Кой и защо не иска Обществени съвети на българите в чужбина или кому пречи един законопроект?

На 7 декември 2016 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, със следния обявен дневен ред: „1. Изслушване на г-жа Меглена Кунева, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката на Република България по темата: Образователната политика към българските общности зад граница за 2016 г.; 2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 654-01-132, внесен от Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лилков на 17.11.2016 г.; 3. Разни.“ 

По същото време, в същия ден и кой знае защо от същия час, в Народното събрание се провежда и заседание на Комисията по външна политика, в чийто дневен ред има също точка втора, касаеща законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Р. България, № 654-01-132, внесен от Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лилков.

По точна първа от дневния ред на заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина са изслушани представители на Министерство на образованието и науката. Самата г-жа Кунева не присъства на заседанието, както е обявено, тъй като е болна, съобщава председателят на КПБЧ Стефан Кенов. Членът на Комисията Михаил Миков пита представителите на министерството кога ще бъде уреден въпросът за статута на българските учители зад граница, които нямат статут на учители. Представителите на МОН казват, че за да се случи това, трябва да се направят промени в няколко нормативни уредби. Г-н Миков репликира, че е крайно време да се търсят възможности как един въпрос да се реши, а не да се казва защо той не е станал или не можел да стане.

По точка втора от дневния ред на КПБЧ не се състояват разисквания и тази точка е отложена за следващо заседание. Оказа се, че поканените на това заседание представители на Министерството на външните работи изобщо не са дошли. Отишли са на заседанието на другата комисия, тази по външна политика, провеждащо се по същото време в НС. Няма и представител на вносителите на законопроекта, за които се оказва, че са отишли също на заседанието на другата парламентарна комисия.

По-късно пред представител на Еврочикаго един от вносителите на законопроекта, Методи Андреев, каза, че на заседанието на Комисията по външна политика представителите на Външно министерство са се изказали против законопроекта*.  Аргументите против били, че нямало да бъде ясно кой ще предлага създаването на Обществени съвети към посолства и консулства, че някои български общности зад граница можело и да не искат създаването на ОС, и др. А депутатът и бивш министър на външните работи Кристиян Вигенин казал, че така щели да се създадат казионни организации.

Прави впечатление, че макар в самия законопроект ясно да е записано, че консултативни Обществени съвети към посолства и консулства биха се избирали там, където самите български общности биха пожелали това, на заседанието на Комисията по външна политика е бил изтъкван пак и „аргументът“, че някои български общности можело да не искат ОС и затова не трябвало да се одобрява този законопроект. Но като се има предвид, че българското Министерство на външните работи вече толкова време се противи де факто срещу идеята за създаването на Обществени съвети към българските дипломатически представителства по света, тази поредна съпротива едва ли е учудваща. Част от изказваните преди аргументи на МВнР срещу създаването на ОС бяха, че законованата норма в сегашния законодателен текст е диспозитивна, т.е. пожелателна, а не задължителна, и затова не е нужно този законов текст да се изпълнява. Е, защо да искат каквото и да било промяна в законовия текст, която да се опита да го направи по-работещ, след като и преди не са искали създаването на Обществени съвети?

Другото, което прави впечатление, е, че въпреки че Комисията по политиките за българите в чужбина е водеща за този законопроект, на заседанието на тази комисия на 7 декември, на което е трябвало да се обсъди такава точна от дневния ред, представители на МВнР няма. Те отиват в другата комисия, тази по външна политика, която не е водеща за законопроекта. Що се отнася до вносителите, пред представителя на Еврочикаго Методи Андреев каза, че е смятал, че Комисията по външна политика е водеща за законопроекта и затова е отишъл там. Както и, че неговият колега Петър Славов, който също е един от вносителите, не е в бил България, за да отиде на заседанието.

След заседанието си на 7 декември Комисията по външна политика излиза с доклад, в който се казва: „Комисията смята за подходящо да се изчака становището на Консултативния съвет към Държавната агенция за българите в чужбина и след като се запознае с него, да се пристъпи към промяна на закона“. В доклада на тази комисия никъде не се казва, обаче, че този Консултативен съвет е замразил дейността си и не заседава от доста време. Както и, че и да възобнови дейността си, да се събере отново и да излезе със становище относно законопроекта на тримата депутати, може да дойде краят и на това Народно събрание, и по въпроса за консултативните Обществени съвети към посолства и консулства пак да не се случи нищо.

Още по-малко в този доклад се споменава или се взема предвид, ако въобще това може да е известно на членовете на Външната комисия, че когато Консултативният експертен съвет към ДАБЧ заседава, въпросът с Обществените съвети към посолства и консулства непрекъснато е игнориран от някои представители на т.нар. Временни Обществени съвети на българите зад граница, които съставляват преобладаваща част от членовете на КС. Те са се интересували най-вече от Националния съвет на българите зад граница, не и от Обществените съвети. И, че даже някои от тях са заявявали по време на заседанията на Консултативния съвет, че Обществените съвети не влизали в институционалното представителство на българите в чужбина, записано в Националната страгетия за българските граждани и историческите български общности по света, което разбира се не е вярно.

В доклада на Външната комисия, изготвен след заседанието в НС, се споменава впрочем за „започналите процедури за създаване на такива консултативни съвети, които е предвидено да завършат по досегашния ред“. Такива процедури обаче няма. Никъде не са започнали процедури за създаване и избиране на редовни консултативни Обществени съвети към посолства и консулства. За което важна роля има и самото Външно министерство, понеже то никога не пожела тяхното създаване, вместо непрекъснато да изнамира доводи срещу тяхното създаване. Тук е необходимо да се знае, че много, и то не само редови представители на МВнР, са наясно с ползите от едни бъдещи Обществени съвети. И специално при нас в Чикаго от страна на Генералното консулството винаги е имало разбиране и дори готовност за създаването им.**

Що се отнася до един друг въпрос, а именно до създаването на фонд или програма, чрез който да бъдат подпомагани българските организации зад граница, който въпрос бе разглеждан неведнъж в Комисията по политиките за българите в чужбина, първо при предишния председател, Румен Йончев, после и при председателството на Стефан Кенов, и по който въпрос бе възложено преди доста време на ДАБЧ да изготви програма с критерии за подпомагане, от това в крайна сметка не е излязло нищо. Няколко депутати от Комисията по политиките за българите в чужбина, не всички, са се подписали под предложение между първо и второ четене на Законопроекта за Държавния бюджет на Р. България, в Бюджетна програма 0300.07.01 „Други дейности“, да има изменения в чл. 6 от тази програма, а именно в ал. 1, II „Разходи“, където числото 88 270.0 да се замени с 89 270 (+ 1 000 000) и в ал. 2, т. 7.1, числото 25 060.0 да се замени с 26 060.0 (+ 1 000 000).

Или, казано с други думи, ставало е дума за сума от 1 млн. лв., която да се заложи в Държавния бюджет на страната за подпомагане на многобройните български огранизации зад граница в рамките на една година, на проектен принцип, ако кандидатстват с конкретни проекти, при определени от ДАБЧ критерии. Тази „колосална“ сума от 1 млн. лв. не е била гласувана обаче в пленарна зала. И това предложение за допълнение в Закона за Държавния бюджет на страната за следващата година не е било прието от парламента. (За сравнение може да се посочи, че през лятото на тази година например вицепремиерът, отгаварящ за българите в чужбина, и министър на образованието, М. Кунева, обяви обществена поръчка за над 2,000,000 лева, за запалки, ключодържатели и антистрес топки, с които да се рекламира образованието – вж. тук.)

И кой ли, при това положение въобще си спомня, че първоначалната идея е била не за някакви проекти на парче, представяни в ДАБЧ от български организации зад граница, които да се финансират в рамките на този „колосален“ един милион, а е била за държавна политика към българските организации по света, включително и за българските медии зад граница, които спадат към тези организации? За което е имало заседания, изказвания, обещания, не само в Комисията по политиките на българите в чужбина, но и на съвместно заседание на тази комисия с Комисията по култура и медии. Като няма гласуване дори за подпомагане на парче на български организации зад граница, кой въобще може да мисли, че може да има държавна политика в това отношение?

–––––––

Българската държава толкова години вече не можа да изпълни една заложена възможност в Закона за българите, живеещи извън Р. България, приет още през 2000 г., за създаване на Обществени съвети към посолства и консулства. Въпреки, че през годините за създаването на такива бъдещи съвети бе изразена и значителна институционална подкрепа***. И сега, в края на 2016 г., когато трима народни представители внесоха законопрект, за да се направи ако може законовият текст за Обществените съвети по-работещ, се оказва, че пак не им е времето на тези съвети. И макар че само избирането на членове на тези съвети от самите български общности – там, където има желание за това, може да направи представителите на българските общности по света легитимни – някой продължава да не иска такова широко и легитимно представителство, което да е близо до самите български общности, пръстани в най-различни региони, страни, континенти.

От какво се страхува Външно министерство? От това, че ако имаше такива легитимно избрани Обществени съвети към посолства и консулства, те биха могли включително да дават становища за дейността на съответните посланици или генерални консули? Или от това, че така българските общности по света биха могли да станат по-организирани? Или пък не им е съвсем ясно за какво точно става дума? Или пък, както правят някои депутати, мислят пак само за българските граждани в Р. Турция и какво ли би се случило там, ако и там могат да се създадат Обществени съвети, а не за всички останали български граждани и етнически българи по света?

От какво се страхуват и някои представители на т.нар. Временни обществени съвети на българите в чужбина, които по време на работата на Консултативня съвет към ДАБЧ предпочитаха да игнорират една от частите в институционалното представителство на българите в чужбина, заложена в Националната страгетия, а именно Обществените съвети? Че ако има избори за редовни Обществени съвети по места, съотвените български общности не биха ги избрали точно тях да ги представляват редовно и легитимно ли? Ако те действително са неформални лидери, ползващи се с достатъчно доверие и авторитет сред своите сънародници там, където са, би трябвало да ги изберат. Или пък не им трябва такова представителство, искат да отидат направо в националното, в един бъдещ Национален съвет на българите зад граница, който е нали някакво по-високо ниво, за какво им е местното?

Кой от каквото и да се страхува, политиката на българската държава към нейната диаспора е крайно време да престане да оправдавава нищоправенето си по някои важни въпроси с разделения или различни виждания на различни активни българи зад граница. Да престане също така да се интересува само и най-вече от българските граждани в Турция и заради тях да ощетява всички останали български граждани по света. Да престане също така при всяко ново правителство, всеки нов състав на парламента, всеки нов министър или чиновник на нов пост в някое министерство, да започва отначало да се прави, че иска да прави нещо и да не знае точно какво прави. Да престане, също така, да се свени да отдели и мизерна за мащабите все пак на една държава майка сума за подпомагане на културни сдружения, фолкролни състави и други български организации зад граница.

Да престане да мисли, че може въобще да се прави държавна политика за българите зад граница с една Държавна агенция за българите в чужбина, която все още е заета главно с разглеждането на преписки за българско гражданство. Или с едно Външно министерство, което не може да отговори адекватно на предизвикателствата на времето и на огромния брой българи и български граждани по света. (МВнР, дори за такива специфични за него дейности като консулските услуги, това, което успя да направи, е един проект за е-консулски услуги, за който отидоха стотици хиляди левове и за който се оказа накрая, че на практика не работи. Колкото и ръководителят на този проект, бившият шеф на отдела за консулски услуги в МВнР Раковски Лашев, да твърдеще обратното и на пресконфенции, и на заседания на парламентарни комисии. По-късно, впрочем, ръководителят на споменатия проект, който е известен и с това, че е бил сътрудник на Държавна сигурност, е изпратен, вероятно за награда, на дипломатическа работа в Швейцария.)

Българите зад граница въобще на са сред приоритетите на Външно министерство и никога не са били. Те също така не са сред приоритетите на нито една ръководна институция в България. Нито на правителството, което и да е то, нито на Народното събрание, в който и да било негов състав, нито дори на вицепремиерите, избирани в различни правителства да отговарят за българите в чужбина. Дори за тях българите зад граница не са и не са били приритет, нищо, че са им в ресора. Може би затова и управленският капацитет като цяло по отношение на онази част от българския народ, която живее зад граница, е на това ниво.

–––––––––––––––––––––––

* Линк към внесения в НС законопроект за изменение на Закона за българите, живеещи извън Р. България – http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/66480

** Факсимиле от писмо от 2015 г. на генералния консул в Чикаго по това време Симеон Стоилов може да бъде видяно ТУК,  а при посещението в града ни на външния министър Даниел Митов тогавашния ни посланик Елена Поптодорова дори изрази учудване, че не са проведени избори за Обществени съвети едновременно с референдума – вж. ТУК.

*** През годините мнения за създаването на консултативни Обществени съвети към дипломатическите и консулските ни представителства изразиха:

Маргарита Попова – вицепрезидент

Константин Пенчев – национален омбудсман

Борис Вангелов – председател на ДАБЧ

Народни представители (вж. стенограма от заседания в НС)

Линк към последното писмо (от преди седмица) с подкрепа на вече внесения законопроект вж. ТУК.

.