Помощник-секретарят по вътрешната сигурност на САЩ Алън Бързин говори за промяна в парадигмата на граничния контрол пред студенти от Американския университет в България
На 12 декември т.г. помощник-секретарят по вътрешна сигурност на САЩ Алън Бързин проведе дискусия със студенти от Американския университет в България. Събитието премина под надслов „Началото и краят на границите“. „При граничния контрол вече не може да разчитаме само на защита на границата на конкретната държава, той трябва да бъде обвързан с много международни партньори. Тези транснационални мрежи за сътрудничество трябва да съдействат при движението на стоки и хора от възможно най-отдалечената точка, много по-далече от границата на държавата, в която трябва да пристигнат тези потоци“ – каза Алън Бързин.
Дискусията беше открита от зам.-ректора по академичните въпроси на АУБ Емилия Занкина, която изрази своята благодарност към г-н Бързин за отделеното време и интересната тема, която представи пред членовете на общността на АУБ. Алън Бързин запозна студентите с развитието на границите в исторически план, след което представи своите виждания и стъпките, които прави Департаментът по вътрешна сигурност на САЩ, за да осигури сигурен граничен контрол. „Границите не просто очертават територията на една нация; за да осигурим защита, ние трябва да вземем предвид потоците. Границите не са само линии, те са и потоци.“
Според него, освен потоците от хора и стоки, държавите трябва да вземат предвид и електроните, които се придвижват в киберпространството. Управлението на киберпространството е изключително комплексно и все още се работи в посока осигуряване на сигурност и безопасност. „Вие сте хората, които трябва да работят за създаването на прокотоли, във Ваши ръце е създаването на правила, които да регулират движението на електрони“ – обърна се той към студентите на Американския университет в България.
Страните вече гледат по друг начин на границите – те стават все по-преливащи се в ерата на глобализацията и са многомерни. Те са последната точка на защита, а не първата, когато става въпрос за защита на националната сигурност. Държавите трябва да работят за сигурността от възможно най-отдалечената точка, тъй като на самата граница вече може да бъде твърде късно. Вътрешната защита не може да се случи в границите на държавата, която я обграждат, тя трябва да бъде транснационална. В повечето държави на всеки пункт има по трима директори, които отговарят за различните потоци – хора, стоки и селско стопанство.
„В САЩ след 11 септември всичките тези звена бяха обединени под една шапка – Департамента за вътрешна сигурност“ – разказа Алън Бързин за промените, които са настъпили в граничния контрол на САЩ след терористичните атаки. Това осигурява по-добра координация, намалява бюрокрацията и позволява изграждането на партньорски взаимоотношения с други страни. „Ние вече трябва да изграждаме мрежови организации, а не такива, които имат линейна структура. Докато не изградим мрежа, не можем да бъдем ефективни – добави той. – Преди време се смяташе, че търговията и сигурността са взаимоизключващи се. Времето доказа, че този поглед не е верен, всъщност те са част от сходни процеси. Например, след 11 септември САЩ засили мерките за сигурност, всичко беше под строг контрол. Това много затрудни и забави търговията и потока на стоки, тъй като е много трудно да намериш игла в купа сено.“ Според Бързин, най-ефективният начин е „да направиш купата сено по-малка“. „Това изисква предварително сегментиране – разделянето на потоците на такива, които във времето са доказали, че са сигурни, и на втора група – които са рискови. Така държавата концентрира усилия върху високорисковите потоци, което ни позволява да се справим със ситуацията с наличните ресурси“.
Сегментирането става чрез използването на Big Data, което позволява да се идентифицират модели на поведение и по този начин да се отсеят високорисковите потоци. Ето защо споделянето на информация е от изключителна важност, защото ако данните са изолирани от контекста, те не могат да бъдат интерпретирани правилно. В заключение Алън Бързин каза, че осигуряването на сигурен пограничен режим може да се реализира чрез споделянето на данни, оценка на опасностите и управление на риска.
Преди събитието г-н Бързин имаше възможност да разгледа кампуса и да се срещне със студенти, преподаватели и служители на АУБ. „Вие притежавате нещо уникално тук – каза той. – Впечатлен съм от постиженията на университета и това, което сте успели да изградите през тези години“.
Десислава Григорова,
АУБ
