Ивайло Зартов, който сигурно е единственият бивш управител на частна фирма в България, осъден по искане на частната фирма, по Наказателния кодекс на Р. България, на 9 години лишаване от свобода, без на нито една инстанции от процеса срещу него да се постанови и извърши финансова ревизия на съответната фирма, продължава да излежава своята ефективна присъда. Тази година, през м. март и през м. юли, Зартов два пъти е бил предлаган за условно предсрочно освобождаване /УПО/ от специализирана комисия по чл.73 от ЗИНЗС, но съдията от СГС на двете заседания, която е една и съща, Даниела Талева (вж. тук), отказва два пъти да изпълни препоръките на комисията за неговото пресрочно освобождаване. И даже се оказа, че протоколът от второто заседание за УПО, изготвен от Талева, е с невярно съдържание, и след жалби и протести във връзка с този протокол, той след това е променен (вж. тук).
Скоро има ново заседание за УПО, което едва ли ще бъде председателствано от същата съдийка, която вече достатъчно се прочу. Но самата комисия по чл.73 от ЗИНЗС, която два пъти е допускала Ивайло Зартов за УПО, този път кой знае защо не го е допуснала, въпреки че е бил предложен за пореден (трети) път за такова освобождаване от затворническата администрация в Казичене. Тази комисия е допуснала този път за УПО включително такива лишени от свобода лица, които имат провинения в затвора, но Зартов, който няма никакви провинения като лишен от свобода, не го е допуснала. Случаят ‘Зартов’, какъвто наистина едва ли има подобен в българското съдопроизводство в последните години, продължава т.е. да се движи по някаква траектория на абсурда, в която винаги има нещо по-важно от справедливостта и правосъдието. Или, казано по-точно, справедливост въобще няма.
И всичко това се случва при една съдебна система в България, чиято банална вече слава на неефективна, корумпирана и свързана със силните на деня сякаш нищо не е в състояние да промени. Сигурно има и достойни съдии, прокурори и пр. в страната, които правят усилия тази система да се промени. И един министър на правосъдието имаше даже, който се опита да сложи нещата на други релси, но накрая стана достатъчно неудобен заради тези свои усилия, за да го свалят от министерския пост.
И така, ако сте човек, осъден от собствената си държава на 9 години лишаване от свобода, за това, че сте бил управител на частно българо-руско дружество, което е подало иск срещу вас, и макар че не сте взел и един лев от самата държава, не са ви съдили по Търговския, а по Наказателния кодекс на Р. България, осъдили ли са ви ефективно и са ви взели така вече години от живота, понеже враговете ви са били достатъчно силни, какво ви остава да направите?
Ивайло Зартов е написал жалба до министъра на правосъдието и до националния омбудсман на Р. България. Дали те ще го чуят? Дали те ще направят нещо случаят ‘Зартов’ да не продължава да върви по тази траектория, по който е вървял досега през цялото време? Дали има някой овластен в тази държава, който да се интересува от това, че този случай изглежда нелепо? Дали има някой, който може защити не на думи, а на дело, правото и справедливостта? Или някой зад кадър ще продължава изглежда да натиска ту тук, ту там (което при толкова скрити зависимостти в съдебната ни система едва ли е трудно), за да няма право и справедливост за Зартов?
По-долу може да се види съдържанието на жалбата на Ивайло Зартов до министъра на правосъдието и националния омбудсман.
До Министъра на правосъдието
До Омбудсмана на Република България
До Комисия за защита от дискриминация
До медии
И С К А Н Е
За проверка на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС, Затвора София
От Ивайло Илиев Зартов, ЕГН (следва номера – б.р.), л.св. понастоящем в ЗО „Казичене
Осъден съм на 9 години лишаване от свобода за присвояване и безстопанственост в качеството ми на управител на частна фирма – дружество с ограничена отговорност. Държавата и данъкоплатците не са накърнени по никакъв начин. Осъждането ми е първо, към 24.11.16 г. имам остатък от 2 г. и 5 месеца, тоест, излежал съм повече от две трети от присъдата без никакви наказания, награждаван съм многократно. По закон съм придобил право за предсрочно освобождаване още при излежаване на една втора от присъдата. Осъден съм без да бъде направена ревизия на фирмата, въпреки искането за такава от мен и от адвокат Шопова пред всички инстанции. В знак на протест срещу корумпираната съдебна система и поръчковото ми осъждане си отрязах пръста, за да бъда чут, тъй като беше наложено и медийно затъмнение над моя случай.
На 17.11.16 г. в Затвора София комисията по чл.73 от ЗИНЗС не ме одобри за допускане до съдебно заседание за УПО (условно предсрочно освобождаване), въпреки факта, че същата тази комисия вече 2 пъти ме е одобрявала и допускала до УПО – на 31.03.2016 г. и на 28.07.2016 г. Не съм наказван, загадка е с какви мотиви комисията си е плюла на собствената физиономия и е променила доброто си мнение за мен.
Искам да бъде извършена проверка на дейността на комисията по чл.73 от ЗИНЗС и по-точно в конкретния казус с мен. Защо след двойно одобряване, сега не ме одобряват без никаква видима причина, без наказания и без каквото и да е законово основание? Някой обади ли се на членовете на комисията за да бъда отхвърлен? Това покана за корупция ли е? В същото време комисията пуска за УПО лишеният от свобода Захари Захариев, който е хванат с 5 телефона, с 3 кофи джибри, връща се пиян от отпуск по режим, награждават го с 5 дни отпуск и отново се връща пиян и го хващат с дрегер, и сега комисията го одобрява за УПО?! Това е фрапиращ пример за дискриминация! Човекът, който спазва всички правила не е допуснат, а нарушаващият всички възможни правила е допуснат! Защо? Какво става в тази комисия? Комисарите да не са слънчасали? Освен това комисията допуска вече за 4ти пореден път лишеният от свобода Шавулев да стигне до УПО, а какъв е проблемът мен да ме допуснат за 3ти път?! Питам се на какво ни учат нас престъпниците тези неадекватни решения на комисията? Учат ни на това, че законите могат и да не се спазват, могат да бъдат газени. Учат ни, че няма справедливост, че дори и да си на страната на доброто, да си законосъобразен, да не си наказван, да си награждаван за добро поведение и прочие поучителни клишета нямат никакво отношение към законосъобразност, справедливост и правосъдие. Искам да бъда допуснат до съдебно заседание за предсрочно освобождаване. Искам членовете на тази безобразна комисия да бъдат наказани, за да възтържествува справедливостта.
София, 19.11.2016 г.
Ивайло Зартов
Оказва се, че в България законите са „врата в пустошта“ и за управляващите е многолесно- от където искат от там влизат в законните положения и си ги тълкуват в тяхна изгода.
Да подкрепим една жертва на беззаконието !