Самуил Петканов, Тerminal3.bg
Днес се събудих с внезапния позив да се превърна в самоуверен чичо с пеликанска гуша, който след 30 години да обикаля телевизора и да обяснява, че е написал мегадобра Конституция, която просто тъпанарите не я разбират добре. И да щипя самодоволно студентки.
Затова предлагам на всенародното внимание личния ми проект за нов върховен закон на България. Написах си го сам, защото нямам приятели, тъй като никого не успях да уредя с имотни сделки в столицата.
Целта на моята Конституция не е радикална промяна и експерименти, а промяната на върховния закон, така че той да бъде максимално адекватен и да не пречи на реалността.
Публикувам само кратък тийзър, понеже така или иначе хората, прочели цялата сегашна Конституция, са около 8 и надали някой ще изчете цялата проектоконституция. Ето:
Ние, народните представители от Първото Що-годе Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, дюнери, пари, наркотици, жени и агънца;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност, но само наужким, и всяка личност трябва да се страхува от произвол в тъмното;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, но и да правим всичко възможно да всяваме разделение и напрежение, така че по-лесно да държим народната власт;
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова, социална или нито едно от изброените държава, за което приемаме тази
КОНСТИТУЦИЯ
Глава първа
ОСНОВНИ НАЧАЛА
Чл. 1. (1) България е република с управление чрез SMS, Viber и ако се налага – тихи срещи в кьошето на шикозно заведение или хотелско лоби.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Всеки, упражняващ я реално, трябва да повтаря това, за да си внушава смиреност и правота, както едно време феодалите са твърдели, че властта им произтича от Бог.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Освен ако не е много важно.
Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания освен циганското Мешере, с. Галиче и района на х-л „Берлин“.
(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена. Ако все пак някъде се развее чужд флаг, то трябва да приемем даденостите за такива, да признаем чуждата анексия и да се снишим.
Чл. 3. Официалният език в републиката е езикът на тялото или псувня, ако тоя, дето ви е засякъл, се е заключил в колата и не можете да го изкарате навън.
Чл. 4. (1) Република България е кривова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната, но само когато някой или нещо трябва да се опраска. Иначе, ако си наш човек, може по така.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество. Гаранционният сервиз обаче не работи.
(3) Република България участва в изграждането, развитието и закриването на Европейския съюз.
Чл. 5. Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат, а само тихичко да си мърморят зад гърба й и в крайна сметка да си правят каквото си искат, защото волята на Конституцията се следи от шепа чичовци и лели.
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Не важи за тези, които се излюпват и тайно ще ни управляват по стара рептило-масонска традиция.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Единственият фактор, по който се допуска различен законов критерий спрямо човек, е кои са родителите му.
Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Цецо, бий и задържай, държавата черпи!
Чл. 8. Държавната власт се обединява в законодателна, изпълнителна и съдебна, които в общ юмрук поддържат стабилността.
Чл. 9. (1) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
(2) За въоръжени сили се счита всеки човек с камуфлажен панталон и пистолет, обявил се за пазител на родината, каквото и да разбира под това.
Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на свободния пазар, заблуждаваща реклама и протоколи, попълнени в най-добрия случай неграмотно.
Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия мекотелизъм.
(2) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. Как това все пак се случва в реалността остава въпрос, за който науката трябва да се произнесе.
Чл. 12. (1) Вероизповеданията са свободни и връзката им с реалността и научните факти не е задължителна.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата, която само ще им налива пари с надеждата да получи индулгенция за всичките ѝ грехове.
(3) Традиционни религии в Република България е източноправославното вероизповедание и агресивната и пошла натрапчива имитация на източноправославното вероизповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели, освен ако Бог не обяви ексклузивно, че е с вами/нами/тями.
Чл. 13. Семейството, майчинството и децата да се оправят.
Чл. 14. Природата да се оправя, щом е толкова силна.
Чл. 15. Трудът се гарантира и защитава от закона. Трудовите лагери – също.
Чл. 16. Правото на собственост се гарантира от закона. Правото на придобиване на чужда собственост се придобива с правилните връзки с правилните съдебни институции.
Чл. 17. Природните дадености и богатства на страната са за здраве. За здравето на няколко човека. Които са уредили концесиите на по-тънки цени.
Чл. 18. Икономиката на България се основава на контрабанда, еврофондове и магията, позволяваща все още някои фирми да произвеждат.
Чл. 19. Държавата създава условия за свободно падане на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага, ритайки ги надолу. Тя се грижи за саниране и бетониране на националното историческо и културно наследство.
Чл. 20. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с последните тенденции в мекушавостта и чупките в таза.
(2) Основни цели на външната политика на Република България са пращането на заслужили хора като посланици и консули из чужбина, правене на реверанси и конграчулейшанс.
И след този кратък откъс, преди да завалят спекулации, искам да публикувам само и промяната на частта с главния прокурор, която ще бъде заменена изцяло с тази илюстрация:
