В началото на годината в сръбските медии се появи информация, че британската компания „Минеко“ щяла да открива мина за олово и цинк в село Караманица край Босилеград. Селото се намира на границата, тримеждието България – Македония – Сърбия. Мината е работила за кратко по времето на бивша Югославия и е закрита поради нерентабилност и липса на добри пътища.
От 2010 г. „Минеко“ провежда изследователска работа заедно с партньорската фирма „Босил-метал“, която специално бе зарегистрирана за тази цел. Появиха се информации, че първоначалните изследвания са показали, че има достатъчно количество рудни залежи за откриване на мина „Босил-метал“, която щяла да стане една от водещите мини за олово и цинк в Сърбия. Досега в „Босил-метал“ били инвестирани 11 милиона и трябвало да се инвестират още 12-15 милиона щатски долара.
Откриването на мината било планирано за 2018 г. и се обяви, че тя щяла да осигури работа за 400-500 души.
В такъв тон се изказваше и кметът на Босилеград Владимир Захариев. Същевременно, по коритото на рекичката, която изтича от този район и се влива в река Драговищица при ГПП „Рибарци – Олтоманци“, неизвестно как, почнаха да никнат една след друга малки водоцентрали. Това донесе промени във флората, фауната и селското стопанство за селата Караманица, Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Рикачево и Бранковци, и местните жители почнаха да негодуват. И до днес не е ясно по каква процедура и на базата на каква експертиза е допуснато тяхното изграждане и каква е ползата от тях за общината. Вероятно по същия начин се е стигнало и до „пилотния“ проект за флотация.
От две години местните жители сигнализират, че в реката се изливат отпадъчни води от „пилотните“ съоръжения за технологично изследване на флотационната преработка на олово и цинк в местността „Подвирове“ и „Поповица“. Бистрата планинска рекичка от време на време започна да получава млечно-бяла боя. Най-напред изчезна планинската пъстърва. След това местните селяни се заоплакваха, че добитъкът им вече не иска да пие вода от реката. През 2012 г. селяните започнаха да изпращат писма с оплаквания в сръбското министерство за защита на околната среда. Оттам дойдоха сухи чиновнически отговори, че рударските, екологичните и хидрогеолочните инспекции следят положението, и че не е регистрирано присъствие на тежки метали в реката. С оглед на това, че става дума за гранична зона и че отпадъчните води от „пилотната“ флотация се изливат в река Драговищица, а от нея в Струма, за проекта на „Минеко“, освен сръбското Министерство на земеделието и защита на околната среда, трябва да се произнесе и Министерството за защита на околната среда и водите на Р. България и Министерството на околната среда и просторно планиране на Р. Македония.
Към края на юли, „Босил-метал“ д.о.о. подава иск до Министерството на земеделието и защита на околната среда за екологична оценка на „пилотното“ съоръжение за флотация. С решение № 353-02-1477/2016-16 от 27.09.2016 г., подписано от зам.-министър Александър Весич, Министерството взима решение, че на базата на предоставените документи НЕ Е НУЖНО да се прави Студия за оценка на рискове за околната среда, ако се спазват „предписаните изисквания“?! Каквото и да означава това. По-нататък, в образложението на решението се твърди, че съгласно изискванията от Конвенцията за оценка на влиянието на проекти на околната среда в транграничен контекст, е „…задвижена процедурата за осведомяване на Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и просторно планиране на Р. Македония, с описание на планираният проект и възможните трансгранични влияния. В процеса на разглеждането на иска не са доставени коментари и мнения на заинтересованите органи и организации и на заинтересованата общественост, включително мнения и коментари от Р. България и Р. Македония“.
Въпреки че, както се твърди, не са доставени „коментари и мнения“ на заинтересованите страни, Сръбското министерство счита, че предвиденият „пилотен“ проект е с ограничен капацитет (3 t/h) и времетраене (2-3 години), и трябва да послужи за определяне на оптималните параметри и съоръжения за бъдещите флотационни съоръжения, които, според плана, трябва да се реализират през следващите години. По-нататък се изброява, че „пилотният“ проект няма значително влияние над рудните залежи, почвата, растителния и животински свят, културните, жилищните и инфраструктурни обекти, и че може да окаже незначително „временно“ влияние на качеството на въздуха и водата от „Безименния поток“?
От пръв поглед си личи, че Решението на сръбското министерство има един огромен недостатък – липсва му експертиза. Не е ясно защо точно там трябва да се прави флотационно съоръжение, какви флотационни реагенти ще се използват, с какъв капацитет ще бъде то, кой ще понесе отговорността за евентуалните щети, колко пари ще инвестира „Минеко“ в инфраструктурата и защита на околната среда в Босилеград, какви са икономическите ползи от този проект за развитието на общината и пр. Дори и да се окаже, че вредата от „пилотния“ проект не е чак толкова голяма, кой може да гарантира, че превръщането му във „водеща“ мина за олово и цинк в Сърбия през 2018 г., няма да предизвика екологична катастрофа, която да засегне трите държави? Няма ли тогава да бъде твърде късно за реагиране? Това допълнително обезпокоява оределите местни селскостопански производители и животновъди, които доскоро поне се радваха на здрава околна среда. Те се страхуват, че техният интерес да живеят в здрава околна среда не представлява нищо пред печалбите на международните компании за производство на тежки метали. Не могат да разчитат и на подкрепата на община Босилеград, известна с безотговорното си, корумпирано и некомпетентно управление.
Единствената им надежда е евентуалната реакция на Министерството на околната среда и водите на Република България и може би, съответните реакции на екологичните сдружения в България и на българската общественост. Все пак, отпадъчните води ще се изливат в Драговищица и Струма, които напояват Кюстендилската котловина. Въпросът е истинската информация да стигне час по-скоро до тях. Сръбската страна твърди, че е доставила такава информация на българското и македонското министерство и на обществеността, и не е получила никакви „мнения и коментари“.
Най-неосведомена в случая е именно най-засегната – Босилеградската общественост и особено жителите от селата по слива на Бранковска река, Драговищица и Струма. Информацията за строежа на оловно-цинковата мина „Караманица“ е едностранчива и селективно подбрана. Дават се огромни цифри за инвестиции, обещания за стотици работни места дълбоко под земята, производство на стотици хиляди тонове концентрирана руда олово и цинк, но не и за вредните последствия на тежките метали за здравето на миньорите, жителите на околните села, животните, питейната вода и околната среда.
Иван Николов,
Босилеград
