Защо никой като доцент Калайджиева не отказа „Златен век“?
Трите възможни прояви на награждаването – да даваш, да приемаш и да връщаш – са описани, като тотален социален феномен, в „Есе за дара” (Essai sur le Don) на Марсел Мос, за първи път публикувано през 1923 г.
Сега искам да “погледна в очите” моралната дилема, пред която стои награденият – кой и кога го награждава и заедно с кого го награждават?
На въпрос на журналист „Кой е най-ценния съвет, който сте получавали от Коко Азарян?“, един негов ученик – Чочо Попйорданов – отговори: „На последната постановка на „Вишнева градина“, на премиерата, той ми заяви, че това е последното нещо, което прави… Той вече беше болен. Изкарахме премиерата и Коко излезе в коридора. Подари ми един медал. И с лека ирония каза: „Давам ти го, но не го слагай и не го носи! Защото ордените се дават на декласираните, на тези, които излизат от употреба!”
Награди, наградители, наградени – Doro doraton (подаръкът е като стрела) – казват гърците. Може да убие морала ти.
„Златен век“ е почетен знак на Министерството на културата, който се присъжда за изключителен принос към българската култура и изкуство. Тази година със „Златен век“ бяха удостоени 16 творци – театралният режисьор Лилия Абаджиева, преводачът проф. Александър Шурбанов, поетът Елин Рахнев, продуцентите Магърдич Халваджиян и Евтим Милошев, журналистът Тома Спространов, актьорите Стоян Алексиев и Георги Мамалев…
До тях – потресаващо, по-точно позорно, цинично – бе „позлатен“ и Димитър Иванов – последният началник на Шести отдел в Държавна сигурност, бивш вицепрезидент в „Мултигруп“ и настоящ професор в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Накратко, един от тези, които – при комунистическия режим в България – са унижавали именно творците с изключителен принос към българската култура, изкуство и наука. През първия си мандат като министър на културата Вежди Рашидов получи почетен знак от фондацията на Димитър Иванов – „Арете-Фол“. Сега Вежди Рашидов му „връща жеста“ – отвратителна реципрочност, една от негативните изяви на тоталния социален феномен на наградите.
В „Цената на откритията” професор Стефан Робев пише, че в американските прерии се срещат побити колове, върху които има дъска с надпис Hanged by mistake! (Убит по погрешка!). За да стигне до моралния императив: „да се забиват колове из прериите на науката с надпис „Награден по погрешка!”
След получането на „Златен век“ Стоян Алексиев каза, че „гръцката дума за актьор „итопиос“ в превод се състои от „създавам“ и „морал“... Работата на актьора е да твори морал.“
„Платон ми е мил, но истината ми е по-мила“ и питам: СТЕНЛИ, защо не отказа наградата? – Това щеше да е един прекрасен пример за „създаване на морал“. Нали знаеш, че има наградени, които с достойство връщат награди. За тях моралът е по-стойностен от нарцизма. Ето примери за това:
На 25 ноември 1969 г. в знак на протест срещу подкрепата на Великобритания за войната във Виетнам, Джон Ленън и другите от “Бийтълс” върнаха Ордена на Британската империя, получен по-рано от кралицата. През пролетта на 1999 г. Петър Доков – писател и журналист от “Гласът на Америка”, завърнал се след 15-годишна преддемократична емиграция в САЩ и Германия – в знак на протест срещу бомбардирането на Югославия от самолети на САЩ върна получените през 1994 г. благодарности за приносите му за демокрацията, подписани от президента Бил Клинтън. През 2003 г. Светлин Русев отказа да получи ордена „Стара планина“, докато Константин Павлов не бъде отличен. По-късно на Недялко Йорданов не му стигна морала да направи същото в знак на протест, че никой президент не награди Христо Фотев. През май 2010 г. поетът Борис Христов отказа да получи ордена “Св. св. Кирил и Методий”. През „Златен век – 2016“ доцент Константинка Калайджиева (95) – директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1965–1983) – написа писмо до министъра на културата, че „в резултат на липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело, постиженията, заради които е присъдена наградата на Министерство на културата, вече не съществуват. Това по същество я обезсмисля.“ Чест, почитания и Cent’anni за Вас, доцент Калайджиева!
Д-р Георги Чалдъков
