че не се гарантират еднакви правни условия за осъществяване на стопанска дейност.
По същество, зад цялата инициатива стои всъщност констатирано нарушение – конкретни субекти са ползвали двойно финансиране за една и съща инвестиция, а именно: от една страна, получаване на субсидии за финансиране на изграждането на енергийни обекти като бенефициенти по мерки 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ и 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., а от друга страна – получаване на преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия.
Констатациите са на Агенцията за държавна финансова инспекция, потвърдени са от ДФ „Земеделие“ и Министерство на земеделието и храните, дискутирани са с представители на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК.
Нещо повече – именно след извършената проверка и от Европейската комисия във връзка с инвестициите по мерки 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ и 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. от страна на ЕК беше направено заключение, че съвкупността от финансирането по програма и високите цени за изкупуване на електрическата енергия са довели до:
1. Нарушаване на правилата за държавна помощ чрез надвишаване на допустимия таван за финансиране на тези инвестиции от 200 000 евро за период от три календарни години и
2. Наличието на двойно финансиране за една и съща инвестиция: финансирането изграждането на обекта от една страна и преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия от друга.
Вследствие на направените констатации, ЕК предложи за изключване от финансиране от Европейския съюз разходи по проекти, които включват инвестиции в слънчеви панели, свързани към обществената електроенергийна мрежа. Размерът на предложената финансова корекция възлизаше на 28 230 135,80 евро или над 55,2 млн. лв.!!!
Мотивите на ЕК за предложеното изключване на европейското финансиране са еднозначни и категорични – бенефициентите са се ползвали с икономическо предимство, което се счита за втори източник на финансиране с обществени средства.
Положени бяха значителни усилия – консултации, законодателни промени, срещи с представителите на ЕК – направиха се коригиращи мерки, една от които впрочем е именно изменението на §18 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, в резултат на което наложената от ЕК финансова корекция бе в размер на 4 776 746,60 евро или малко над 9,3 млн. лв.
Важно е да се знае за изричен текст от окончателната позиция на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК, който гласи: „… ако на българските власти им се наложи (дори частично) да изменят или да отменят предприетите мерки, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ ще трябва да преразгледа настоящата позиция и да се върне, поне отчасти, към финансовата корекция, посочена в нашето писмо Ares (2015) 4022745. Ако настъпи такава ситуация, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ ще предложи на Комисията втора финансова корекция.“
С други думи – срещу искането на споменатите 49 народни представители, което всъщност пледира за:
• право на незаконно облагодетелстване;
• гарантиране на неравнопоставеност при осъществяване на стопанска дейност – производство на електроенергия чрез неравно третиране и финансиране;
• ограничаване и нарушаване на конкуренцията на енергийния пазар;
• неравнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия;
• цени, които са дискриминационни, основани на необективни критерии, осигуряващи икономически необосновано висока норма на възвръщаемост на капитала,
стоят между 9,3 милиона и 55,2 милиона левови аргумента на Европейската комисия!
Анализът на искането показва, че то е относимо към 327 проекта, изпълнени в нарушение на правилата за държавна помощ и ползвали двойно финансиране.
Тези проекти са получили 111 765 хил. лева субсидия, срещу която инвеститорите са вложили собствени пари 38 009 хил. лева. Или срещу получени даром 3 лева, вложението е 1 лев (има основателни съмнения, че и това е направено). Въпросните „инвеститори“ обаче чрез преференциалната цена на електроенергията, която продават, претендират възвръщаемост върху цялата сума (3 + 1 лева), така че да постигнат срок на откупуване между 1 година (да, има и такива инвестиционни проекти – не е куриоз, а нахалство) и 10 години – нашият анализ показва среднопретеглен срок на откупуване 6 години и 5 месеца.
Отчитайки оценката, изготвена от КЕВР, че ако се изпълни искането на споменатите 49 народни представители това „ … ще доведе до некомпенсиран разход на обществения доставчик в размер на около 12 млн. лв. на годишна база …“ , можем да направим аргументиран извод, че в най-лошия случай реалният срок на откупуване на направените инвестиции по въпросните 327 проекта е 3 години и 4 месеца. Предвид периода, в който са инициирани и реализирани тези проекти, към настоящия момент те са в преобладаващата си част напълно изплатени, но продължават да очакват по над 3 хил. лв. месечно непазарно надплащане за всеки проект!
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Като национално отговорна работодателска организация ние системно и последователно предприемаме действия за ограничаване, а по възможност и премахване на разхищения, корупционни схеми, непазарни бизнес модели, злоупотреби с публични и частни средства, измами в сектор „Електроенергетика“. Само един щрих от действията ни в тази посока е нашият сигнал до Главен прокурор на Република България от септ. 2016 г., внесен от председателите на национално представените работодателски организации (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ), придружен от редица материали, в т.ч. доклад, подписан от същите организации и адресиран до Комисия по енергетиката на Народно събрание на Република България и до министъра на енергетиката – извадка от този доклад в частта ВЕИ сектор прилагаме към настоящото становище.
Финансовата ни оценка за цялостния обем на неефективности в този сектор е за над 1 млрд. лева годишно, но това не омаловажава по-скромната „врътка“ за 12 млн. лева всяка година на засегнатите с искането инвеститори. Нима тезата, че това ще доведе само до повишаване на цената за задължения към обществото с около 0,35 лв. на мегаватчас, не е ирационален и откровено далавераджийски аргумент?
С УВАЖЕНИЕ,
ВАСИЛ ВЕЛЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
ПРИЛОЖЕНИЕ:
Извадка от доклад, подписан от председателите на национално представените работодателски организации (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ), адресиран до Комисия по енергетиката на Народно събрание на Република България и до министъра на енергетиката – в частта ВЕИ сектор.
