На 16 ноември 2016 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/ към Народното събрание, при дневен ред: „1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г. – за първо гласуване; 2. Разни“. На заседанието присъстват представители на Министерство на външните работи, Министерство на образованието, Министерство на финансите и на Държавната агенция за българите в чужбина.
АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО НА ТОВА ЗАСЕДАНИЕ
Христо Ангеличин, зам.-министър на външните работи:
„Политика в областта на развитието на ефективната дипломатическа служба – там са 103 млн. 94 хил. лв., като вътре са: Бюджетна програма „Администриране и осигуряване на Дипломатическата служба, която фигурира с близо 20 млн., тоест 19 млн. 967 хил. лв., Бюджетна програма „Управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина“ с 83 млн. 126 хил. лв. В политика в областта на публичната дипломация са записани 730 хил. лв., а вътре фигурира Бюджетна програма „Публични дейности“ и Бюджетна програма „Културна дипломация“ съответно с 536 хил. лв. и 194 хил. лв. За политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация са записани 19 млн. 67 хил. лв., като вътре са: Бюджетна програма „Принос за формиране на политики на Европейския съюз и НАТО“ с 465 хил. лв., Бюджетна програма „Двустранни отношения“ с 331 хил. лв., Бюджетна програма „Международно сътрудничество“ – 15 млн. 212 хил. лв., Бюджетна програма „Европейска политика“ – 312 хил. лв., Бюджетна програма „Визова политика и управление при кризи“ – 2 млн. 480 хил. лв. […] За Ваше сведение ще кажа, че към този момент повече от 80% от предвидения бюджет не е преведен на Министерството, което е сериозна заплаха за провеждането на това Председателство. Знаете, че след като Великобритания се оттегли, така нареченият „Брекзит“, или ще се оттегли от Европейския съюз, с шест месеца беше предвидено по-рано провеждане на председателствата, тоест нашето Председателство от юни 2018 г. мина към януари 2018 г. Има голям риск наистина нашето Председателство да бъде провалено. Да бъде провалено и във връзка с, разбира се, политическата обстановка в държавата. Мисля, че трябва много голяма доза концентрация и отговорност, за да можем да го проведем като хората. […] Размерът на средствата, определени през 2015 г. и утвърдени от министъра на външните работи са за КИЦ Босилеград – 15 хил. евро; за КИЦ Цариброд – 10 хил. евро; за КИЦ Иваново – 2 хил. евро, това е финансова помощ за основното училище „Моша Пияде“ в с. Иваново, за Сдружение „Глас“ са 1000 евро финансова помощ за организиране на Великденски фестивал в Босилеград. Утвърдените средства за 2016 г. и за 2017 г., която предстои, са 55 хил. лв. Българските културно-исторически паметници в Екзархията в Република Турция и църквата в Румъния са към Министерския съвет, Дирекция по вероизповедания, но предполагам, че ще Ви бъде интересно: издръжката на персонала на Екзархията в Истанбул и в Одрин, Турция е 50 хил. евро; издръжката на църквата в Букурещ, Румъния е 8 хил. евро.“
Стефан Кенов, председател на Комисията:
„По отношение на няколко неща, които са прехвърляни в годините – единият проблем е с културния център в Одеса. Какво може да се направи за закупуване на сградата? Това нещо смятам, че в крайна сметка трябва да дойде на дневен ред.
Желанията на нашите сънародници в Атина са дошли от липсата на помещения, където да се събират, за културно-информационен център или за център на българската диаспора в Атина. И сега една последна идея на посланика ни в Украйна за закупуване на една от сградите, които се продават в момента, на професионални училища за започване изграждането на българска гимназия в Одеса. Може би това са приоритети, които трябва да бъдат залегнали за следващата година и да бъдат подготвени може би за по-следващата, но това са наболели въпроси, които и за Атина, и за културния център в Одеса, който е ремонтиран изцяло с пари на българската общност, собствеността на сградата е общинска. Единствената сигурност, която можем да имаме, е, ако там българската държава закупи тази сграда.“
Красимир Вълчев, главен сектера на МОН:
„В бюджета на Министерството на образованието и науката за 2017 г. са предвидени близо 12 млн. 300 хил. лв. за реализиране на политиката за образование на българите зад граница. В по-широк изказ целта на политиката е съхраняването на българската идентичност, българското езиково пространство. Това включва няколко основни дейности.
Основната част от средствата са в размер на 8 млн. лв. за финансиране на неделните училища по реда на Постановление № 334 на Министерския съвет от 2011 г. Това Постановление ще бъде променено, ще бъде приет нов акт на основание на Закона за предучилищното и училищното образование, но предвиждаме като цяло да запазим механизма на финансиране на неделните училища, който е заложен в него. Средствата за неделни училища са увеличени с 1,5 млн. лв. за следващата година. Те следва да обезпечат по-високия брой училища, по-високия брой обхванати ученици. Надяваме се да имаме възможност да финансираме и допълнителни дейности, но яснота за това ще имаме едва следващата година, когато бъде определен новия списък от неделни училища. Добрата новина, която можем да кажем: в резултат на анализа ни продължава увеличението на броя на обхванатите деца и на броя на училищата, които финансираме. През настоящата учебна година, която обхваща две бюджетни години, ние финансираме 175 неделни училища, включени в Списъка на неделните училища.
Отделно по Програма „Роден език и култура зад граница“ финансираме 119 училища. За Програма „Роден език и култура зад граница“ има отделно отделени 1 млн. 200 хил. лв. извън тези 8 млн. лв. Общият брой училища, които финансираме е 294. За сравнение – през 2009 г. са били 53 тези училища и всяка година нарастват. Броят на учениците, обхванати в неделните училища, е близо 11 700, а тези по Програмата „Роден език и култура зад граница“ – близо 9800, общият брой е близо 21 400. […] Близо 750 хил. лв. са планирани по бюджета на Министерството на образованието и науката за финансиране на така наречените „електорати“, изпращането на преподаватели в средни и висши училища зад граница; за учебна и помощна литература – 84 хил. лв.; за организирани квалификационни езикови курсове на педагогически специалисти, учители, ученици, студенти от българските общности – над 200 хил. лв., за стипендии по Постановление на Министерския съвет – 103 хил. лв., 1 млн. 160 хил. лв. за така наречените „европейски училища“, където се обучават деца на български граждани в Европейския съюз – 115 хил. лв., това са основните числа.“
Димитър Владимиров, зам.-председател на ДАБЧ:
„Много е трудно организациите ни зад граница да осъществяват кръгли маси или да осигуряват празници. Просто е наложително в тези години на демокрация, при тази глобализация и при постоянно пътуване, българската държава да покаже към българите зад граница, че могат да получат някаква помощ, затова искам да апелирам, ако има възможност за догодина да се предвиди един такъв финансов инструмент, с който да могат българските организации да кандидатстват и да получават финансиране за тяхната дейност. Това са 81 църковни общини, има редица български медии зад граница, различни танцови състави, организации, които се самофинансират, самоорганизират и по някакъв начин ние се стремим да подадем ръка за сътрудничество с българската държава, а пък трябва да кажа, че единственият финансов инструмент, който всъщност генерира и съхранението на тези организации, училища, е към Министерството на образованието и науката, което, слава Богу, от 2011 г. досега училищата са се развили страшно много, увеличават се. Доколкото разбрах, 15% от българските деца са обхванати, но училищата продължават да се увеличават, броят на учениците се увеличава, желанието на родителите да запишат своите деца в неделните училища се увеличава.“
Юлиан Ангелов:
„Ние с предходния бюджет направихме промени в парламента, увеличихме бюджета на Агенцията, за да може да се създаде такава дирекция, но повече от осем месеца, при положение, че има такова заявление до Министерския съвет, този щат не е осигурен. Де факто какво се получава? Законодателят преценява, че има нужда от това нещо, а в крайна сметка институциите не си свършват работата, за да осигурят нужния брой места, за да може да бъде създадена тази дирекция, което е абсурдно – пари има, а работа не може да се свърши. Надявам се наистина до края на годината и Министерството на вътрешните работи най-вече, защото заявлението е към тях, да отпусне тези 10 щата, за да може наистина Агенцията адекватно да отговаря на хората, които непрекъснато идват и подават молби и заявления за български произход. Другото, което желая да допълня, е, че наистина е необходимо да бъдат отделени допълнителни средства, дали ще са директно към Агенцията или към Министерския съвет, без значение е, откъдето да могат да се финансират българските медии и организации зад граница и то от гледна точка на мероприятия, които те организират, а не просто даване пари на килограм за организация, защото тук беше спестено, но в крайна сметка трябва да кажем, че така започнаха и леки проблеми с българските училища зад граница от гледна точка на това, че започнаха много да се делят в някои градове, тоест за да получават средства, което не е толкова полезно, защото се източват едни средства в определени градове с по няколко училища, а други не могат да кандидатстват.“
Красимир Вълчев:
Четири места има, в които имаме концентрация на училища, повече от необходимото. Това са Лондон, Мадрид, Чикаго и Кипър, Никозия, където се разроиха училища. Ние с финансов инструмент, тъй като нямаме инструмент да планираме мрежата, ограничаваме финансирането на нововъзникналите училища, тоест не стимулираме роенето. Не знам до колко това е достатъчно. От друга страна, нарастването на броя на училищата не е толкова и само там. Ние все още имаме много необхваната география по отношение на неделните училища. Например, в Италия имаме само четири училища, така че тепърва мрежата трябва да се уплътнява. В България всяко дете има възможност за физически достъп до училище – до 20 км, дори в Родопите – на по-малко, са приравнените километри, докато големи части дори от Европа са необхванати децата в неделни училища. Това е причината за разрастването, уплътняването на географията и, разбира се, увеличаването на числеността на българските диаспори. В много от големите градове като Лондон, училищата са на различни краища, но вече имаме и в едни и същи квартали създаване на училища, което е нежелано. В Чикаго също са в различни краища. Може би Кипър е най-големият проблем.“
Стефан Кенов:
„Многократни са исканията от българските общности за предоставяне на материали като елементарните – герб и знаме на Република България, портрети на известни личности, с което поздравявам Министерството на образованието за тяхната инициатива и това, което са направили с портретите на български възрожденци да се предоставят на училищата.
В тези две пера, за мен те са коренно различни, едното е за дейността на Държавната агенция в помощ на организациите като участник в такива големи събития – там има ли нужда от увеличаване, защото общностите се оплакват, че Държавната агенция не може да им помогне за провеждане на такива големи български събори, големи културни мероприятия.
И на второ място, дори и да не е в Държавната агенция за българи в чужбина, да е към Министерски съвет, но наистина един фонд, който да е различен от това, което приехме в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, защото тези организации не отговарят на българското вътрешно законодателство, те в повечето случаи са организации по чуждо законодателство, това на приемащите държави, така че, както предвидихме в Закона да има фонд за българските неправителствени организации…“
Дора Янкова:
„Ние нямаме точна статистика от 2,5 милиона до 3 милиона са българите в чужбина.Сега всички мълчат на тази тема, но там много ясно е записано на първа страница, още във второто изречение – от 2,5 до 3 милиона, след като го подписва министърът на вътрешните работи, би трябвало да се опира той на някаква информация обективна. Никой не го оспори. Тези цифри не се промениха в парламента, тоест това е една информация – една голяма група българи, за които нашата малка Комисия трансфира, създава мостове, подтиква да се работи повече и повече, да се пази българския дух и съответно българщината на хората, които по различни причини са в момента в чужбина, така че ролята ни е огромна и предлагам да не бъдем скромни. Докладът да бъде по-категоричен, дори ползвайте цифрата, че от дискусията в Комисията, че това е голяма група хора, това като бюджетен анализ, който трябва да се направи и наша е работата да искаме още и още финансов ресурс!“
Следва целият текст на стенограмата от това заседание, която е качена в сайта на НС.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
П Р О Т О К О Л
№ 13
На 16 ноември 2016 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Списъкът на присъстващите членове на Комисията и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 12.05 ч. и ръководено от Стефан Кенов – председател на Комисията.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Уважаеми колеги, аз предлагам да започнем, защото колегите имат и други комисии.
Днешното заседание е свързано с приемане на републиканския бюджет, на държавния бюджет на Република България за 2017 г.
На днешното заседание присъстват представители на: Министерството на външните работи – господин Христо Ангеличин, заместник-министър, Ладинка Михайлова, директор на дирекция „Бюджет и финанси“; Министерството на образованието и науката – главния секретар Красимир Вълчев, Наталия Михалевска, директор Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“; Министерство на финансите – Маринела Давидова, главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, Държавна агенция за българите в чужбина – господин Владимиров, заместник-председател на Агенцията, и Красимир Томов, главен секретар.
Разбрах, че има молба от заместник-министър Ангеличин да започне първи с представянето, така че на първо място ще дадем думата на Външно министерство по
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 Г., № 602-01-64, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31 ОКТОМВРИ 2016 Г. – за първо гласуване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми народни представители, тук съм, за да представя с много кратки думи общата картина с бюджета на Външно министерство и, разбира се, да се фокусирам върху естеството на предмета на дейност на Вашата комисия – българите в чужбина.
Ще започна с това, че в приходната част на нашия бюджет са записани 62 млн. лв.
В разходната част на нашия бюджет на политики и бюджетни програми в рамките на разходния таван са 122 млн. 893 хил. лв., като веднага бързам да спомена пред Вас, че в процеса на окончателно разработване на Проекта за бюджет за 2017 г. и след проведени консултации с Министерство на финансите, са осигурени допълнително заявени от Министерството средства в размер на 5 млн. 757 хил. лв., с които общият таван става 128 млн. 358 хил. лв.
Много кратко ще си позволя да прочета политиките и програмите в нашия бюджет, за да имате представа горе-долу как са разпределени.
Политика в областта на развитието на ефективната дипломатическа служба – там са 103 млн. 94 хил. лв., като вътре са: Бюджетна програма „Администриране и осигуряване на Дипломатическата служба, която фигурира с близо 20 млн., тоест 19 млн. 967 хил. лв., Бюджетна програма „Управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина“ с 83 млн. 126 хил. лв.
В политика в областта на публичната дипломация са записани 730 хил. лв., а вътре фигурира Бюджетна програма „Публични дейности“ и Бюджетна програма „Културна дипломация“ съответно с 536 хил. лв. и 194 хил. лв.
За политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация са записани 19 млн. 67 хил. лв., като вътре са: Бюджетна програма „Принос за формиране на политики на Европейския съюз и НАТО“ с 465 хил. лв., Бюджетна програма „Двустранни отношения“ с 331 хил. лв., Бюджетна програма „Международно сътрудничество“ – 15 млн. 212 хил. лв., Бюджетна програма „Европейска политика“ – 312 хил. лв., Бюджетна програма „Визова политика и управление при кризи“ – 2 млн. 480 хил. лв.
Мога да Ви кажа по програми и политики къде са завишенията от миналата година, може би това ще е интересно като обобщение.
В Политика 1 разликата е 3 млн. 240 хил. лв. като увеличение, в Политика 2 нямаме увеличение и в Политика 3 са 2 млн. 517 хил. лв., както Ви казах – 5 млн. 757 хил. лв. е увеличение от миналата година, за да се достигне разходният таван от 128 млн. 358 хил. лв.
Бих апелирал към Комисията, разбира се, за лобиране по темата „Председателство на Европейския съюз“. Министерството на външните работи е водещото министерство относно бъдещото ни Председателство в 2018 г.
За Ваше сведение ще кажа, че към този момент повече от 80% от предвидения бюджет не е преведен на Министерството, което е сериозна заплаха за провеждането на това Председателство.
Знаете, че след като Великобритания се оттегли, така нареченият „Брекзит“, или ще се оттегли от Европейския съюз, с шест месеца беше предвидено по-рано провеждане на председателствата, тоест нашето Председателство от юни 2018 г. мина към януари 2018 г.
Има голям риск наистина нашето Председателство да бъде провалено. Да бъде провалено и във връзка с, разбира се, политическата обстановка в държавата. Мисля, че трябва много голяма доза концентрация и отговорност, за да можем да го проведем като хората.
Имаме пет държави извън Европейския съюз, в които има ротационно председателство на Европейския съюз, а тези пет държави, тъй като ние имаме посолства там, тези посолства трябва да бъдат подготвени по всички стандарти на Европейския съюз, за да могат да проведат Председателството и да представляват всички страни от Европейския съюз.
Сега ще се фокусирам върху нещата, които правим за българите в чужбина.
Съгласно извлечение от Протокол № 10 от заседание на Министерския съвет от 10 март 2005 г. – забележете, 2005 г., ежегодно по бюджета на МВнР се предвиждат финансови средства за подпомагане на дейността на културно-информационните центрове на българското национално малцинство в Цариброд, в Димитровград и на неговия филиал в Босилеград, Република Сърбия.
Размерът на средствата за всяка година се утвърждава от министъра на външните работи, съгласувано с министъра на финансите. Защо казвам това?
От 2005 г. досега бюджетът на Министерството на външните работи на няколко пъти е бил намаляван, но, забележете, тази сума никога не сме си позволявали да я намаляваме и дори и сега в рестриктивни бюджети, общо взето, стремежът на Министерството е бил да остават същите.
Размерът на средствата определени през 2015 г. и утвърдени от министъра на външните работи са за КИЦ Босилеград – 15 хил. евро; за КИЦ Цариброд – 10 хил. евро; за КИЦ Иваново – 2 хил. евро, това е финансова помощ за основното училище „Моша Пияде“ в с. Иваново, за Сдружение „Глас“ са 1000 евро финансова помощ за организиране на Великденски фестивал в Босилеград.
Утвърдените средства за 2016 г. и за 2017 г., която предстои, са 55 хил. лв.
Българските културно-исторически паметници в Екзархията в Република Турция и църквата в Румъния са към Министерския съвет, Дирекция по вероизповедания, но предполагам, че ще Ви бъде интересно: издръжката на персонала на Екзархията в Истанбул и в Одрин, Турция е 50 хил. евро; издръжката на църквата в Букурещ, Румъния е 8 хил. евро.
Моето представяне е много кратко, защото знам, че днес Ви очаква сложен ден.
Ако имате въпроси съм готов да отговарям, разбира се. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Има желаещи да зададат въпроси към Министерството на външните работи?
Аз, ако може, ще кажа няколко неща – неща, за които съм говорил и с министър Митов в личен разговор.
По отношение на няколко неща, които са прехвърляни в годините – единият проблем е с културния център в Одеса. Какво може да се направи за закупуване на сградата? Това нещо смятам, че в крайна сметка трябва да дойде на дневен ред.
Желанията на нашите сънародници в Атина са дошли от липсата на помещения, където да се събират, за културно-информационен център или за център на българската диаспора в Атина.
И сега една последна идея на посланика ни в Украйна за закупуване на една от сградите, които се продават в момента, на професионални училища за започване изграждането на българска гимназия в Одеса.
Може би това са приоритети, които трябва да бъдат залегнали за следващата година и да бъдат подготвени може би за по-следващата, но това са наболели въпроси, които и за Атина, и за културния център в Одеса, който е ремонтиран изцяло с пари на българската общност, собствеността на сградата е общинска. Единствената сигурност, която можем да имаме, е, ако там българската държава закупи тази сграда.
Министър Митов е запознат, но, така или иначе, каквото и да стане днес, който и да е следващият министър, според мен, по тези три въпроса наистина трябва да се продължи, защото това са неща, които се говорят от години.
Господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Господин Председател, моят въпрос е, понеже не чух, относно Зографския манастир в Света гора предвидено ли е нещо за него и то в бюджета на Външно министерство ли е? Доколкото разбирам, по принцип, българските храмове зад граница са в Дирекцията по вероизповеданията, българските училища – в Министерството на образованието и науката, и очаквам господин Вълчев да каже за тях, но специално на Зографския манастир не знам какъв е статутът, затова задавам въпроса, ако Вие можете да ми отговорите какво е положението.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Агеличин, моля.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Благодаря Ви, господин Председател.
Първо, да направя малък коментар по нещата, за които Вие споменахте.
Освен министър Митов, разбира се, и аз, и целият екип сме запознати с това усилие, което по някакъв начин минава и през Вашата комисия.
Тук трябва да кажа, че това е повече приоритет на Министерството на финансите, които да отделят тези средства. Ние сме водили тези разговори и мога да кажа, че последното нещо, което направихме, е, че отворихме консулство в Тараклия. То не беше предвидено в бюджета, но въпреки това колегите от Финансовото министерство реагираха доста бързо и се справихме с тази задача.
Закупуването на сгради в чужбина е един малко специфичен въпрос, тежък въпрос. Той минава в междуведомствени комисии, където участват всички министерства, но на фона на това, че българската държава притежава страшно много собственост, която във времето е загубила своето значение – имаме сгради на места, където дори вече нямаме дипломатически мисии.
В тези райони, които Вие споменахте, дори в Гърция стои една прекрасна сграда от 15 години в центъра на Атина, която е абсолютно неизползваема и в годините различни посланици, различни министри, различни хора са имали усилие върху това да не стои безстопанствено. Но имайте предвид, че само за собствеността на Външно министерство, тя не е на Външно, а е на българската държава, но Външно министерство я стопанисва, имаме нужда от 20 милиона годишно.
Познайте колко милиона има годишно по нашия бюджет – 1 милион! А нали разбирате, че ако има човек собственост, той трябва да я стопанисва, за да може тя да стои добре и да изкарва пари, и да не бъде бреме за него.
Всъщност това, което се е случило с нашата собственост, с перманентното недофинансиране през годините, е, че тя потъва непрекъснато и се обезценява, разбира се, щото имотите се рушат.
Тоест, разбирам усилието на Вашата комисия, но имайте предвид, че влизането в темата за собствеността, се влиза в по-дълбоки води, където кореспондират множество министерства. Ние като Министерство на външните работи сме правили тези усилия и сме го слагали в дневния ред на Министерския съвет, но Ви уверявам, че само нашите сили не стигат, за да завършим такъв тип разговор.
Относно това, което каза Борис Станимиров, той излезе и всъщност няма на кой да отговоря по този въпрос. Съжалявам.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Юлиан Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, господин Заместник-министър! Вие спестихте едно от усилията на Външно също по така наречената „Програма „Развитие“, в която в други държави финансира определени културни или инфраструктурни проекти и то насочени главно към места, където има български малцинства или българска общност, което е похвално, че Външно министерство го прави и насочва тези средства именно към нашите български общности.
Аз ще кажа няколко думи относно самия бюджет на Външно министерство. Смятам, че той е недостатъчен. Това многократно и на Външна комисия сме го говорили и с външния министър.
Смятам, че това увеличение с 5 милиона по никакъв начин няма да реши проблемите на Външно министерство. Напротив, те се задълбочават и не може българската държава да не осигурява достатъчно средства на хората, които ни представляват в света.
За мен не е допустимо, примерно, един посланик да разполага с хиляда евро представителни, примерно, на година или нещо подобно, тоест този посланик не може да направи дори една конференция или коктейл, или каквото и да е за хора, свързани с културата в съответната държава, да изгражда българско лоби и така нататък.
Да не говорим, че и самите заплати, възнаграждения на българските дипломати са ниски.
Още повече, че някои дипломатически мисии на други държави по света разполагат с по-голям бюджет, отколкото е на българското Външно министерство и за мен това е недопустимо. За поредна година се показва, че всъщност Финансовото министерство не желае да подпомага именно българската дипломация, която реално може да свърши доста работа и да привлече инвеститори, както и да направи така че българските стоки да са навсякъде по света, така че смятам, че този бюджет е недостатъчен. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛИЧИН: Съгласен съм с целия коментар. Разбира се, може само да добавя, че пари за развитие сме прибавили 1 милион към онези 5, които стояха в бюджета, тоест опитваме се в положителна страна да бутаме, но само ще Ви дам един пример.
Белгия като страна, съизмерима с България, бюджетът й за външна политика е 2 млрд. евро. Нашият бюджет, на България, е 67 млн. евро. Нали разбирате? Една тъга вее от нещата, които казвам.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Сега ще дам думата на господин Вълчев, главен секретар на Министерството на образованието и науката, за да представите Вашата част.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В бюджета на Министерството на образованието и науката за 2017 г. са предвидени близо 12 млн. 300 хил. лв. за реализиране на политиката за образование на българите зад граница. В по-широк изказ целта на политиката е съхраняването на българската идентичност, българското езиково пространство.
Това включва няколко основни дейности.
Основната част от средствата са в размер на 8 млн. лв. за финансиране на неделните училища по реда на Постановление № 334 на Министерския съвет от 2011 г. Това Постановление ще бъде променено, ще бъде приет нов акт на основание на Закона за предучилищното и училищното образование, но предвиждаме като цяло да запазим механизма на финансиране на неделните училища, който е заложен в него.
Средствата за неделни училища са увеличени с 1,5 млн. лв. за следващата година. Те следва да обезпечат по-високия брой училища, по-високия брой обхванати ученици. Надяваме се да имаме възможност да финансираме и допълнителни дейности, но яснота за това ще имаме едва следващата година, когато бъде определен новия списък от неделни училища.
Добрата новина, която можем да кажем: в резултат на анализа ни продължава увеличението на броя на обхванатите деца и на броя на училищата, които финансираме.
През настоящата учебна година, която обхваща две бюджетни години, ние финансираме 175 неделни училища, включени в Списъка на неделните училища.
Отделно по Програма „Роден език и култура зад граница“ финансираме 119 училища. За Програма „Роден език и култура зад граница“ има отделно отделени 1 млн. 200 хил. лв. извън тези 8 млн. лв. Общият брой училища, които финансираме е 294. За сравнение – през 2009 г. са били 53 тези училища и всяка година нарастват.
Броят на учениците, обхванати в неделните училища, е близо 11 700, а тези по Програмата „Роден език и култура зад граница“ – близо 9800, общият брой е близо 21 400.
Това не е достатъчно и ни се иска да продължи да се разширява обхватът през следващите години, за което ние сме предприели мерки. Предвиждаме да реализираме и дейности.
Други основни дейности, които се финансират по отношение на образованието на българи зад граница чрез бюджета на Министерството на образованието и науката са двете училища в Прага и Братислава, които всъщност са държавни училища. Те имат статут на образователни институции по смисъла на българския закон и финансираме всички техни разходи, изпълняват пълен учебен план.
Вие знаете, навремето е имало пет такива училища. Имаше в Будапеща, Берлин и Москва. Понастоящем финансираме две такива училища.
Тук ще използвам възможността да се отклоня за Вашия въпрос по отношение на училището в Одеса, за което има инициатива да се създаде. Министерството на образованието и науката изрази становище, че Одеса е може би мястото, в което ние в най-голяма степен имаме причини и аргументи да финансираме такова българско училище, като подобно на това в Прага и Братислава.
Конкретните параметри тепърва трябва да се уточняват – дали трябва да се купува сграда, къде, на каква стойност или може да се предостави такава за безвъзмездно или възмездно ползване от украинската страна.
За да се реализира инициативата, трябва да се вземе политическото решение, което да започне да се реализира. Не е невъзможно то да започне да се реализира и без да има нарочно планирани такива средства. По оценка, мисля, че от посолството, там могат да бъдат обхванати над 150 деца, което оправдава съществуването на такова училище.
Близо 750 хил. лв. са планирани по бюджета на Министерството на образованието и науката за финансиране на така наречените „електорати“, изпращането на преподаватели в средни и висши училища зад граница; за учебна и помощна литература – 84 хил. лв.; за организирани квалификационни езикови курсове на педагогически специалисти, учители, ученици, студенти от българските общности – над 200 хил. лв., за стипендии по Постановление на Министерския съвет – 103 хил. лв., 1 млн. 160 хил. лв. за така наречените „европейски училища“, където се обучават деца на български граждани в Европейския съюз – 115 хил. лв., това са основните числа.
Ние вчера имахме възможност да представим целия бюджет на Комисията по образование и наука. За нас беше предизвикателство, беше трудно да планираме бюджета за следващата година, тъй като имаше системни проблеми, които трябваше да решаваме. Най-вече имаме Закон за предучилищното и училищното образование, който е влязъл в сила и който следва да бъде обезпечен.
Имаме основно предизвикателство в системата, свързано с осигуряването в средносрочен и дългосрочен план на системата с добри преподаватели. Конфликт на три важни задачи, от друга страна и системни проблеми, които ние трябваше да решим. Добрата новина за нас е, че бюджетът в тази му рамка позволява те да бъдат едновременно решени и в това число да бъдат отделени и средства за разширяване на, условно казано, тази бюджетна програма за образование на българите зад граница. И се надяваме този бюджет да бъде приет поради тези причини. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Колеги, въпроси към Министерството на образованието и науката? Няма.
Да дадем думата на Държавната агенция за българите в чужбина – господин Владимиров, заместник-председател на държавната агенция.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Здравейте!
Господин Председател, господа народни представители!
Проектобюджетът за 2017 г. е в същия размер, както през 2016 г. Слава Богу, през 2016 г. получихме едно увеличение от 300 хил. лв.
За 2017 г. е предвиден същият – 943 600 лв., като за дейности и издръжка са предвидени около 400 хил. лв.
Няма да кажа, че са ни достатъчни тези пари, тъй като българите зад граница се увеличават всеки един ден. Увеличават се и българските организации.
Малко ми е трудно да говоря за дейността на Агенцията, тъй като ние често се виждаме с Вас и сме обсъждали редица въпроси, ориентирани към държавната политика, към съхраняване на българския дух и култура зад граница, както и създаването на повече организации, които да акумулират повече хора, да се сдружават българите зад граница, да могат да изграждат лобита в чужбина. Това е едната от основните ни дейности.
Разбира се, имаме и една друга дейност по удостоверяване на български произход, която наистина натоварва страшно много капацитета на Държавната агенция. Ние сме 25 човека числен състав.
Само за съпоставка – през 2014 г. сме приели 8570 човека, които кандидатстват за български произход по отношение на българското гражданство, за постоянно и продължително пребиваване. В момента са 19 673, за 2016 г. Миналата година сме приели 17 хиляди, тоест това е едно огромно количество кандидати, като съответно нашата Агенция е пред едно голямо предизвикателство – да можем да обработим документите на всички тези хора. Съответно, крайно належащо е числеността на Агенцията да се увеличи, за да може да се създаде една Дирекция „Български произход“, която да може да извършва тази дейност, тъй като в момента в Агенцията има една дирекция, която се занимава и с българския произход, и с дейностите ни, свързани с българските организации зад граница.
Българските организации зад граница само за миналата година и досега са се увеличили със 150. Миналата година на тази маса докладвахме, че те са 834, в момента са 980! Както и българските училища зад граница се увеличават. Към момента те са 315, като 54 от тях не се финансират от Програмата „Роден език и култура зад граница“ и Постановлението на Министерския съвет.
Трябва да Ви кажа, че Агенцията полага огромни усилия при началото, при стартирането на тези училища, да може да им се осигурят необходимите материали, учебници и други помагала, за да може да стартира учебната дейност, за да могат да стартират дори с пет деца, с десет деца, за да могат следващата година да кандидатстват по Програмата или по Постановлението.
Крайно наложително е по принципа на Програма „Роден език и култура зад граница“ и ПМС № 334, нашите организации зад граница да бъдат финансирани за тяхната културна дейност и за дейностите, свързани със съхраняването на българската култура.
Много е трудно организациите ни зад граница да осъществяват кръгли маси или да осигуряват празници. Просто е наложително в тези години на демокрация, при тази глобализация и при постоянно пътуване, българската държава да покаже към българите зад граница, че могат да получат някаква помощ, затова искам да апелирам, ако има възможност за догодина да се предвиди един такъв финансов инструмент, с който да могат българските организации да кандидатстват и да получават финансиране за тяхната дейност. Това са 81 църковни общини, има редица български медии зад граница, различни танцови състави, организации, които се самофинансират, самоорганизират и по някакъв начин ние се стремим да подадем ръка за сътрудничество с българската държава, а пък трябва да кажа, че единственият финансов инструмент, който всъщност генерира и съхранението на тези организации, училища, е към Министерството на образованието и науката, което, слава Богу, от 2011 г. досега училищата са се развили страшно много, увеличават се.
Доколкото разбрах, 15% от българските деца са обхванати, но училищата продължават да се увеличават, броят на учениците се увеличава, желанието на родителите да запишат своите деца в неделните училища се увеличава, и съответно това е, което имах да кажа.
Ако има някакви въпроси, моля.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Колеги, въпроси към господин Владимиров, имате ли?
Господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: То не е конкретно въпрос.
Става въпрос за следното – господин Владимиров каза, че все още нямал отпуснати бройки за създаване на дирекция „Български произход“, което е абсурдно в нашата държава.
Ние с предходния бюджет направихме промени в парламента, увеличихме бюджета на Агенцията, за да може да се създаде такава дирекция, но повече от осем месеца, при положение, че има такова заявление до Министерския съвет, този щат не е осигурен. Де факто какво се получава?
Законодателят преценява, че има нужда от това нещо, а в крайна сметка институциите не си свършват работата, за да осигурят нужния брой места, за да може да бъде създадена тази дирекция, което е абсурдно – пари има, а работа не може да се свърши.
Надявам се наистина до края на годината и Министерството на вътрешните работи най-вече, защото заявлението е към тях, да отпусне тези 10 щата, за да може наистина Агенцията адекватно да отговаря на хората, които непрекъснато идват и подават молби и заявления за български произход.
Другото, което желая да допълня, е, че наистина е необходимо да бъдат отделени допълнителни средства, дали ще са директно към Агенцията или към Министерския съвет, без значение е, откъдето да могат да се финансират българските медии и организации зад граница и то от гледна точка на мероприятия, които те организират, а не просто даване пари на килограм за организация, защото тук беше спестено, но в крайна сметка трябва да кажем, че така започнаха и леки проблеми с българските училища зад граница от гледна точка на това, че започнаха много да се делят в някои градове, тоест за да получават средства, което не е толкова полезно, защото се източват едни средства в определени градове с по няколко училища, а други не могат да кандидатстват.
Този проблем също трябва да бъде решен адекватно. Нямаме нищо напротив да има много български училища зад граница, но в крайна сметка трябва да има ясни параметри спрямо броя население на българите, които са в съответното населено място и спрямо броя на учениците, а също така и контрол, за да не се получава така, че в определен град в Западна Европа да има 10-15 училища, а в държави като Албания, Молдова или други места, където имат желание да направят такива нови училища, да нямат възможност да бъдат финансирани.
Ще добавя нещо друго – към Министерството на образованието и науката. Искам да благодаря на главния секретар, защото той беше човекът, който направи възможното да увеличат броя на студентите с български произход от чужбина на хиляда бройки – по едното Постановление, защото виждаме, че в негово лице има човек, който наистина разбира проблемите на българите зад граница и подкрепи тази инициатива. И тя е факт, и тази година имаме повече студенти от цял свят в България, и повече докторанти, включително, така че му благодаря за това, което направи и за което съдейства.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Други колеги? Заповядайте.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги и гости! Впечатлен съм от показателите, които чух преди малко от заместник-председателя на Агенцията. Това показва една много висока активност на тази Агенция по отношение на политиката на българите в чужбина.
Съгласен съм, че при тези високи показатели, действително щатът на Агенцията би трябвало да придобие такъв вид, който да спомага за работата.
Не съм съгласен, че до края на годината това нещо може да стане. Знаем какво е в момента – правителство в оставка. Служебен кабинет ни чака. Може би, си мисля, не знам дали да не излезем, предполагам, че всички парламентарни групи ще подкрепят да излезем с едно становище по отношение на работата на Агенцията и изобщо за работата на българите в чужбина, с предложение към бъдещото правителство, след следващите парламентарни избори.
Също така бих искал да благодаря на хората от Агенцията за добрата работа и на Министерството на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Тодоров.
МИХАИЛ ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, моят въпрос е по-скоро насочен към Министерство на образованието и науката, тъй като няколко пъти се спомена приръстът в учебните заведения.
Припомням, че преди няколко месеца тук, в тази зала, се ангажирахме с един въпрос относно Тараклийския университет и неговото, така да кажем, присъединяване към нашите университети. В частност там говорехме за Русенския университет, да стане трети филиал на Русенския университет.
Конкретно въпросът ми е: докъде сме стигнали по развитието на този въпрос и тъй като наистина тогава не се ангажирахме с някакви срокове, което според мен беше и грешка, но – има ли нещо, заложено в бюджета? Това ще бъде един ясен знак, че се върви наистина в тази посока, а не сме говорили напразно.
И в същия този дух – в какви срокове се ангажирате Вие, според Вас, ще се случи това, тази приемственост на този Тараклийски университет като един бъдеш филиал към Русенския университет? Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
По отношение на Тараклийския университет – предстои да бъде решен въпросът със статута му. Доколкото съм участвал в разговори по темата – това е решението, той да бъде филиал, но не съм сигурен, че имаме решение на кое висше училище да бъде филиал.
В момента имаме три варианта – три висши училища, които биха се съгласили. След вземането на това решение, трябва да преминем към изготвянето и съгласуването подписването на споразумение с молдовската страна.
Предвидени са 350 хил. лв. в бюджета на Министерството на образованието за дейността на Тараклийския университет.
Бюджетът на Министерството на образованието е своеобразен буфер на бюджета на цялата система на образование, където основната част е общинското образование. Когато имаме недостиг, ние понякога имаме маневреност да го финансираме. Надявам се, че ако не са достатъчни тези 350 хил. лв. ще намерим допълнителни средства, както през настоящата година дофинансирахме неделните училища над тези 6,5 млн. лв., които бяха предвидени.
По отношение на финансирането няма да имаме проблем, по-скоро формалната страна трябва да решим и да вземем решението към кое висше училище. Имаме аргументи да е и към Русенския университет. Другите две са Великотърновския и Пловдивския, които са заявили желание.
Използвам случая да коментирам и това, което беше казано за неделните училища. Ние не сме лишили нито едно неделно училище от финансиране. Намерили сме допълнително финансиране, тоест увеличаването броя на училищата в тези градове, където има училища, не е било за сметка на други.
Четири места има, в които имаме концентрация на училища, повече от необходимото. Това са Лондон, Мадрид, Чикаго и Кипър, Никозия, където се разроиха училища.
Ние с финансов инструмент, тъй като нямаме инструмент да планираме мрежата, ограничаваме финансирането на нововъзникналите училища, тоест не стимулираме роенето. Не знам до колко това е достатъчно.
От друга страна, нарастването на броя на училищата не е толкова и само там. Ние все още имаме много необхваната география по отношение на неделните училища. Например, в Италия имаме само четири училища, така че тепърва мрежата трябва да се уплътнява. В България всяко дете има възможност за физически достъп до училище – до 20 км, дори в Родопите – на по-малко, са приравнените километри, докато големи части дори от Европа са необхванати децата в неделни училища. Това е причината за разрастването, уплътняването на географията и, разбира се, увеличаването на числеността на българските диаспори.
В много от големите градове като Лондон, училищата са на различни краища, но вече имаме и в едни и същи квартали създаване на училища, което е нежелано.
В Чикаго също са в различни краища.
Може би Кипър е най-големият проблем. Колегите са по-добре запознати.
Все още нямаме драматично проявление на този проблем, но благодаря Ви за това, наистина трябва да го следим.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, господин Вълчев.
Аз бих искал да задам към господин Владимиров няколко уточняващи въпроса.
Въпреки че Държавната агенция за българите в чужбина вследствие на едно заседание, което е проведено, не е дала някакви ясни критерии за финансиране на тези организации в чужбина, и въпреки че нашата Комисия не е излязла с такова становище, във връзка с приключваща бюджетна процедура, аз като председател си позволих да изпратя едно писмо до министър-председателя с копие до финансовия министър и до министъра на външните работи именно за разглеждане на този въпрос с отделяне на тази сума, която сте коментирали – от един милион лева, за финансиране на културно-информационни дейности на организациите на българите в чужбина.
Според мен това нещо, ако има желание в зала, и в състава на нашата Комисия, можем да го направим между първо и второ четене като направим такова предложение, но по-скоро бих искал да чуя от Вас отговора на един друг въпрос, защото Държавната агенция за българите в чужбина е партньор по много международни събирания, събори, конференции, исторически конференции, други мероприятия, за които също е необходимо финансиране.
Многократни са исканията от българските общности за предоставяне на материали като елементарните – герб и знаме на Република България, портрети на известни личности, с което поздравявам Министерството на образованието за тяхната инициатива и това, което са направили с портретите на български възрожденци да се предоставят на училищата.
В тези две пера, за мен те са коренно различни, едното е за дейността на Държавната агенция в помощ на организациите като участник в такива големи събития – там има ли нужда от увеличаване, защото общностите се оплакват, че Държавната агенция не може да им помогне за провеждане на такива големи български събори, големи културни мероприятия.
И на второ място, дори и да не е в Държавната агенция за българи в чужбина, да е към Министерски съвет, но наистина един фонд, който да е различен от това, което приехме в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, защото тези организации не отговарят на българското вътрешно законодателство, те в повечето случаи са организации по чуждо законодателство, това на приемащите държави, така че, както предвидихме в Закона да има фонд за българските неправителствени организации, мисля да има един фонд, който дори да е към Министерския съвет, но да се обслужват приносите на българските организации по отношение на образователни, извън програмите на Министерството на образованието и науката, културни мероприятия, информационна дейност, ако щете дори информационни сайтове, за да може да е ясно каква дейност изпълняват.
Тези два коментара, ако можете да направите.
И наистина ние с колегите да придобием ясна представа какви средства биха били необходими допълнително по първото и по второто перо, което засегнах. Благодаря.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Като цяло по нашия Устройствен правилник, ние нямаме право да финансираме зад граница мероприятия, тоест да наемем зала или да осигурим залата, което е най-малкото.
По другия въпрос – за материали, досега не сме отказали материали на нито една организация. Предоставяли сме и ние дълги години възрожденски портрети, постоянно купуваме и предоставяме български знамена и всякакви други материали, свързани с историята, с културата на България.
Постоянно се опитваме да обезпечим българските организации зад граница с такива материали, дори напоследно бяхме закупили едно огромно количество дискове с филм „Това е България“, но наистина средствата, които имаме, са недостатъчни, за да можем да отговорим на ръста на организациите, които Ви споменах по-рано, от 834 миналата година, сега са 980! Сами си представяте, че 150 нови организации имат нужда по някакъв начин да получат някакви такива материали, които да представят българската култура в съответната държава и да могат, когато се събират, да се съберат под българското знаме.
Наистина би било добре, ако имаме възможност да се увеличи бюджета в тази насока, тъй като ние разполагаме с около 380 хил. лв. за подобен род неща, но те са по-малко, тъй като в тези 380 хил. лв. всъщност се включва и издръжката на Агенцията като битови разходи – ток, парно и т.н.
Иначе, добре би било да има такъв фонд. Ние сме подготвили критерии, по които би могло да бъдат финансирани сдруженията зад граница, да кандидатстват към този Фонд.
Имам идея да бъде създадена една междуведомствена група от различни ведомства, която да определя финансирането на дейностите на съответните организации, съответно организациите да кандидатстват с определени проекти.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз, съвсем накратко.
Съжалявам, че пропуснах информацията от Министерството на образованието и науката, но, надявам се, че дотук отговорно, от нивото на институцията Министерство на образованието, се подпомагат българите, но бих искала, тъй като може би сме на финала, да подкрепя колегата Желев.
В доклада на Комисията за първо четене да направим анонс за тези два въпроса, господин Председател, които поставихте – да предложим да се търсят възможности в работата на Министерския съвет да се укрепи Държавната агенция, защото тя все още е там, и вторият въпрос – като анонс, в рамките на бюджета на Министерския съвет или пък между първо и второ четене, ние да изразим готовност от това като анонс между първо и второ четене, при положение, че ще бъде и сложна дискусията, е анонсиране на политики от трибуната на парламента.
И тук, според мен, нямаме различия като комисия, затова Вие го направете и след това, нищо лошо, ако бюджетът върви към приемане, няма лошо, ако политическите сили не Ви ограничават, да направим едно общо внасяне на предложения за формиране на фонд, като първа стъпка дори с нещо малко. Той да се институционализира с правилата, и след това малко по малко това да стане нещо, по което да се създаде на конкурентен принцип, спор няма, че ще бъде в рамките на Министерския съвет и Министерският съвет ще го даде безспорно да се оперира в Агенцията по начина, по който са мислили.
Може би в този смисъл е моето предложение към доклада на Комисията по самия бюджет и безспорно – не бива да бъдем примирени, че това е възможният бюджет, защото доклада за националната сигурност, който внесе министър Бъчварова в парламента какво казва? Ние нямаме точна статистика от 2,5 милиона до 3 милиона са българите в чужбина.
Сега всички мълчат на тази тема, но там много ясно е записано на първа страница, още във второто изречение – от 2,5 до 3 милиона, след като го подписва министърът на вътрешните работи, би трябвало да се опира той на някаква информация обективна.
Никой не го оспори. Тези цифри не се промениха в парламента, тоест това е една информация – една голяма група българи, за които нашата малка Комисия трансфира, създава мостове, подтиква да се работи повече и повече, да се пази българския дух и съответно българщината на хората, които по различни причини са в момента в чужбина, така че ролята ни е огромна и предлагам да не бъдем скромни. Докладът да бъде по-категоричен, дори ползвайте цифрата, че от дискусията в Комисията, че това е голяма група хора, това като бюджетен анализ, който трябва да се направи и наша е работата да искаме още и още финансов ресурс!
Всеки би могъл, бюджетът е консервативен, когато има политическа воля тези неща се и променят. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Само да Ви припомня, че при нас беше внесен и Докладът за национална сигурност на Държавната агенция по национална сигурност. Там данните бяха дори 3 – 3,5 милиона българи, с българско самосъзнание в чужбина и 28% от българските граждани, които живеят извън граница, така че аз смятам, че това е даже още по-сериозно!
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Аз имам един въпрос към госпожа Янкова. Не можах да разбера точно по отношение на фонда, за който говорихме – имате предвид сега, с този бюджет, да настояваме да бъде формиран, така ли?
ДОРА ЯНКОВА: Може да е с 50 хил. лв., може да е със 100 хил. лв., да започне да се институционализира.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Възниква въпросът обаче веднага: за сметка на кого или на какво?
ДОРА ЯНКОВА: Има в бюджета буфери. Щом има политическа воля, винаги може и 100 хил. лв. да се намерят. Това са неща, които нас ни пресират чиновниците и ние започваме да питаме: „Откъде?“.
Като има политическа воля, ще ги намерят!
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Добре, и в края – най-важното министерство, а то е Министерство на финансите.
Госпожа Давидова – главен експерт.
Аз смятам, че голяма част от политиките в сферата на българите в чужбина беше представена от министерствата по сектори, но какво имате Вие да добавите – от Министерството на финансите?
МАРИНЕЛА ДАВИДОВА: Много благодаря за дадената дума.
Аз мислех да представя бюджетната рамка, която сте чули в много комисии, всички поотделно и накуп. Много бързо влязохме в детайлите, така че няма много какво да се допълни.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: И аз така предположих, че министерствата ще бъдат доста изчерпателни.
Колеги, общ коментар да направим преди гласуването – някои от колегите народни представители?
Ако няма желание, аз Ви предлагам да преминем към гласуване.
Точката в дневния ред е: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен на 31 октомври 2016 г. от Министерския съвет за първо гласуване.
Колеги, който е „за“, моля да гласува – 10.
„Против“ – няма.
„Въздържали се“ – 5.
Колеги, благодаря Ви за заседанието.
Да благодарим на Министерството на външните работи, на Министерството на образованието и науката, на Министерство на финансите и на Държавната агенция за българите в чужбина.
Надяваме се наистина между първо и второ четене да можем да помогнем за това, за което си говорехме цяла година и поне то да се третира и да започне да работи.
Благодаря Ви.
