За първи път евродокладът посочва зависимостите в медиите като пречка за реформите
Самуил Димитров, в. „Сега“
За 10 години членство в Европейския съюз (ЕС) България не може да се справи с един от големите си проблеми – корупцията. Няма достатъчно осъдени политици, делата започват с шумни обвинения и приключват плачевно. Това е основният извод в поредния доклад на Европейската комисия (ЕК) за правосъдието и вътрешните работи. Дадена е и оценка: „на този етап не може да се заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен“.
Въпреки че през годините различните правителства са предприемали някои мерки, резултатите са недостатъчни, отбелязват от комисията. Нещо повече – проблеми, посочвани и преди 10 години като мудния съдебен процес, все още не са решени и вместо резултати ЕК получава оправдания от българските власти. Любимата фраза на управляващите – че имат политическа воля да се справят с проблемите, този път липсва в доклада.
Страната не се справя с корупцията – нито по високите етажи, нито на ниско ниво. Делата срещу хората във властта масово приключват с оправдания, ако стигнат до съда. Подкупите, вземани от полиция, митници, здравеопазване, образование и администрацията, даваща различни разрешителни, са се превърнали в норма. Основните критики са срещу прокуратурата, която е безконтролна и безотчетна, и Висшия съдебен съвет, който не допринася за изчистването на съдебната система.
За първи път ЕК споменава зависимите медии в България като фактор за корупцията. „Българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите. Въпреки че тези въпроси са извън обхвата на Механизма за сътрудничество и проверка, те оказват пряко въздействие върху способността за осъществяване на реформи и затрудняват повече постигането на напредък от страна на България“, пише в доклада.
Прекратяване на наблюдението, за което настояват българските власти, бе категорично отхвърлено. Тази година България ще бъде обект на два доклада. Въпреки че зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс заяви, че мониторингът няма да попречи на българското председателство на ЕС, намекът, че България е емблема на държава с недобре функциониращо върховенство на закона, беше явен.
По традиция българските управляващи прочетоха в доклада само положителното. Най-щастлива бе министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова, която бе похвалена за постижения по отношение на въвеждане на антикорупционни мерки и ефективно сътрудничество с ЕС. Правосъдната министърка
Екатерина Захариева видя позитивна оценка на втория кабинет на Бойко Борисов. Вицепремиерът Меглена Кунева е разочарована от неуспеха си с антикорупционния закон.
10 ГОДИНИ В ЕС: КОРУПЦИЯТА ПО НИСКИТЕ НИВА Е НОРМА
Делата срещу високопоставени чиновници стигат само до шумното повдигане на обвинения
България не може да се похвали с присъди за корупция срещу високопоставени чиновници, усилията стигат само до шумното повдигане на обвинения, посочва Европейската комисия. Констатацията засяга най-силно прокуратурата, която в последните месеци особено активно повдига обвинения на министри. Това обаче не е в неин плюс, защото резултати няма, а досегашната практика сочи, че вероятно няма и да има. В доклада ясно е посочено, че активността на прокуратурата не значи нищо, докато няма присъди. „Картината остава непроменена в сравнение с предишни години от гледна точка на малкия брой присъди за корупция по високите нива“, пише в доклада.
Дадена е ясна картина на противодействието на корупцията от страна на държавното обвинение: „Няколко разследвания по високите етажи на властта бяха образувани през годините, а част от тях бяха внесени и в съда. Въпреки разгласяването на обвиненията, често тези случаи се отлагаха дълго във времето, обжалваха се и крайна сметка приключваха или с оправдателни присъди, или обвиненията бяха отхвърляни поради липса на доказателства.“
Реформата в прокуратурата не е достатъчна, смята ЕК. Според всеобщото мнение прокуратурата е йерархична, понякога непрозрачна и уязвима за политическо и икономическо влияние.
Вместо да напредва чрез създаване на антикорупционни структури, страната ни търпи провали, а институциите в крайна сметка се занимават с дребни случаи, пише в доклада. Въпреки уверенията на отиващото си правителство не е било прието антикорупционно законодателство. Такъв законопроект действително бе предложен от вицепремиера Меглена Кунева, но парламентът не го одобри. Въпреки че отчита това като грешка, ЕК дава да се разбере, че и самият закон не е бил достатъчно изчистен. Проектът предвиждаше обединяване на няколко комисии, сред които и тази за отнемане на незаконно придобито имущество в нова институция. Според комисията обаче тази структура е постигнала добри резултати и трябва внимателно да се прецени дали вливането й в по-голяма институция няма по-скоро да й навреди. „Приемането на закон за създаването на ефективна и отчетна нова институция за борба с корупцията ще бъде съществен тест за решимостта на България през 2017 г.“, отбелязва ЕК.
Като институции, които са били създадени с идеята да се борят с корупцията, но са се оказали в центъра на скандали, са споменати комисията за конфликт на интереси и ДАНС. Председателят на първата – Филип Златанов – подаде оставка, след като стана ясно, че първото правителство на ГЕРБ е използвало комисията, за да „удря“ неудобни. Тефтерите на Златанов, в които той бе описвал насоките на висши фактори от ГЕРБ кой трябва да се „удари“ и „оправи“, бяха мистериозно откраднати, а той самият в крайна сметка получи условна присъда. ДАНС, естествено, е спомената със скандалното назначение на депутата от ДПС Делян Пеевски за неин шеф, предизвикало масови протести.
В доклада има специален раздел, посветен на дребната корупция. „Най-често идентифицирана с подкупи, тази корупция се среща в много области – полиция, митници, здравеопазване, образование и администрацията, даваща различни разрешителни“, пише в доклада. Тук институциите също не могат да се похвалят с особени успехи: „Корупцията на ниските нива е толкова широко разпространена в някои сектори, че се е превърнала в норма.“
Едновременно с това се споменава, че институциите не действат ефективно. Нещо повече, според комисията преди присъединяването на страната ни към ЕС са се полагали повече усилия за борба с този тип корупция, отколкото сега. Като особена рискова област за корупция са посочени обществените поръчки. Комисията препоръчва да има външен контрол „върху предварителните проверки на процедурите за обществени поръчки и върху свързаните с тях последващи действия, включително върху последващите проверки, както и във връзка с разкритите случаи на конфликт на интереси или корупция и коригиращите мерки за отстраняване на установените пропуски“.
Тази година ще бъде ключова, ако България иска да демонстрира воля за реформи, особено с избора на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) в края на годината. „Особено важно е да има деполитизирана и професионална работна атмосфера, позволяваща концентриране на вниманието върху приоритетите на съдебната реформа. Поредицата от скандали и вътрешни борби, които белязаха работата на ВСС през изминалите години, създадоха съмнения за наличие на външно влияние и подкопаха доверието на обществеността в съдебната власт. (…) Ще бъде важно тези избори да бъдат проведени и да се вижда, че се провеждат по открит и прозрачен начин след сериозен дебат относно качествата на съответните кандидати“, пише в доклада. Следващият ВСС трябва да проведе ключов за системата избор на председател на Върховния административен съд.
Сред положителните стъпки на българските власти е връщането на ГДБОП в МВР, отчитат от ЕК. Друг повод за похвала към вътрешното ведомство са станали усилията му за въвеждане на антикорупционни мерки. Въпреки че като цяло липсата на борба с корупцията се отчита като най-сериозния проблем, комисията се е изказала положително за МВР.
„МВР е въвело редица конкретни превантивни мерки за борба с корупцията (по-специално по отношение на пътната и граничната полиция) в контекста на по-широкообхватна реформа на министерството. Тези мерки трябва да бъдат продължени и във връзка с тях следва непрекъснато да се извършват последващи действия. Освен това осъществяването на планове за разгръщане на тези усилия и в други министерства следва да бъде ускорено“, пише в доклада.
––––––––––––-
СРИВ
България се класира на последно място от 28-те държави от ЕС в Индекса за възприятие на корупцията през 2016 г. на международната неправителствена организация „Прозрачност без граници“. Резултатът на България от 41 пункта остава непроменен от миналата година. В световен мащаб страната ни дели 75-о място в списъка от 176 държави с Турция, Кувейт и Тунис. През 2015 г. страната ни е била 69-а от общо 168 държави и отново последна в ЕС. От страните от ЕС в индекса за 2016 г. преди България са Гърция (69-а), Италия (60-а) и Румъния (57-а). Унгария е предпоследна със своето 57-о място, Хърватия – заема 55-а позиция, а Словакия – 54-а. От държавите от региона най-напред е Словения (31-а), Кипър е 47-и, Сърбия – 72-ра, Албания и Босна са на 83-то място, а Македония е 90-а. Най-назад, на 95-о място, е Косово. Русия и Украйна делят 131-вото място с Казахстан, Иран и Непал.
ЕК съветва Букурещ да не променя курса
Еврокомисията дава по-висока оценка на реформите в Румъния в сравнение с България и това пролича от изказването на зам.-председателя на ЕС Франс Тимерманс при представянето на докладите. Той оцени напредъка на Румъния като „значителен“, докато оценката му за България бе за постигнат „важен“ напредък.
Комисията обаче все още не смята, че Румъния е готова да продължи без мониторинга и дава ключови препоръки. Повечето от тях са насочени към изпълнителната и законодателната власт и по същество съдържат предупреждение към новите управляващи да не променят курса от последните години. Откакто спечели изборите през декември м.г. и състави коалиционно правителство с либералите от АЛДЕ, Социалдемократическата партия ПСД пое курс към промени в Наказателния кодекс, които биха смекчили вече наложените наказания. С това предизвикаха мощни протести в цялата страна. Освен това правителството се опитва да наложи промените с акт на изпълнителната власт, без обсъждане с обществото и в парламента.
В препоръките на ЕК изрично се посочва, че разработваният в момента Етичен кодекс на депутатите трябва да включва предписания за взаимно уважение и зачитане между институциите и ясно да заявява, че депутатите и парламентарните процедури трябва да уважават независимостта на съдебната власт. ЕК съветва такъв кодекс да бъде съставен и за министрите. Препоръката на ЕК е парламентът да приеме поправките в Наказателния кодекс, внесени в парламента през 2016 г. след консултации със съдебната власт. За да се гарантира пълната прозрачност, Брюксел настоява румънското правителство и парламентът да се съобразяват с препоръките от консултациите с обществените и професионални организации и с другите институции по отношение на законите за борба с корупцията, конфликта на интереси и незаконното забогатяване. В доклада изрично се подчертава нуждата от прозрачна и ясна процедура по назначаване на независими съдии и ускоряване на изпълнението на издадените присъди.
