Интервю на Веселин Диманов с Татяна Кристи,
Glasutnamladitehora.wordpress.com
За много от вас Татяна Кристи е новата звезда в интернет, изгряла покрай кампанията „Аз съм БСП“. Тя е личност, която не се страхува да назовава реалността такава, каквато е. Завършила „Журналистика“ в САЩ, където освен безбройните журналистически материали, има публикувана и детска книжка в стихотворна форма. Но това, което истински я вълнува, е политиката.
Kоя всъщност е Татяна Кристи, разберете сами.
– Г-жо Кристи, завършила сте “Журналистика” в САЩ, но освен журналист, сте и писател. Разкажете ни повече за тази част от живота ви.
– Всеки, който се занимава с журналистика, винаги е имал потребност да пише. За съжаление аз през годините не съм имала време истински да се отдам на писане само за себе си, заради чистото удоволствие, поради хилядите други професионални и лични ангажименти. Но в последно време обръщам повече внимание на писането само заради личната си потребност от това. В САЩ, освен безбройните журналистически материали, имам публикувана детска книжка – „Приключенията на малката вещица” (The Adventures of the Little Witch). Тя е в стихове и е за възраст – 5-10 годишни деца. Използват я в някои училища в класове по литература. Но хората много я харесват и като четиво за Хелоуин. Това е книжка за една малка вещица, която лоши вещици се опитват да учат на лоши магии, но тя намира призвание в развалянето им.
В последно време работя върху сборник с разкази на български език. Някои от тях вече са публикувани в различни български издания, но се приготвям да ги събера на едно място и да ги издам скоро в една книга. Много ми харесва кратката разказвателна форма, защото е едно прекрасно езиково предизвикателство – най-трудната е, но и най-въздействаща според мен.
– Журналистиката ли е вашата страст?
– Ами аз имам много страсти. Журналистиката е една от тях. Решението ми да се занимавам точно с това дойде от изостреното ми чувство за справедливост на най-базисно ниво. Въобще моралният ми компас винаги е бил много чувствителен.
Истинската ми страст е политиката в международен аспект, защото от нея зависи съдбата на малкия човек, т.е. на всички нас – на местно и глобално ниво. Но със сигурност от мен би се получил и един прекрасен прокурор (ако трябваше да тръгна в тази посока).
– От години живее в Съединените щати, но не спирате да се интересувате от случващото се в България, какво ви мотивира да го правите?
– Макар че съм в САЩ от 1990 година, много често съм се връщала в България през годините. А през последните няколко години можех да си позволя да живея повече там, отколкото в Америка. Затова и съм толкова запозната с политическия и обществен живот в страната.
В интерес на истината, до 2013 година напълно странях от каквито и да е изяви в България и наблюдавах политиката там почти безучастно. Ужасно се радвах на това, че станахме част от ЕС и си мислех, че вече ще тръгнем само напред и нагоре. Уви. След като Пеевски беше номиниран за ДАНС през лятото на 2013 година, аз както и хиляди други българи, се почувствах лично засегната. Просто нещата станаха лични, затова и протестите имаха такава енергия.
Защо напоследък съм толкова активна като журналист и общественик в България? Защото считам поведението на българската политическа класа през последните години за криминално. Защото директно ги виня за това, че унищожават българската нация, директно ги виня за това, че българските деца напускат родината си, убедени, че тя не ги иска. Директно виня корупцията, шуробаджанащината – в която некадърността е издигната в култ, която задушава всичко читаво преди да покълне. Директно държа отговорен Цацаров и поверената му прокуратура за това, че не служат на обществото, а на олигархията. Директно виня повечето медии, че са се продали за жълти стотинки на всякакви кокошкари. Виня целокупно политическата класа в България.
Всъщност бясна съм на тях. Затова този гняв го прекарвам през сатиричните си скечове, показвайки тоталната безполезност, смехотворност и неадекватност на самозабравилата се политическа върхушка. Виня ги заради милионите българи, които са станали имигранти по неволя. Защото в България човек без „нужния гръб”, е обречен. Защото една обикновена мутра може да дойде и да те пребие и ти да умреш от старост преди делото да приключи, ако въобще започне. Така че за мен всичко това е една лична вендета – за провалените животи и съдби на толкова много хора, заради отвратителната самозабравила се управляваща класа, чиито корени винаги водят към ДС и тоталитарния режим.
– Вие осмивате доста често политическия елит в страната. Можете ли да кажете каква е разликата между политиците в България и тези в САЩ?
– Политиците са недолюбвани навсякъде. Няма страна, в която да няма корупция, и в която неморални овластени хора да не се опитват лично да се възползват от обществен финансов ресурс. Основната разлика между тези в България и в истинските демокрации е, че в България те не се наказват. В България има произвол и липса на независима съдебна власт и защитни стени на много нива, които да пресичат такива практики. Основната причина в България хората да искат да стават политици е личната финансова облага – с много малко изключения.
Основната причина е, че маргинални некадърници, без никаква възможност за друга реализация, се стремят да влязат във властта – от най-ниско до най-високо ниво. И това го казвам на база конкретни лични наблюдения. И го правят, защото обществото е свикнало с това всеки “сульо и пульо” – до вчера живял в стара панелка и карал раздрънкан „Опел“ – да може да стане милионер в момента, в който стане политик, без никога да падне под ударите на закона.
Политическата класа в България живее не с цел усъвършенстване на обществото и демокрацията, а с цел запазване на властовите си лостове. Нищо повече. Тяхното мото е: „След нас и потоп!” Това е основната разлика – не борбата на идеите, които да доведат до прогрес и развитие, а борбата за власт заради самата власт. Трябва да сме много благодарни, че все пак сме в ЕС и от там има някакви механизми на мониторинг и влияние върху системата, иначе щяхме да бъдем в още по-трагично положение.
– Често бивате обвинявана, че ви плащат, за да правите тези видео материали. В този ред на мисли – печелите ли от клиповете?
– Благодарение на извратената медийна и обществена среда в България, в съзнанието на редовия българин човек не може да има някаква обществена позиция, освен ако не е платен. Това е първото нещо, което се казва за всеки, дръзнал да защитава някаква гражданска позиция или кауза, просто защото вярва в нея. За много неща мога да виня кукловодите на българския преход, но най-голямата им вина е, че убиха идеализма у българите, убиха желанието им да се борят за нещо по-добро – тотално ги обезвериха и отвратиха от самия живот.
Затова и към мен тези обвинения идват от малки хора с тотално прецакан морален компас. До момента нищо не печеля от клиповете. Правя ги за разтоварване и забавление. Но понеже набират много голяма популярност и се вижда, че обществото има нужда от качествена и смела политическа сатира, не изключвам скоро да се ангажирам с един сериозен медиен проект, който ще е професионален и комерсиален, и който със сигурност ще поразклати сатиричната сцена в България.
– Други хора бъркат сатирата с реалността, прибързано ли заклеймяваме?
– Както вече споменах, хората живеят в изкривена медийна и социална среда – живеят в страната на кривите огледала. Медиите от години дават платформа на най-безобразните човешки образи, а някои от тях издигат в култ. Народът е тотално изтрещял от облъчване с пълни идиоти. Затова много хора приемат превъплъщенията ми за напълно реални образи – дори и най-абсурдните от тях.
Имаше един период, когато умишлено се стараех да изглеждам максимално гротескно, надявайки се никой да не ме обърка с реален образ, но винаги се намираха хора, които да ме вземат на сериозно и да ме залеят с ругатни. Сега повече хора ме познават и следят. Сатирата ми за тях не е изненада. Но последният ми клип, за патриотката Рудина Свинарова, която иска да изпрати всички бежанци да се издавят в морето, се прие от много хора за чиста монета – защото имаме истинска такава героиня – безсрамното и скандално недоразумение Петя Георгиeва. Тази жена говори в медиите много по-страшни неща от моята героиня.
Причината за всичко това е, че поради токсичната медийна среда, хората са престанали да имат изострено критично мислене. Хората виждат същите тези абсурдни, ужасни хора навсякъде около себе си и не могат да различат сатирата от реалността. Те всъщност не са виновни.
– Как бихте коментирали личността на Делян Пеевски – той ли е най-голямото зло?
– Той е най-видимата част от голямото зло – в пряк и в преносен смисъл. Задкулисните типове не обичат да са на светло, този обаче е особено мразен заради вулгарната си демонстрация на неуязвимост. Заради непукизма, с който погазва закони и остава незасегнат. Заради това, че почти не се вясва на работа в парламента, за който е избран с напълно контролиран етнически вот на ДПС и заради това, че получава заплата от джоба на данъкоплатците, без да върши нищо в тяхна полза.
Той бе лицето, предложено за евродепутат и шеф на ДАНС – това бе тотално унижение за всичко читаво и свястно в тази нация. Той е вездесъщ с присъствието си и в законодателната власт и в съдебната власт, и в службите за сигурност, той дава поръчки на медиите, той взема най-апетитните обществени поръчки, той е в безумен конфликт на интереси с всичко в тази държава. Той събаря банки и после купува на безценица активите ѝ. Той от години върти едни държавни пари, които прелива от едно място в друго; той купува на безценица държавни предприятия с необезпечени кредити, продава ги на себе си чрез поставени лица, тегли нови кредити върху тези така наречени активи и т.н.
Самият факт, че главният прокурор нито веднъж не е повдигнал обвинение срещу този човек, въпреки безбройните примери за корупция, търговия с влияние, рекет и прочие, говори, че прокуратурата буквално е подчинена на олигархията в България. Тя е съучастник в тези престъпления! Разбира се, Пеевски е параван за много други като него и той си има босове (докато не се скарат или гръмнат един друг), но той не би могъл да съществува, ако нямаше подкрепата на корумпираните български държавни служители. Това, че за толкова години в България не се намериха институции или отделни светли личности, които да поемат риска да подведат подобни хора под отговорност, говори много за смазаността ни като нация. Какъв смисъл има да се биеш в гърдите, че си патриот и да целуваш портрета на Левски, когато търпиш най-обикновени бандити във властта? Та ти не си патриот, ти си един най-обикновен балкански мухльо, който си избива комплексите върху бежанците, циганите, гейовете, жените, Европейския съюз, либералите, правозащитниците, или там каквото болното ти въображение роди.
– Доста често България е определяна като страната на мафията. С такова око ли се гледа на нас и в САЩ?
– Обикновените хора или медии в САЩ не знаят много за България, нито се интересуват от нея. За тях това е някаква страна от Източна Европа, която е била най-близък сателит на Съветския съюз. Това е клишето, което редовият американец знае. Много обаче са запознати с българските народни песни и танци и много ги харесват, и много американци се занимават с изучаването им като хоби. Една моя позната американка ме помоли наскоро да й преведа и напиша транскрипцията на песента „Тодоро, Тодоро”, за да може да я пее за удоволствие. Аз не я знаех тази песен, а тя я знаеше.
В този аспект България е известна в положителен смисъл. Но съдейки по определени холивудски продукции със съмнително качество, България се възприема като диво мафиотско място на беззаконието. Но Холивуд и глупостите, които често бълва, не са критерий. Основна информация обаче за това какво мислят американците за България, са докладите на Държавния им Департамент за отделни политически личности, партии и обстановката в страната като цяло. Точно те не са никак лицеприятни и, да, според тях България е страна на олигархични групировки.
– Много колеги се оплакват от липса на свобода на словото – свободни ли са българските журналисти?
– Медийната среда в момента е ужасна и свободата на словото наистина е застрашена в България. Виждаме как с всяка изминала година се сриваме в индексите за свобода на медиите и сега сме на 113 място в компанията на страни, които са много далеч от представите ни за модерна демокрация.
И сега пак се връщаме към Пеевски поради това, че няма закон в България за прозрачна собственост на медиите – имаме сенчести фигури, които наливат пари в медийни проекти за свои цели. Ще се учудите, но Пеевски има дялове почти във всички големи печатни издания в България – дори в тези, които официално не се смятат за „негови”. За повечето медии в България дори споменаването на името Пеевски в негативен контекст е забранено.
Журналисти в България са ми разказвали как им се дават опорни точни – за това какво и как да пишат. За това как не трябва да се споменават определени лица или групировката ТИМ, например. Не ви ли прави впечатление, че никой в медиите не се занимава с далаверите на ТИМ? Имаме много случаи, в които журналисти са директно заплашвани – последният случай, който ми идва на ум, беше с журналист, който разследваше бандитската престрелка в Слънчев бряг. Ако имахме правораздаващи органи и прокуратура в услуга на гражданите, такива неща не биха били възможни. Имаме произволно заведени дела срещу отделни журналисти и медии от хора, свързани с властта. Имаме зависими регулаторни органи, които вместо да защитават обществения интерес и свободата на словото, преследват разследващи медии и им налагат необективни и неправомерни глоби. Познавам журналисти, които след като се върнат от работа в зависима медия, пишат под псевдоними по различни сайтове, за да не си загубят работата, когато споделят открито мнението си.
И последно – за много хора не е известно, че политици и определени личности, омръзнали на обществото до втръсване, но които постоянно дефилират по телевизиите – в повечето случаи си плащат, за да са там. Това телевизиите няма да го ви го кажат. Но те си имат тарифи за интервюта и за други най-различни формати. Тези „изяви” нямат нищо общо с обективна журналистика, но медиите формират обществено мнение с някакви чичковци и лелки, които са си платили да са в телевизора. Оттам и идва изкривяването на реалността. Политическите партии са абонирани месечно в телевизиите с „медийни пакети”. На това те му казват пиар. Което няма нищо общо с пиар, ами си е чиста платена реклама, но за това гражданите не знаят.
Други някакви чичковци – явни или скрити – постоянно финансират различни нечистоплътни политически проекти чрез медиите. Медиите в България носят огромна вина – те са съучастник в една тотална обществена измама. Но ако не бяха на каишка на лицата, които дърпат конците на всичко в държавата, това нямаше да се случи. И мафията би била много по-беззъба. Медиите в България (с много малко изключения) предадоха обществото и загубиха своята основна функция на независима власт. Аз мога да кажа, че съм от щастливите хора, които не са се сблъсквали с цензура, защото никога не съм работила като журналист в България (слава богу). Не бих понесла това и често се чудя как колеги журналисти оцеляват в среда като българската, защото човек става журналист по призвание – с надеждата да промени нещо към по-добро. Не мога да си представя как може да си поръчков журналист! Ако мен ме принудят да правя нещо подобно, начаса бих си сменила професията.
Начинът, по който учат на журналистика в САЩ, създава наистина независими и непримирими журналисти. Те са „watch dogs” (кучета пазачи, бел. ред.) на демокрацията. Редица журналисти в Америка са лежали доброволно в затвора, за да не издадат източниците си на информация. Етичният кодекс за тази професия (за тези, които я практикуват сериозно) е издигнат в култ, както и свободата на словото. Обективността, безпристрастността и неподкупността – също.
– Голяма част от българите живеят на прага на бедността – корупцията и беззаконието са взели превес над правата на българите, но въпреки това обществото не се бунтува. Предадохме ли се или се изморихме?
– Определено се чувства голяма умора, особено у хората, които от дълго време се борят със системата в търсене на положителна промяна. Те са инвестирали безбройни часове от своя живот в тази благородна кауза и е много обезсърчаващо да бъдат блокирани на всяко възможно ниво от статуквотото.
А хората, които не са направили нищо, за да променят системата – нямат право да се оплакват. България в момента има ужасна нужда от активно и будно, и умно гражданско общество, което да замести неработещите институции, и което да бъде коректив на своеволията на управляващите. Но аз съм убедена, че промените тепърва предстоят. Този порочен политически модел един ден ще си отиде, най-вече заради младите, умните и активни хора, които ще имат силата, непримиримостта и енергията да си поискат държавата обратно.
.
