Желанието на тримата депутати, вносители на законопроекта, е конкретната законодателна инициатива да бъде основа за дебат сред българите, живеещи в чужбина, относно възможни други подобрения на Закона за българите, живеещи извън Република България. Този техен стремеж е похвален. Но с оглед на обективните обстоятелства, че животът на 43-тото Народно събрание е към края си и вероятно то ще бъде разпуснато веднага след като новият президент на Р. България встъпи в длъжност (понеще настоящият президент няма такива правомощия – по Конституция президентът няма право да разпуска Народното събрание три месеца преди края на мандата си), едва ли ще има време за подобни по-мащабни дискусии и промени в Закона за българите, живеещи извън Р. България. Затова е много важно, ако може този законопроект за изменение на закона, който е направен именно заради консултативните Обществени съвети към посолства и консулства, да бъде разгледан и гласуван до края на мандата на този парламент.