Татяна Кристи, Аctualno.com
Според данните на БНБ, за периода януари-октомври 2016 г. емигрантите са изпратили в България общо 1,424 млрд. лв. Тази сума с всяка измината година нараства и се е увеличила с 11 млн. лева спрямо миналата.
Най-много пари отново са изпратили българите от САЩ – 324.7 млн. лв. Точно те бяха ощетени най-много при последните промени в Изборния кодекс – с намаляването на изборните секции, с разрушаването на съществуващите секции и с допълнителните пречки за регистриране на нови секции. По количество изпратени пари, сънародниците ни от САЩ, следват сънародниците ни от Испания (283,3 млн. лв.), Гърция (110,5 млн. лв.), Обединеното Кралство (105.9 млн. лв.), Италия (96.2 млн. лв.) и Германия (91.9 млн. лв.). С всяка измината година парите, изпратени от всяка една държава, се увеличават, което показва, че българската диаспора е ключов елемент за българската икономика. Според експерти, тези суми са много по-големи, защото статистиките отчитат само паричните преводи. Като се прибавят парите, доставени в брой, цифрата e още по-голяма.
Независимо от този факт, обаче, българите в чужбина трябвa да изгърпяват арогантността и цинизма на депутати като Валери Симеонов (ПФ), който, в резултат на техните протести срещу противоконституционните промени в Изборния кодекс (ИК), ограничаващи правото им на глас, ги нарече „безродни капризничещи псевдосънародници, които му се мотаят в краката.”
Поредното доказателсво за непукизма на българскaтa управляваща класа към българската диаспора беше отказът на депутатите в края миналата година да гласуват допълнение към Закона за държавния бюджет за скромната сума от един милион лева за една година, с която да се подпомагат, и то на проектен принцип, български огранизации и медии зад граница. Това предложение, внесено от Комисията по политиките за бъларите в чужбина, не беше одобрено в пленарна зала. То беше инициирано от българи в чужбина и кооридинирано с Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), която бе изготвила критериите за одобрение на проектите.
Депутатите, обаче, красноречиво казаха „НЕ” на създаването на фонд за „колосалната” сума от 1 милион лева, чрез които да бъдат подпомагани българските организации зад граница на проектен принцип. На фона на годишните 2 милиарда лева, внасяни от българите в чужбина в държавната икономика, депутатите отказаха да гласуват 1 (един!!!) милион лева за българската диаспора.
Тази новина по някаква причина не се отрази и от българските медии, нито се дискутира от политиците, за които сякаш другата – по-богатата и помагаща България, не съществува! Тази България явно става все по-неудобна за шарлатаните на политическото статуково, които се държат сякаш не я забелязват.
Само за сравнение – Министерството на образованието и науката (МОН), което беше оглавено от Меглена Кунева, която по ирония на съдбата беше и вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси, под чиято шапка бе и ДАБЧ, беше направило държавна поръчка за над 2 милиона лева за рекламни материали на министерството!
След цирковете с оставки и отхвърлени мандати, след вълните от популизъм, заливащи ни от всички сектори на политическата сцена, която все повече започва да изглежда все по-еднопалитрова, нито един политик в или извън парламента не повдигна въпроса в бъдещите си програми за дистанционното гласуване. Покрай воя около референдума на Слави Трифонов и безумния стремеж да се смени избирателната система с мажоритарна – въпрос, който изцяло подмени истинския дебат за правова държава и честни избори, всички спряха да говорят за предишния рефередум – за електронното гласуване и волята на народа в него. С наближаването на поредните парламентарни изборите тази тема не се споменава от никого, а би трябвало да е една от водещите в дискусиите на политиците, които през 2018 година би трябвало да го въведат, според сегашното законодателство. Естествено, че от електронното гласуване биха се възползвали най-вече 2,5 милиона българи в чужбина, т.е. 1/3 от населението на страната, но те явно не влизат в сметките нито на сегашните уравляващи в оставка, нито на тези, които дават заявка да управляват след изборите. Но единственото, в което могат да бъдат сигурни българските политици, е, че по отношение на българите в чужбина сметките им са без кръчмаря!
