Промени в Закона за българите, живеещи извън Република България /ЗБЖРБ/, внесоха на 17 ноември т.г. народните представители от 43-тия парламент Петър Славов, Вили Лилков и Методи Андреев. Законопроектът предвижда консултативните органи към българските дипломатически и консулски представителства по света да се създават по инициатива на представители на съответните български общности по места.
В сегашния вид на закона, приет още през 2000 г., е предвидено създаването на подобни консултативни Обществени съвети към посолства и консулства, но формулировката за това е била квалифицирана неведнъж, включително и от Министреството на външните работи, като диспозитивна, т.е. пожелателна, а не като задължителка. И това е бил един от важните поводи за МВнР да не направи нищо за тяхното създаване вече 16 години.
Внесеният от тримата депутати законопрект за изменение на Закона за българите, живеещи извън Р. България, бе направен заради сигнали и разговори с българи в чужбина, които са искали неведнъж създаването на такива органи. За тази идея – за изборни Обществени съвети към посолства и консулства – нашето издание работи от години; не само с поредица от публикации, но и с различни писма, сигнали, контакти с представители на различни институции, включително и с някои от депутатите, внесли сега този законопроект.
В мотивите на внесения законопроект се посочва, че: „Към настоящия момент, близо 1/3 от българската нация вече трайно живее извън Република България. Същевременно, предвидените в Закона за българите, живеещи извън Република България консултативни и представителни органи на сънародниците ни зад граница, продължават да не действат или да са с ниска ефективност“. Тук впрочем е допусната известна неточност, понеже изразът „или да са с ниска ефективност“ се подразбира и, че като че ли обществени съвети има вече, но те са с ниска ефективност. Такива избрани от самите български общности зад граница консултативни съвети няма и никога не е имало. Има т.нар. Временни обществени съвети /ВОС/ на българите зад граница, които по първоначална идея трябваше да работят само за срок от една година.
Тук трябва да се отбележи, че в замразилия дейността си Консултативен експертен съвет към ДАБЧ, когато се дискутираше модела за бъдещо институционално представителство на българите зад граница, някои от най-активните представители на тези Временни обществени съвети много държаха в проекта за институционално представителство да не се включват Обществените съвети към посолства и консулства, а само Национален съвет на българите зад граница. Завършен проект за институционално представителство на българите в чужбина така и не бе предложен на институциите, защото споменатият Консултативен обществен съвет към ДАБЧ замрази дейността си, което се случи след промените в Изборния кодекс, орязали правата на българските граждани зад граница да гласуват. А някои представители на ВОС, които като членове на този съвет към ДАБЧ предпочитаха Обществените съвети към посолства и консулства да не влизат в проекта за институционално представителство, продължиха после да се представят пред медии и институци като такива. Т.е. като представители Временните обществени съвети на българите в чужбина или на ВОС в някоя отделна страна. И понеже Обществени съвети на българите в чужбина, които да са избрани от самите общности, няма, разни институции и медии продължиха да бъркат Временните обществени съвети с Обществени съвети на българите в чужбина, които още не са създадени.
Желанието на тримата депутати, вносители на законопроекта, е конкретната законодателна инициатива да бъде основа за дебат сред българите, живеещи в чужбина, относно възможни други подобрения на Закона за българите, живеещи извън Република България. Този техен стремеж е похвален. Но с оглед на обективните обстоятелства, че животът на 43-тото Народно събрание е към края си и вероятно то ще бъде разпуснато веднага след като новият президент на Р. България встъпи в длъжност (понеще настоящият президент няма такива правомощия – по Конституция президентът няма право да разпуска Народното събрание три месеца преди края на мандата си), едва ли ще има време за подобни по-мащабни дискусии и промени в Закона за българите, живеещи извън Р. България. Затова е много важно, ако може този законопроект за изменение на закона, който е направен именно заради консултативните Обществени съвети към посолства и консулства, да бъде разгледан и гласуван до края на мандата на този парламент.
Защото ако това не се случи, дълго отлаганият въпрос за създаването на консултативни обществени съвети към българските дипломатически представителства по света, членовете на които биха били наистина легитимни, избрани от самите български общности по света, техни представители, нищо чудно пак да бъде забравен и заметен под килима. Защото, първо, ще има известен период без парламент, после ще има предсрочни парламентарни избори, после вероятно ще следват политически пазарлъци за състава на новия редовен кабинет и т.н. И кой ще мисли в такава ситуация за българите зад граница и за отлагани толкова време въпроси, свързани с тях? Българите в чужбина и всякакви законодателни въпроси, свързани с тях, никога не са били за съжаление приоритет в работата на което и да било българско Народно събрание.
Като благодарим специално на народните представители Петър Славов, Вили Лилков и Методи Андреев за внесения от тях законопроект, се надяваме, първо, че ще има достатъчно други народни представители, освен тях, от различни парламентарно представени партии и коалиции, които да подкрепят този законопроект, да го разгледат и гласуват и той да се превърне в действащ законов текст.
Второ, надяваме се, че в тази ситуация, в която това Народно събрание скоро ще бъде разпуснато, ще се разбере, че времето не е достатъчно за по-мащабни промени в Закона за българите, живеещи извън Р. България, приет още през 2000 г. Този закон без съмнение се нуждае от осъвременяване и в други свои части, но реално за сериозен дебат и дискусии за това с представители не само на институциите, но разбира се и на всички българи зад граница и/или техни организации, които биха пожелали да се включат, време наистина няма.
Трето, надяваме се, че всички институции в България, които имат отношение към българските граждани зад граница, между които на първо място е Министерството на външните работи, ще разберат, че има нужда наистина от такова излъчено чрез избори представителство по места на българите в чужбина, което да изведе легитимни свои представители.
Четвърто, надяваме се, че когато един ден, относно Закона за българите, живеещи извън Р. България се направят и други законопроекти, които да касаят националното институционално представителство на българите в чужбина, в което влиза и т.нар. Национален съвет на българите в чужбина, какъвто също не бил създаван досега, тези законопроекти ще бъдат направени наистина след дискусии с желателно по-широк кръг сънародници зад граница, за които дискусии да има достатъчно време, и които промени да се обмислят сериозно и внимателно. И да доведат след това до наистина работещи законодателни текстове.
В заключение можем да кажем, че българската държава, в лицето на различни свои институции, достатъчно дълго време подценяваше въпроса за това какви политики трябва да води към сънародниците зад граница. Бяха направени и положителни неща, без съмнение, но като цяло сънародниците зад граница и политиките към тях обикновено бяха и още са на последно място и в работата на българския парламент, при различни негови състави, и в работата на други институции. Може би все пак е дошло накрая време тези нагласи на недостатъчна заинтересованост и активност на българските институции (или пък на имитиране на такава активност, защото и това се случва), по отношение на една трета от българския народ, който се намира зад граница, да се променят.
.
- Информация за широка обществена и институционална подкрепа за Обществените съвети може да намерите ТУК
