Как малцинството господства над мнозинството

Методи за манипулация и контрол на публичните нагласи. Теория на конспирацията или теория за предизвикани кризи и заблуждаващи обяснения, в името на глобален контрол? За това става дума в публикувания по-долу текст, в който се застъпва тезата, че колкото и да се променя светът, в различни времена и общества малцина посветени са управлявали и управляват мнозина заблудени. Акцентът разбира се е върху днешното време. Какви са аргументите на автора и какви са примерите – исторически и съвременни, които се дават – вижте самия материал.

С течение на времето, методите за манипулиране и зомбиране на човешките маси стават все по-перфидни и успешни. Много от бедите на века в действителност са били оркестрирани и режисирани от векове насам, за да служат на зловещите планове на управляващото малцинство. Сега истината започна да излиза лавинообразно наяве. За това, което днес се разпространява като епидемия от страна на масмедиите, става очевидно, че е вид мисловен контрол и засилваща се манипулация. Най-ефективният начин да се държи в подчинение ума на човека и да се манипулира неговото чувство за себичност е, като се програмира в самия човек някаква догма. Догмата, веднъж монтирана, ще се отбранява безкрай и ще се опитва да надделее над другите информации, изхвърляйки зад борда всяко алтернативно мнение, което противоречи на нейното тясно световиждане. Догмите се превръщат в средство за сигурност за индивида – като средство за задържане на властта и силата. Човечеството се опитва безуспешно да се развива напред, докато чрез тези вътрешни конфликти в действителност то се раздира по шевовете. Догмата приема безкрайно количество форми и когато вие успеете да убедите различни хора да възприемат противоположна на тяхната догма, тогава манипулацията чрез конфликт и управление на принципа “Разделяй и владей!” става лесна за осъществяване. Това все повече и повече се случва в наши дни, имало го е и по време на цялата човешка история.

Двете водещи оръжия, използвани от политици и от религиозни водачи, са ракообразуващите емоции страх и вина. Те са били използвани, за да държат в подчинение и да подтискат човешкия ум, за да разрушат чувството му за собствена значимост и така да създадат една нежелана от самия него действителност. Моделът са го нарекли Контрол. Изграждането на манипулацията върху света се е вършело винаги чрез контрол върху знанието, като са се насаждали страх и вина, и са се налагали ограничени възгледи за живота и хората. За привилигированото малцинство е разработено едно много по-напреднало познание, оставащо скрито за мнозинството. Ако искате да манипулирате хората, главното е да имате познание, което те нямат. Едно от първите правила на контрола и манипулацията е: “Не позволявай на своите жертви да знаят това, което ти знаеш“.

Толкова много познание е било държано скрито в миналото, далеч от масите, от егоистични съображения. В наши дни, бързото повдигане на съзнанието се развива по целия свят и това прави всички тези разкрития достъпни до тези, които искат да ги чуят. Понастоящем изглежда се търси начин как и под каква форма да се внедри Световното правителство, спрямо което всички страни и нации да бъдат поставени в зависимо положение. Търси се начин за установяване на централна банка, единна валута, световна армия, както и световно население с вграден микрочип у всеки гражданин на света, свързващ го с главен компютърен център. Това, което се случва днес, е кулминация на манипулацията, която е протичала, постепенно развивайки се от няколко века насам. Целта е да убедят масите да повярват във всяка безсмислена глупост, която манипулаторите им предлагат, като в същото време съхраняват за себе си високото познание за строежа на Вселената, природата, живота, съзиданието. Според визията на Франсиз Бейкън, превилигированият Елит изучава науките тайно и действа като невидимо правителство, решавайки кои хора трябва или не да бъдат допускани да говорят и да влияят на общественото мнение. Всичко това е забележително, защото прозрението на Бейкън датира още от XVI-XVII век, а продължава да е валидно в наши дни. Повечето от членовете на елитите вярват, че този е най-добрия начин да се поправи света, но те в действителност се заблуждават дълбоко, тъй като не оценяват, че вече не е толкова лесно светът да бъде манипулиран от малцина, за сметка на мнозинството.

Съществуват два основни типа диктатура. Първата разновидност е “отворената” форма – това е чистият тип диктатура, която се среща при комунизма, фашизма, фундаменталния ислямизъм и техните варианти. Но има и една много по-ефективна и коварна разновидност – “закритата”, “затворената” форма на диктатура. Това е диктатура, маскирана като свобода и демокрация. Защото хората не въстават срещу това, че не са свободни, тогава, когато си мислят, че са свободни! Глобалният елит дълго време е работил върху един дългосрочен план, добре координиран, създаващ Световно правителство с посочените атрибути за контрол. Не е трудно да се забележи, че тези реалности стават очевидни и много бързо се разширяват като структури. В тази глобална конструкция на властта се разполагат т.нар. супер държави, като ЕС, Американският съюз и Тихоокеанският съюз. НАТО, който възприе за себе си умиротворителната дейност на Обединените нации, е планиран да бъде спроед някои т.нар. Световна армия и Световна полиция, поддържаща ред в страните, които не желаят да изоставят своя суверенитет и да влизат под контрола на търсеновото глобално управление. Структурата на глобалния контрол представлява пирамида в пирамидата. Много често, подобно на руските матрьошки, едната кукла е разположена в другата.

Този метод действа по следния начин: Искате да представите нещо пред хората така, че да не го харесат. Това би могло да се отнася за полицията, за да предпостави ерозия на основните свободи. Знаем, че ако предложат на хората всички промени открито в началото, хората ще реагират веднага срещу тях. Затова първо трябва да се създаде, да се провокира много важен проблем, повишаващ се ръст на престъпленията, повече насилие, терористични актове, колапс в управлението. Да се създаде ситуацията или „декор”, както го наричат някои. После чрез зависимите от елита медии се налагат публично нужните представи за това какво би трябвало хората да мислят за произведеното събитие и кого те би трябвало да винят за него. Това води до стадий номер 2 на техниката или т.н. Реакция, произлизаща от масите, от народа, изразена чрез – “Така не може да продължава повече”, „Какво са намислили тези да правят?”. Всичко това позволява на “Тях” или “Те”, да постигнат третия стадии на Техниката, т.нар. Решение – “разрешение на проблема”, който е бил създаден нарочно. Така например новото законодателство, което предшества плана за централизация на глобалната власт, е свързано с ерозията на основните свободи. Тази техника е използвана през цялото време, не само за да се поддържа под контрол младото поколение, но и за възрастните, които напират с исканията си за право на оръжие. Налага се тезата на този, който не носи оръжие и вярва безрезервно в ненасилието. Но, ако ние имаме намерение да помъдряваме от всичко онова, което ни се случва по размирните улици, би трябвало да видим онова, което стои отдолу и да разберем, че властващите търсят систематично как да разоръжат тези, които биха използвали оръжие срещу тях. Много преди Адолф Хитлер да започне да използва концентрационните лагери, той вече е въвел същия вид законодателство срещу носенето на оръжие и този пример би трябвало да ни накара да се замислим.

Един кораб може да бъде потопен чрез подставени лица, нарочно внедрени в капитанския състав. Ключов момент за изпълнението на един такъв план е въвеждането на „демократично управление“ на кораба. Всички са наясно, че за да може един кораб да бъде управляван успешно, преди всичко е нужен способен, знаещ и можещ капитан, който да е в състояние да поеме в ръцете си цялото управление. Ако той има авторитет и достатъчно знания и опит да управлява кораба, то тогава пътниците може да са спокойни за своята сигурност и безопасност. А сега представете си, че вместо добре обучен капитан, на пасажерите им се нарежда да си избират „демократично“ някакъв екип сред тях, който да ги ръководи. Замислете се за момент върху абсурда на такава система. Във всички други области на човешкото познание човек трябва да се обучава доста години в различни учебни заведения и да придобие ред квалификации и дипломи, преди да му се повери отговорност по отношение на другите хора. Така е с лекарите, инженерите, учителите, техниците, занаятчиите и с почти всички останали професии. И така, за да изкараш дори една шофьорска книжка, е нужно да минеш няколко изпита за теоретична и практическа подготовка. А за да станеш политик, нищо подобно не е нужно. Значи излиза, че да се управлява една държава, с нейното милионно население и милиардни ресурси, е по-лесна и по-неотговорна задача, отколкото да се управлява един автомобил. Това е пълен абсурд. Случайно ли е допуснат? Освен това, един човек, седнал зад волана на автомобила без книжка и направил пътнотранспортно произшествие, по закон би трябвало да влезе в затвора. Но един човек, който няма нужните знания, квалификация, опит, но е поставен на отговорен политически пост, и чиято некадърност води до сериозни щети в държавата, често практически се измъква „сух от водата“. Измъква се от отговорност за това, което е причинил, дори и при тежки кризи и инциденти. И, дори да подаде оставка заради тях, щетите, които е причинил, остават.

А когато щетите се натрупат и вече се вижда, че корабът го чака сигурно потъване, какво пречи всички пътници на борда сами вкупом да пожелаят да бъдат управлявани от истинския капитан на „Големия глобалистки кораб”?

По материали от интернет,

Светослав Атаджанов