.
Знаеш ли…
Знаеш ли?… снощи сънувах,
сънувах те тебе…
(много отдавна не беше се случвало)
нещо отминало,
но опазено в мене…
спомен от времето ни
се отключи.
Знаеш ли?… помня те…
спомням си вещите,
сивата риза, която не гладеше…
книгата, дето вечно четеше…
как непохватно си пиеш кафето…
погледа празен, цигарата…
нещо търсиш в джоба си
дълго…
как затваряш прозореца вечер…
и ония безкрайни недели,
замъглени от тъмното вино…
във които заспиваш след филма,
а пък аз съм със чашата будна,
докогато стопяват се свещите…
Знаеш ли?… помня…
помня очите ти,
тяхната странна и покоряваща лудост,
моята дързост… да чупя чиниите
и във дъжда – да изхвърляш боклука…
после… мълчанието и превъзбудата,
после… в стаения гняв
как се любехме…
Знаеш ли?… помня усмивката…
всяка целувка, която си струваше,
всяко докосване пламенно…
аз и ти… двамата… някога,
преди да разкъсаме другия –
зли и отчаяни,
когато си тръгнахме
като птиците…
в дългото скитане
към надеждата…
Знаеш ли?… още сънувам
сънувам те…
как се обичаме
още по-силно
и обречено.
Знаеш ли?
Любов Алипиева
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук и тук.
.
