На 7 декември 2016 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, със следния обявен дневен ред: „1. Изслушване на г-жа Меглена Кунева, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката на Република България по темата: Образователната политика към българските общности зад граница за 2016 г.; 2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 654-01-132, внесен от Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лилков на 17.11.2016 г.; 3. Разни.“
По същото време, в същия ден и кой знае защо от същия час, в Народното събрание се провежда и заседание на Комисията по външна политика, в чийто дневен ред има също точка втора, касаеща законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Р. България, № 654-01-132, внесен от Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лилков.
По точна първа от дневния ред на заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина са изслушани представители на Министерство на образованието и науката. Самата г-жа Кунева не присъства на заседанието, както е обявено, тъй като е болна, съобщава председателят на КПБЧ Стефан Кенов. Членът на Комисията Михаил Миков пита представителите на министерството кога ще бъде уреден въпросът за статута на българските учители зад граница, които нямат статут на учители. Представителите на МОН казват, че за да се случи това, трябва да се направят промени в няколко нормативни уредби. Г-н Миков репликира, че е крайно време да се търсят възможности как един въпрос да се реши, а не да се казва защо той не е станал или не можел да стане.
По точка втора от дневния ред на КПБЧ не се състояват разисквания и тази точка е отложена за следващо заседание. Оказа се, че поканените на това заседание представители на Министерството на външните работи изобщо не са дошли. Отишли са на заседанието на другата комисия, тази по външна политика, провеждащо се по същото време в НС. Няма и представител на вносителите на законопроекта, за които се оказва, че са отишли също на заседанието на другата парламентарна комисия.
По-късно пред представител на Еврочикаго един от вносителите на законопроекта, Методи Андреев, каза, че на заседанието на Комисията по външна политика представителите на Външно министерство са се изказали против законопроекта*. Аргументите против били, че нямало да бъде ясно кой ще предлага създаването на Обществени съвети към посолства и консулства, че някои български общности зад граница можело и да не искат създаването на ОС, и др. А депутатът и бивш министър на външните работи Кристиян Вигенин казал, че така щели да се създадат казионни организации.
Прави впечатление, че макар в самия законопроект ясно да е записано, че консултативни Обществени съвети към посолства и консулства биха се избирали там, където самите български общности биха пожелали това, на заседанието на Комисията по външна политика е бил изтъкван пак и „аргументът“, че някои български общности можело да не искат ОС и затова не трябвало да се одобрява този законопроект. Но като се има предвид, че българското Министерство на външните работи вече толкова време се противи де факто срещу идеята за създаването на Обществени съвети към българските дипломатически представителства по света, тази поредна съпротива едва ли е учудваща. Част от изказваните преди аргументи на МВнР срещу създаването на ОС бяха, че законованата норма в сегашния законодателен текст е диспозитивна, т.е. пожелателна, а не задължителна, и затова не е нужно този законов текст да се изпълнява. Е, защо да искат каквото и да било промяна в законовия текст, която да се опита да го направи по-работещ, след като и преди не са искали създаването на Обществени съвети?
Другото, което прави впечатление, е, че въпреки че Комисията по политиките за българите в чужбина е водеща за този законопроект, на заседанието на тази комисия на 7 декември, на което е трябвало да се обсъди такава точна от дневния ред, представители на МВнР няма. Те отиват в другата комисия, тази по външна политика, която не е водеща за законопроекта. Що се отнася до вносителите, пред представителя на Еврочикаго Методи Андреев каза, че е смятал, че Комисията по външна политика е водеща за законопроекта и затова е отишъл там. Както и, че неговият колега Петър Славов, който също е един от вносителите, не е в бил България, за да отиде на заседанието.
След заседанието си на 7 декември Комисията по външна политика излиза с доклад, в който се казва: „Комисията смята за подходящо да се изчака становището на Консултативния съвет към Държавната агенция за българите в чужбина и след като се запознае с него, да се пристъпи към промяна на закона“. В доклада на тази комисия никъде не се казва, обаче, че този Консултативен съвет е замразил дейността си и не заседава от доста време. Както и, че и да възобнови дейността си, да се събере отново и да излезе със становище относно законопроекта на тримата депутати, може да дойде краят и на това Народно събрание, и по въпроса за консултативните Обществени съвети към посолства и консулства пак да не се случи нищо.
Още по-малко в този доклад се споменава или се взема предвид, ако въобще това може да е известно на членовете на Външната комисия, че когато Консултативният експертен съвет към ДАБЧ заседава, въпросът с Обществените съвети към посолства и консулства непрекъснато е игнориран от някои представители на т.нар. Временни Обществени съвети на българите зад граница, които съставляват преобладаваща част от членовете на КС. Те са се интересували най-вече от Националния съвет на българите зад граница, не и от Обществените съвети. И, че даже някои от тях са заявявали по време на заседанията на Консултативния съвет, че Обществените съвети не влизали в институционалното представителство на българите в чужбина, записано в Националната страгетия за българските граждани и историческите български общности по света, което разбира се не е вярно.
В доклада на Външната комисия, изготвен след заседанието в НС, се споменава впрочем за „започналите процедури за създаване на такива консултативни съвети, които е предвидено да завършат по досегашния ред“. Такива процедури обаче няма. Никъде не са започнали процедури за създаване и избиране на редовни консултативни Обществени съвети към посолства и консулства. За което важна роля има и самото Външно министерство, понеже то никога не пожела тяхното създаване, вместо непрекъснато да изнамира доводи срещу тяхното създаване. Тук е необходимо да се знае, че много, и то не само редови представители на МВнР, са наясно с ползите от едни бъдещи Обществени съвети. И специално при нас в Чикаго от страна на Генералното консулството винаги е имало разбиране и дори готовност за създаването им.**
Що се отнася до един друг въпрос, а именно до създаването на фонд или програма, чрез който да бъдат подпомагани българските организации зад граница, който въпрос бе разглеждан неведнъж в Комисията по политиките за българите в чужбина, първо при предишния председател, Румен Йончев, после и при председателството на Стефан Кенов, и по който въпрос бе възложено преди доста време на ДАБЧ да изготви програма с критерии за подпомагане, от това в крайна сметка не е излязло нищо. Няколко депутати от Комисията по политиките за българите в чужбина, не всички, са се подписали под предложение между първо и второ четене на Законопроекта за Държавния бюджет на Р. България, в Бюджетна програма 0300.07.01 „Други дейности“, да има изменения в чл. 6 от тази програма, а именно в ал. 1, II „Разходи“, където числото 88 270.0 да се замени с 89 270 (+ 1 000 000) и в ал. 2, т. 7.1, числото 25 060.0 да се замени с 26 060.0 (+ 1 000 000).
Или, казано с други думи, ставало е дума за сума от 1 млн. лв., която да се заложи в Държавния бюджет на страната за подпомагане на многобройните български огранизации зад граница в рамките на една година, на проектен принцип, ако кандидатстват с конкретни проекти, при определени от ДАБЧ критерии. Тази „колосална“ сума от 1 млн. лв. не е била гласувана обаче в пленарна зала. И това предложение за допълнение в Закона за Държавния бюджет на страната за следващата година не е било прието от парламента. (За сравнение може да се посочи, че през лятото на тази година например вицепремиерът, отгаварящ за българите в чужбина, и министър на образованието, М. Кунева, обяви обществена поръчка за над 2,000,000 лева, за запалки, ключодържатели и антистрес топки, с които да се рекламира образованието – вж. тук.)
И кой ли, при това положение въобще си спомня, че първоначалната идея е била не за някакви проекти на парче, представяни в ДАБЧ от български организации зад граница, които да се финансират в рамките на този „колосален“ един милион, а е била за държавна политика към българските организации по света, включително и за българските медии зад граница, които спадат към тези организации? За което е имало заседания, изказвания, обещания, не само в Комисията по политиките на българите в чужбина, но и на съвместно заседание на тази комисия с Комисията по култура и медии. Като няма гласуване дори за подпомагане на парче на български организации зад граница, кой въобще може да мисли, че може да има държавна политика в това отношение?
–––––––
Българската държава толкова години вече не можа да изпълни една заложена възможност в Закона за българите, живеещи извън Р. България, приет още през 2000 г., за създаване на Обществени съвети към посолства и консулства. Въпреки, че през годините за създаването на такива бъдещи съвети бе изразена и значителна институционална подкрепа***. И сега, в края на 2016 г., когато трима народни представители внесоха законопрект, за да се направи ако може законовият текст за Обществените съвети по-работещ, се оказва, че пак не им е времето на тези съвети. И макар че само избирането на членове на тези съвети от самите български общности – там, където има желание за това, може да направи представителите на българските общности по света легитимни – някой продължава да не иска такова широко и легитимно представителство, което да е близо до самите български общности, пръстани в най-различни региони, страни, континенти.
От какво се страхува Външно министерство? От това, че ако имаше такива легитимно избрани Обществени съвети към посолства и консулства, те биха могли включително да дават становища за дейността на съответните посланици или генерални консули? Или от това, че така българските общности по света биха могли да станат по-организирани? Или пък не им е съвсем ясно за какво точно става дума? Или пък, както правят някои депутати, мислят пак само за българските граждани в Р. Турция и какво ли би се случило там, ако и там могат да се създадат Обществени съвети, а не за всички останали български граждани и етнически българи по света?
От какво се страхуват и някои представители на т.нар. Временни обществени съвети на българите в чужбина, които по време на работата на Консултативня съвет към ДАБЧ предпочитаха да игнорират една от частите в институционалното представителство на българите в чужбина, заложена в Националната страгетия, а именно Обществените съвети? Че ако има избори за редовни Обществени съвети по места, съотвените български общности не биха ги избрали точно тях да ги представляват редовно и легитимно ли? Ако те действително са неформални лидери, ползващи се с достатъчно доверие и авторитет сред своите сънародници там, където са, би трябвало да ги изберат. Или пък не им трябва такова представителство, искат да отидат направо в националното, в един бъдещ Национален съвет на българите зад граница, който е нали някакво по-високо ниво, за какво им е местното?
Кой от каквото и да се страхува, политиката на българската държава към нейната диаспора е крайно време да престане да оправдавава нищоправенето си по някои важни въпроси с разделения или различни виждания на различни активни българи зад граница. Да престане също така да се интересува само и най-вече от българските граждани в Турция и заради тях да ощетява всички останали български граждани по света. Да престане също така при всяко ново правителство, всеки нов състав на парламента, всеки нов министър или чиновник на нов пост в някое министерство, да започва отначало да се прави, че иска да прави нещо и да не знае точно какво прави. Да престане, също така, да се свени да отдели и мизерна за мащабите все пак на една държава майка сума за подпомагане на културни сдружения, фолкролни състави и други български организации зад граница.
Да престане да мисли, че може въобще да се прави държавна политика за българите зад граница с една Държавна агенция за българите в чужбина, която все още е заета главно с разглеждането на преписки за българско гражданство. Или с едно Външно министерство, което не може да отговори адекватно на предизвикателствата на времето и на огромния брой българи и български граждани по света. (МВнР, дори за такива специфични за него дейности като консулските услуги, това, което успя да направи, е един проект за е-консулски услуги, за който отидоха стотици хиляди левове и за който се оказа накрая, че на практика не работи. Колкото и ръководителят на този проект, бившият шеф на отдела за консулски услуги в МВнР Раковски Лашев, да твърдеще обратното и на пресконфенции, и на заседания на парламентарни комисии. По-късно, впрочем, ръководителят на споменатия проект, който е известен и с това, че е бил сътрудник на Държавна сигурност, е изпратен, вероятно за награда, на дипломатическа работа в Швейцария.)
Българите зад граница въобще на са сред приоритетите на Външно министерство и никога не са били. Те също така не са сред приоритетите на нито една ръководна институция в България. Нито на правителството, което и да е то, нито на Народното събрание, в който и да било негов състав, нито дори на вицепремиерите, избирани в различни правителства да отговарят за българите в чужбина. Дори за тях българите зад граница не са и не са били приритет, нищо, че са им в ресора. Може би затова и управленският капацитет като цяло по отношение на онази част от българския народ, която живее зад граница, е на това ниво.
–––––––––––––––––––––––
* Линк към внесения в НС законопроект за изменение на Закона за българите, живеещи извън Р. България – http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/66480
** Факсимиле от писмо от 2015 г. на генералния консул в Чикаго по това време Симеон Стоилов може да бъде видяно ТУК, а при посещението в града ни на външния министър Даниел Митов тогавашния ни посланик Елена Поптодорова дори изрази учудване, че не са проведени избори за Обществени съвети едновременно с референдума – вж. ТУК.
*** През годините мнения за създаването на консултативни Обществени съвети към дипломатическите и консулските ни представителства изразиха:
Маргарита Попова – вицепрезидент
Константин Пенчев – национален омбудсман
Борис Вангелов – председател на ДАБЧ
Народни представители (вж. стенограма от заседания в НС)
Линк към последното писмо (от преди седмица) с подкрепа на вече внесения законопроект вж. ТУК.
.
Отделете 15 минути, за да изгледате записа на телевизионно предаване, в което по темата за Обществените съвети говорят бившият генерален консул в Чикаго Симеон Стоилов и редакторът на http://www.Eurochicago.com Мариана Христова:
http://www.bitelevision.com/obshtestvenite-saveti-kam-konsulstvata-v-pomosht-na-balgarite-zad-granitsa/
Развитие по темата:
https://www.eurochicago.com/2016/12/kpbtch-ne-podkrepi/
Поради постъпили въпроси до редакцията на Eurochicago.com по-долу поставяме коментар с няколко доуточнения
Първо следват цитати от писма на Петранка Стаматова към български емигранти от миналата година, в което тя дава разяснения, защо в Чикаго трябва да бъдат създани Обществени съвети (съктатено ОС), при все че в „столицата на емиграцията ни“ има много действащи български организации:
“… Не гледайте на ситуацията само от днешна гледна точка. Мислете за децата на вашите деца, които ще са родени в Америка, които без едни постоянно действащи организации ще губят връзката с България и все по-малко ще се сещат за нея. Ще попитате: Но защо именно ОС? Защото като участник и създател на няколко организации знам, че всяка организация има подем, връх и след това следва естествен край, често заедно с хората, които са в нея. (Вижте списъка на сайта на ДАБЧ – голяма част от записаните български организации по света с изключение на получаващите субсидии училища, не са развивали миналата година дейност, а други вече не съществуват)
Например в Чикаго най-старата българска организация е „Български национален фронт“ (създаден на 27 декември 1948 г.). Няколкото останали живи членове са се върнали в България и поради възрастта им дейността им е замираща. Следващата дълго действаща организация е Българо-американската асоциация /БАА/, на която съм вицепрезидент. За съжаление, сред членовете й има само един млад човек под 30 години и след като ние се откажем, няма кой да продължи. Дори танцови състави, пълни днес с млади хора, след време престават да съществуват. А един ОС в Чикаго, ако е добре работещ, ще има дълготрайна роля – той ще изгражда лоби и ще се опира на американските институции, защото те помагат на големите сплотени общности. И примери в Чикаго можем да вземем от поляци, ирландци и др.
Българската държава не може да се откаже да води активни политики сред българите по света. Особено като е доказано, че възвращаемостта на инвестициите в образование (в страната) и в политики (сред емиграцията) са най-трайни и реални. А ефективни политики не могат да се водят само от отделни лица (само от дипломати – общата численост на щатния персонал в задграничните ни посолства и консулски представителства е около 800 щатни бройки в над 90 държави, и евентуално в бъдеще от членове на евентуален Национален съвет (70 души), или бъдещи депутати от МИР “Чужбина” (9-10 души). Ефективни политики могат да водят само силни организации на обществени начала, свързващи възможно най-много, хиляди, стотици хиляди активни българи. При това те трябва да са обединени. Дали обединението им ще се нарича ОС, консултативни съвети, съвети на старейшините или каквото и да е друго, не е толкова важно.
Ето какви цели стоят пред общността ни Чикаго, за които са необходимо обедението и усилията на всички огранизации, което както практиката ни доказа, е по възможностите единствено на бъдещ ОС.
Създаване на:
1. На Обществен (културен) дом – читалище.
2. На Institute of Cyrillic Languages (ICL)- предстои регистриране на юридическото участие от всички български училища в Чикаго . За утвърждаването и признаването на Българския език в САЩ, чрез ICL чрез процедура за сертифицирането и акредитацията на ICL към American Council of Teaching Foreign languages, с което българската общност ще се сдобие с първи за САЩ легитимен орган, акредитиран да издава документ за степен на владеене на български език, който да бъде признаван от всички учебни заведения на територията на САЩ.
Около друга обща цел – създаване на български мемориален парк в Чикаго очакваме да се обединят и културните организации (над 50 организации в щата Илинойс имат в името си Bulgaria, от тях активни се водят поне 15 на брой).
Имаме и към 10 футболни клуба, които, заедно със състезатели от други спортове, вече започват обсъждания да се обединят в общобългарски клуб “Юнак”.
В момента се събират средства за известен, но изпаднал в беда журналист. След завършването на тази кампания са заявени намерения да я продължим, като очакванията ни са да се обединят няколкото български черкви в Чикаго и, заедно с лекари и медицински сестри, да се създаде обща организация и фонд за пострадали и болни.
Всички изброени дотук неща (а има и още – предложения за Съвет на българските медии в Чикаго, Български бизнес алианс и т.н). биха били много по-лесно осъществими и организирани с по-малко сили, ако сред нас вече действаше ОС.
Разберете, че в ОС ще работят хора общественици и на доброволни начала. Освен това в проекта за ОС е предвидено те да бъдат организирани само на места, където има инициатива от общността. Те не са задължителни органи.
Край на цитатите.
По-долу ще намерите и примерен правилник на бъдещ ОС-Чикаго, където в чл.6 е посочено как могат се проверждат изборите. Тъй като, както вече по-горе бе писано, членовете в този съвет ще се събират, за да работят без заплащане, изборите са необходими само, за да се добие по-голяма масовост и информираност сред диаспората и да не бъде създадена погрешна представа сред хората за някакво задкулисие. С изборите ОС ще получат така нужната им легитимност, каквато не могат да имат други организации, именно поради липсата на общи избори и масово участие на диаспората.
Глава IV. Избори
Чл. 6.
(1) Изборите за ОС се провеждат съгласно Правилник изготвен от местния ОС съгласуван с дипломатическите и консулски представителства – ДКП (изключение може да има за първите такива). Провеждат се обичайно едновременно с президентските (или други) избори в България. Тяхната техническа организация се осъществява от ОС при взаимодействие и по възможност под наблюдение от дипломатическите представителства и в сътрудничество с ЦИК. Гласуването е дистанционно (интернет гласуване или по пощата) или в допълнителна урна (отделна от президентската).
Избори за Обществен съвет се провеждат с тайно гласуване на основата на общо, равно и пряко избирателно право.
(2) Изборите са мажоритарни. Гласоподавателят разполага само с един глас и може да избере само един кандидат. Мажоритарният избор с едно гласуване може да се проведе в едномандатни избирателни райони (избира се един представител от района, като за избран се смята кандидатът, получил най-много гласове) или в многомандатни избирателни райони, където за избрани се смятат първите (n на брой) кандидати, получили относително мнозинство от гласовете. В случай, че най-голям, но равен брой гласове, имат двама или повече кандидати, се тегли жребий в присъствие на кандидатите или техни застъпници.
(3) В Обществените съвети имат право да избират и да бъдат избирани:
1. Български граждани временно или постоянно пребиваващи на територията на съответния консулски окръг с действащи избирателни права, постоянно живеещи в съответния избирателен район (Избирателното им право се установява с валиден български документ за самоличност).
2. Чужди граждани от български произход, навършили 16 години в деня на изборите, постоянно живеещи в съответния избирателен район. (Избирателното им право се установява с валидно удостоверение за български произход) .
3. Във вид на изключение:
а) български граждани без валидни документи, но с ЕГН;
б) лица, чуждестранни граждани, които са в брак с български гражданин или във фактическо съжителство с български граждани (конкобинат) и които извършват активна обществена дейност за съхраняване на българския език, култра, история и национално самосъзнание;
в) в някои конкретни държави, заради ограничения в действащите им законодателства (например в Украйна) във вид на изключение може да се разшири правото да избират и да бъдат избирани в ОС и българи, определени по други критерии;
г) като почетни членове могат да бъдат привличани личности от български произход или чужденци с обществено признати заслуги към България, българската наука и култура – българи, които са депутати в парламентите на други държави (например Израел, Румъния, Украйна, Молдова, Гърция, и др.), кметове на големи градове, българисти, ръководители на дружества за приятелство с България (напр. Германия).
(4) В определени случаи една държава (както е например САЩ) може да включва няколко избирателни райони. В такива случаи консулският район е водещ. След това се филтрира и се формулират групи по райони според пощенския код.
(5) Всеки кандидат може да участва и в изборите за ОС, и за Национален съвет, но само в един район.
Определянето на Районите за избори на ОС в един консулски район става със съгласуване между ОС и ДКП, а първоначално се определя от ДКП.
(6) Кандидатът се регистрира с обявяването му на сайта на ОС, след като за нея са събрани подписите на инициативен комитет от минимум 6 избиратели.
Интернет сайтът, на който да има отделни рубрики за всеки консулски район и самостоятелна страница за всеки ОС в света, респективно регистър на кандидатите и резултатите от изборите се изготвя от ДАБЧ и функционира по единнен образец. Администрирането на всеки консулски район става от ДКП, като ОС има задължение да подава информация, а контролни функции има ДАБЧ. Информационно-аналитичен достъп до всички ресурси на интернет портала ще имат всички национални институции на Р. България.
(7) Регистрирането на мажоритарните кандидати се извършва от ДКП в отделен обществено достъпен регистър след представяне на следните документи:
– предложение на инициативен комитет;
– заявления от кандидатите, че са съгласни да бъдат регистрирани от предложилите ги инициативни комитети;
– декларации от кандидатите, че отговарят на условията, в който посочват своите определени от правилника данни, включително лични данни, координати и постоянен адрес.
(8) Регистрирането на кандидатите се извършва не по-късно от 25 дни преди изборния ден.
(9) Избори не се провеждат при условие, че не са регистрирани поне 6 кандидата по алинея 6.
–––––––––
Край на цитата от проектоправилника.
Проектоправилникът е създаден в началото на 2015 година за улеснение на бъдещите консултативни обществени съвети към дипломатическите и консулски представителства – за краткост наричани Обществени съвети (ОС). Черновата му е писана конкретно за бъдещ ОС – Чикаго. Той е само препоръчителен, и може да бъде променян според конкретните местни условия и задължително според законите на съответните държави. Правилникът е бил видян, коментиран и в него са внесени поправки от десетки българи, сред които има дипломати (посланици и консули)и служители: на МВнР, на Президенството, на Омбудсмана и др.
Редактиран впоследствие, за да бъде представен пред Експертния консултативен съвет към председателя на ДАБЧ за заседание през февруари 2016 г.
Беловата му може да намерите на този адрес по-долу:
https://docs.google.com/document/d/16msuIdjW2RrxPiPf5Q0jikM8lPLvabcgk9q6fC2ui7Q/
Чернова от преди почти 2 години поставена за обсъждане, коментиране и допълване, се намира на адрес:
https://docs.google.com/document/d/1B0JLwucOaxBgbjufHpcrpPWNDzIV0i75KbB_82HF3KQ/
За всякакви допълнителни въпроси може да се обръщате на редакционния имейл и на посочените в КОНТАКТИ телефони и по специално:
– в САЩ: +1-847-2937325
– в България 0896-020676
Надяваме се, че България няма да се окаже и единствената държава в Европа, която няма институционално представителство на диаспората си!
.