Интервю на Михаил Димитров с проф. Георги Чалдъков,
в. „Компас“
– В новата си книга „Homo Janus Bulgaricus. Народопсихология и народопатология (не само) на българите“ призовавате политиците, които заради нагона към пари и власт причиняват най-големите беди на държавата и обществото, да станат демофили – приятели на народа. Вярвате ли, че това е възможно, след като политическият елит третира хората като овце, които трябва само да дои?
– Разбирам въпроса Ви така: „Как, и може ли, нагонът към пари и власт на политиците да ги превърне в приятели на народа?“. Отговорите на такива въпроси са дадени преди повече от две хиляди години от Аристотел, например в книгата му „Политика“. От polis – град, на гръцки Politika, означава „работа за града, за държавата“. Политиците трябва да работят pro bono – за добро, pro bono publico – за добро на хората, на обществото. Така се става приятел на народа, на българския народ – немилия-недрагия – мишена на популизма, заблудите, медиите, телешоута. Политиците трябва да знаят, че без морална и образователна стабилност не може да има политическа и икономическа стабилност. А дали „вярвам, че това е възможно, след като политическият елит третира хората като овце, които трябва само да дои?“ – отговарям така: Нека политиците да четат повече и да прилагат нашите християнски ценности, например евангелския текст за Добрия пастир (Йоан 10: 1–16): „Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете. Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници… Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.“ Повече пише в „Чу ли бунта и политиците чуха ли?“ в книгата ми „Любомъдри читателю“.
– Докато четат „Приказка за двете мулета“ от книгата ви, мнозина вероятно ще си представят едното с етикет ГЕРБ, а другото – БСП. Те са вързани с едно въже и поставени точно по средата между две купчини сено. Когато те се опитват самостоятелно да достигнат до купчината сено, двете остават гладни, а с тях и хората, които им симпатизират. Ако проумеят, че трябва да си сътрудничат, какво ще се промени?
– Да си сътрудничат в какво? – в човеколюбие, добротворение и великодушие, или в алчност, арогантност и агресия, в благовестване или омраза, в истината или лъжата? „Приказка за двете мулета“ илюстрира съдбата на Буридановото магаре, наречено така на името на френския философ Жан Буридан (1295 – 1363). Двете мулета ясно показват, че сътрудничеството е по-добро от конфликта. Ако политизираме мулетата, тогава в САЩ ще поставим точно по средата между две купчини сено слона (републиканците) и магарето (демократите). А в България – ГЕРБ и БКП/БСП. Имам надежда, че в САЩ идващият „слон“ Доналд ще балансира американската и глобалната политика – за добро на американците и на всички земляни (earthians – хора в планетата Земя). В България двете партии ще се нахранят, ще преядат и така вероятността да остане храна за народа значително намалява. Виждам как „системните партии“ водят до системно недохранване – физиологично и мисловно. А все още ги няма „цялостните хора – и богати, и просветени“, както казал Уилям Гладстон на пристигналите в Лондон българи – повече пише в „Политически диабет тип 45 + 26“ в „Homo Janus Bulgaricus“. Накратко, пожелавам на българските политици да осъзнаят човеколюбивия смисъл на „Обонато“. Това на африкански език означава: „аз съществувам, защото ние съществуваме“ – както пише в „Три приказки“ и “Three tales” в „Homo Janus Bulgaricus“.
– Цитирате изследване, според което най-красивите и най-умните хора в България се раждат в Бургас. Повечето от децата от нашия град обаче бягат от тази страна веднага след като завършат училище. Нацията ни се топи, раждат се все по-малко българи и, както казва премиерът, „тук остава лошият материал“. Как да се спасим?
– Чрез мъдра политика и приоритетно и дългосрочно финансиране на здравеопазването, образованието и науката! А относно „най-красивите и най-умните хора в България се раждат в Бургас“, искам да споделя, че на Ивановден пожелах на приятеля и археолога проф. Иван Карайотов да открие артефакти, доказващи че Бургас е центърът на сантименталната цивилизация в света. За „топенето на нацията“, наричам го „демострофа“ (от демос и катастрофа) пише в публисето „Българската песен на козата“ в „Homo Janus Bulgaricus“.
