Проглушиха ни ушите, че живеем в демокрация, че сме свободни, че изповядваме най-добрите евроатлантически ценности… и какво ли още не!
По време на т.нар. социализъм поне го строяхме, и макар по лош начин все пак вървяхме нанякъде, а понякога дори напред. Е, малко поотмина еуфорията от края на миналия век, когато Западът толкова се самозабрави, че взе сам да си съчинява осанни, като онази тъпотия на Фукуяма „Краят на историята“ – формален аналог с края на историята с комунизма по Маркс.
Това не мина, но доста в различна степен ни приспаха по много начини. Как основно приспиваха съзнанието ни? С лъжи за светлото бъдеще, както навремето с чакането на комунизма. Помните ли първата програма на СДС – като дойдело на власт, нещата щели така да ги оправят, че всеки от нас щял да ходи по два пъти в годината на ваканция – веднъж в Алпите и после на Канарските острови… Като връщаха земята, всеки с по 10-ина декара щял да стане милионер… А в същото време някои грабеха и продължават да грабят безнаказано. За пореден път чакането на светлото бъдеще се оказа като чакането на Годо. Но по-зле от времето на социализма. Тогава четяхме, интересувахме се, опитвахме се да мислим… А сега на някои плащат да ни отучват да мислим, а като се опитаме да мислим, става, както когато в „Годо“ карат слугата да мисли… .
Но да се върнем към демокрацията. За нея всичко е ясно и не се нуждае от обяснение. Аз обаче като бавно разбиращ се, неприспан напълно, се опитвам да ровя. И какво се оказва?
Демокрацията вероятно е възникнала в древногръцките полиси с намерението за постигане на власт на мнозинството над малцинството. И ТОВА Е ОСНОВНИЯТ ПРИЗНАК НА ИСТИНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ. Но малка част от гражданите на полиса чрез демократични процедури „за себе си“ са започнали да властват над всички останали, недопуснати към тези процедури, каквито на практика са били огромното мнозинство неграждани: роби, жени, юноши (лица от мъжки пол, ненавършили 30 години), свободни селяни, чужденци. Обаче обикновеният гражданин чрез демократичните процедури е получавал всъщност не само ефимерна ВЛАСТ, а паралелно и ЗАДЪЛЖЕНИЕ – да заеме място във фалангата и ако е необходимо – ДА УМРЕ за своята държава. Правото на власт при истинската демокрация се е заплащало с КРЪВ И ЖИВОТ, а не с пари, както става по-късно.
Отначало римската демокрация е подобна. Правото на власт отново се заплаща с място в строя на легиона, където ако се налага, се сражаваш и умираш. Едно малцинство, представляващо римски граждани, организирано в държава, чрез демократичните процедури и римското право е властвало над огромни територии и огромни маси хора, неучастващи в демокрацията, а следователно и във властта (към тях спадат отново и робите, и римските жени).
Деградацията на античната демокрация става за сметка на разширяването и опростяването на начините за получаване на римско гражданство (а на нас даже сега ни натрапват „бежанци“!), когато в демокрацията се въвличат все нови и нови маси, а правото на власт постепенно престава да се уравновесява от задължението да умреш в бойния строй. Така се стига до малка група действително властващи, на която се налага да издържа и заплаща на по-широки групи от населението, които формално притежават с нея равни права на власт. Така се ражда социалната зависимост – клиентелата – и способите за нейното управление, чрез които се постига реалната власт на малка група зад паравана на масовата демокрация. Така демокрацията от форма за организиране на държавата и властта се превръща във форма на организация на обществото, подчиняваща държавата. Римският свят, основаващ се на държавата, започва да се руши. Спасението е било във възстановяване властта на държавата. Установява се силна императорска власт, ликвидирала демокрацията за векове не само в обществото, но и в държавата. За Рим това е още половин хилядолетие историческо битие, а ако отчетем и Византия – милениум и половина.
И така, античната демокрация е кратко явление и се проваля не само в гръцките полиси, но и в Рим (тя и по място е ограничена). Платон и особено Аристотел са настроени отрицателно към демокрацията, а последният дори я счита за една от вредните форми на управление. Правилните са монархия, аристокрация и полития, но и те се израждат в неправилните тирания, олигархия и демокрация. Но историята и частично науката са напълно фалшифицирани или премълчават основното, и то в рамките на вихрещата се теория на пропагандата (началото е поставено с „Пропагандата“ на Бернейс, племенник на Фройд, 1928 г.).
Демократични елементи има във всички общества, вкл. и в тоталитарни – въпрос на баланс. Ще спомена нещо, което малцина знаят – демократични елементи има и в казаното от Мохамед. Той казва: „Аз съм нищо, уммата е всичко“. (Умма е събрание на ВСИЧКИ/!/ мъже, независимо от богатство и обществено положение. Всички те имат равно право на глас и решенията им са задължителни за водача, вкл. и за Мохамед. Затова от исляма на нашите българи на Волга няма негативни последствия, но от инспирирани от САЩ организации като Ал Кайда и Ал Нусра рано или късно пропищяват всички.)
В Средновековна Европа се зараждат и поддържат демократични елементи на основата на християнството, на естественото право (чували сте за „Хабеас Корпус“ в Англия през ХІІІ век) и за обичайното право. Голямо значение е имала и практиката монарсите да се стремят да получат всеобщо одобрение от страна на различните съсловия. Събранията на съсловията могат да се приемат за първообраз на съвременните законодателни събрания. Дори Хегел много по-късно отстоява конституционната монархия. Нещата биха се развили по друг начин, но едно събитие от ХV век – знаменитият спор между Ройхлин и Пфеферкорн с многовековен отглас – поставило и насочило нещата във формална демократичност, но реално ново робство. Просвещението подготвя Френската революция и нещата тръгват към съвременната демокрация. Нещата бързо стават ясни за безпристрастните участници в нея. Алексис дьо Токвил в началото на ХІХ век пророкува: това, което правим сега, има опасност да доведе до по-тежки последствия от онова, срещу което се борим… .
Всъщност, налага се американският тип демокрация. САЩ са проектирани като рефлексия на античната демокрация, основно на римската. На практика на власт идва ограничено малцинство, държащо в подчинение огромното болшинство. Ние се възхищаваме на началото на Американската конституция: „Ние, народът на Съедидените Щати…“, но тук народът – това е тесен кръг мъже, отделени по имуществен, расов, полов и възрастен ценз. Към народа не са принадлежали индианците, чернокожите (роби!), жените, бедняците, лицата без гражданство. ПРАВОТО ЗА УЧАСТИЕ В ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОЦЕДУРИ ВЕЧЕ НЕ СЕ Е ЗАПЛАЩАЛО С ЖИВОТА (както в античността), НО С ПАРИ. Тези, които са издържали държавата, защото са били богати, са получавали правото на власт в нея чрез демокрация на управляващата класа. Всички останали не са имали никакво отношение към демокрацията. Това работи дълго време, може би още щеше да работи, но неизбежната му деградация се ускори от СССР, където, макар и формално, се реализира всеобщо и равно избирателно право. Към 1960 г. в САЩ също се установява такова право като елемент от конкуренцията със СССР. Демокрацията става не просто масова, както е било в късноримската република, тя става всеобща, ТОТАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ! Към нея са допуснати не само тези, които не плащат за това с живота си или с парите си, но и онези, на които държавата плаща, за да преживяват. Това е съвременният клиентилизъм – аналогичен на късноримския, от който се възползват днешните явни и неявни господари. Така ДЕМОКРАЦИЯТА, СЪЩЕСТВУВАЩА ДНЕС, Е САМО ФОРМА, ЛИШЕНА ОТ ИСТИНСКО ВЛАСТОВО СЪДЪРЖАНИЕ, И ОТ ДЕН НА ДЕН РАБОТИ ВСЕ ПО-ЗЛЕ И ПО-ЗЛЕ. Това става очевидно за все повече хора, а от още повече се усеща на сетивно ниво. „ИСТИНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ“ НА ХХ ВЕК ПО АМЕРИКАНСКИ ОБРАЗЕЦ Е ПРИКЛЮЧИЛА.
Демокрацията и в древността, и в съвремието е винаги демокрация за някакво малцинство, което по демократичен за себе си начин се налага над мнозинството. В античната демокрация за това право на власт се е плащало скъпо – с кръв, защото всеки гражданин, участвуващ във властта, е имал като първо задължение да застане във фалангата или легиона, и ако трябва – да умре за държавата. При съвременната демокрация властващото мнозинство плаща за правото си на участие във властта. Периодите с демократично управление са за кратко исторически и се провалят по различни причини. Това е било ясно още на Платон и особено на Аристотел, който я определя като една от трите неправилни форми на управление.
Западът преживя някакъв разцвет на истинска до известна степен демокрация след Втората световна война и до началото на перестройката в СССР. И причината за това, колкото и парадоксално да звучи, са социализмът и националсоциализмът. За да оцелее срещу тези противници (които можеше и да спечелят Втората световна или Студената война), тя даде глътка въздух на низшите и под формата на свобода, и под формата на материални блага, и под формата на сравнително реална демокрация.
Спомнете си как беше тогава и защо харесвахме Запада. Политическите партии имаха истински идеологически различия, програмно записани и реално осъществявани, когато са на власт (например във Великобритания, когато биваха на власт, лейбъристите национализираха, консерваторите приватизираха). Медиите бяха различни и говореха много по-често и много повече от сега с езика на истината. Ставаше дума за социално партньорство между труда и капитала – особено в Германия, където още не бяха забравили благоденствието на хората по времето на националсоциализма. Благосъстоянието на обикновените хора се подобряваше непрекъснато. Това беше основното оръжие, с което Западът си осигури победа в Студената война (а социализмът, незнайно защо, вместо да се лекува с повече социализъм, затъваше в тресавището на пазарния либерализъм). Страхът от комунизма на западните върхушки беше голям и те правеха всякакви компромиси пред обикновените хора, за да ги запазят на своя страна. Планът е бил друг при насилственото външно за Русия провеждане на комунистическата революция, но Сталин тръгва по свой път, който още 30-те години на ХХ век го определят като бонапартизъм и националкомунизъм, даващ реални резултати.
И така, с края на Студената война свърши и доброто демократично време със социално ориентирано законодателство, с гаранции на заетостта, с материалното благосъстояние и реални свободи. След падането на комунизма в Източна Европа (да не забравяме, че остана китайският, но това е отделна тема) на Запад започна масирана атака срещу социалните права на гражданите. Дори социалистите, които често и на разни места там са на власт, провеждат политика на демонтаж на системите за социална защита – политика, унищожаваща всичко социалистическо, което имаше на Запад.
Когато бях малък, беше на мода теорията за конвергенцията (Даниел Бел, Кан, Уинтър в САЩ, оттам започна и Сахаров…). Основната идея беше да се съчетаят добрите страни на социализма и капитализма и се достигне до нова, по-съвършена и ефективна система. И имаше резултати. След промените се извърши нещо като антиконвергенция – масово се налагат от новите господари лошите страни и на капитализма, и на социализма. На Запад, както и у нас, няма политически сили, които да защитят обикновените граждани. На междудържавно ниво – абсолютен диктат на САЩ, които пък според Дейвид Дюк са под ционистка окупация. СТИГНА СЕ ДО МАСОВО НАЛАГАНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯ С ВОЙНА – от Югославия до Украйна! И това се подкрепя и от социалисти, и от зелени (те дори оправдаха бомбардировките с обеднен уран в Югославия).
Така че демокрацията за четвърт век след края на Студената война на практика изчезна от обществената организация на Западните страни, а в Източна Европа просто не се появи. Е, Унгария през последните години прави пробив, който ако не бъде задушен (както въстанието им срещу комунизма през 1956 г.), е многообещаващ и сочи пътя за един от възможните изходи. Навсякъде и във всичко се разпространява тоталитаризъм, защото някаква официално неясна структура натрапва на държавите своите собствени закони – от порока и разврата до ТПТИ. Тя отдава заповеди, налага санкции, ембарго, пуска бомби, мори с глад. Дори създава или поощрява тероризма, от който умело се възползва, за да държи народите в страх и подчинение. Финансовият тоталитаризъм вече напълно е подчинил и политическата, и съдебната власт, а така също и медиите и интелектуалците.
На студения бездуховен и антидуховен финансов тоталитаризъм са абсолютно чужди емоциите и чувството за жалост, освен в случаите, когато разиграва пошъл театър (нещо като сълзите на крокодила, докато дъвче поредната си жертва). В сравнение с финансовата диктатура, политическата диктатура изглежда почти хуманна. И в най-жестоките диктатури е било възможно някакво съпротивление. Да се въстава против Банките се оказва невъзможно.
На практика живеем в условията на ДЕМОКРАТИЧЕН ТОТАЛИТАРИЗЪМ и ФИНАНСОВА ДИКТАТУРА, които се опитват да изключат възможността за обществени революции в интерес на народа. Те съвместяват груба всемогъща военна сила с финансово задушаване в планетарен мащаб. Всички революционни изменения са получавали подкрепа отвън. За да стане това невъзможно, извършва се громене на народите, обезличаване на личностите, паралелно с ликвидиране на суверенните държави. Вижте накъде се движи ЕС, вижте какво ни се готви с ТПТИ. Нещо повече, вече почти няма не само работническа класа, но дори и средната класа е на изчезване. Тя е заменена с безработни, малцинства (вътрешни и насила вкарвани външни), деградирали елементи. Странна ми изглеждаше теорията на ревизиониста марксист Маркузе, но по своеобразен начин демократичният тоталитаризъм и финансовата диктатура я използват в свой интерес.
И така, колко бяхме наивни… и сегашната система иска да останем наивни завинаги. Умишленото видиотяване и развращаване на хората по света, громенето на народите частично има за цел стимулиране и усилване на нашата наивност. СЕГАШНАТА УРОДЛИВА, ВРЕДНА И ПРЕСТЪПНА СИСТЕМА ни представят като връх на човешките постижения! А това всъщност е доведената до абсурдност система, изградена върху парите, и то най-фалшивите и вредни пари в човешката история, създавани от нищото с най-големия фокус (парична система от дългов тип с частично десетпроцентно покритие).
Парите винаги са били проблем, но така хипертрофиран като сега – никога. Спомнете си как започва „Това ви чака“ на Ботев: „Пари, пари, пари! – рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! – думат нашите букурещки народни базиргени и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! – думаше наш кир Михалаки и беше – чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец…“. Сталин не допусна СССР в тази парична система, не прие и Бретън-Уудските споразумения, с които доларът стана свръхдоминираща валута. Сега даже на ежедневно ниво ревем от банките, ревем от бързите кредити – все проблеми, които липсваха при социализма. Дори нямаше нищо по-бързо и по-лесно от бързите кредити тогава – спомнете си Взаимоспомагателните каси. На това отгоре фактически Съветската империя беше уникална в изравняването на възможностите на различните й вътрешни съставни части, и на подчинените страни от Източна Европа. Няма друга такава империя в човешката история. При сегашната система – пълна доминация на САЩ и пълно обезличаване на страните надолу по веригата, и то толкова повече, колкото са по-изостанали (достатъчно е да видите какво става у нас за тези 27 години), паралелно с все по-голямото обогатяване на експлоататорите и престъпниците и все по-голямото обедняване на народите.
Едно извинение за наивността ни навремето беше фалшът и лъжата на социалистическата система, прогресивно нарастващи във времето, нейното същностно изпразване от съдържание, застоят, загниването. Но това е отделна дълга тема. Паралелно западничеството исторически погледнато е жестоко, експлоататорско, балансиращо между моркова и тоягата. Но и за това си има причини, и това също трябва да се изследва подробно.
Перманентна е наивността и тъпата вяра, в които ни вкарват като в девета глуха фалшификаторите на историята, пропагандаторите и манипулаторите. Демокрацията била възможно най-хубавото и справедливо нещо, но трябвало да се ДОУСЪВЪРШЕНСТВА! Либерално-демократичните дърдорковци на Запад (и у нас, естествено още повече) активно обсъждат възможността за връщане към цензова демокрация. Според тях политически права трябва да имат тези, които имат определени достойнства. Например според имуществени критерии. Или според образователни такива. Получаването на социална помощ от държавата според някои автоматически трябва да лишава човека от политически права. Изобщо главно основание за ценза трябвало да бъде свещеното за англосаксонската цивилизация право на собственост. СОБСТВЕНОСТ, ПРИДОБИТА ЕКСПЛОАТАТОРСКИ И ПРЕСТЪПНО! Защото всяка нетрудова собственост е експлоатация и престъпление. Е, има и алтернативни мнения, но за тях не се шуми. Примерно плащането за право на власт да бъде отказ от правото на собственост и богатство. Искаш да властваш – откажи се от всякакви форми на натрупване на богатство. Управляващата класа, организирана демократически, да бъде лишена от правото на собственост. Ценното в такива произволни разнопосочни схващания е в това, че те показват неприкрито – демокрацията, както е било винаги в историята, е форма на власт на „специално подбрано“ малцинство, работи само в кръга на неголямата управляваща класа и не допуска до политически права тези, които този елит управлява. Изобщо съвременната демокрация е проблем основно на Евроатлантическата цивилизация (към която упорито ни пришиват с бели конци властимащата ни колониална администрация слуги на новите господари… барабар и най-вече с ДПС – сещате ли се за друга партия по света на мюсюлмани, стремяща се към евроатлантически ценности?!). Тя не е идеология (под формата на светска религия), за каквато ни я представят, за всеобщо щастие, а е експлоататорска и престъпна по своята същност и във вътрешен план, и в международен (вижте какво представляват и до какво водят войните за демокрация!).
Може да се разглеждат още много допълнителни и доста масови заблуди – от задължителното гласуване през замяната на партиите със съсловни организации до пряката демокрация… Е, това са подробности, може би друг път и на друго място.
Основното е, че демокрацията, особено съвременната, която всъщност е демократичен тоталитаризъм и финансова диктатура, не само, че не е върхът на сладоледа, ами е, особено в съвременността, вредна система.
Доню Донев
