България е в плен на олигархията. Тя е създала един фалшив политически модел на неавтентични партии. Българският елит не идва отдолу нагоре, от низините или различни обществени прослойки. Той е спускан отгоре. Налице е една формална, дирижирана демокрация.
Този фалшив политически модел се крепи на медийния модел. Когото пускат по медиите, той става политик. Която партия е непрекъснато в „ефира“, влиза в парламента. Хората до такава степен са свикнали с този фалшив политически и медиен модел, че го възприемат като „естествен“ и единствено възможен модел. Всичко извън телевизията за тях е аматьорско и несериозно.
През медиите олигархията режисира националните обществено политически дебати. Естествено, най-важните теми, касаещи прехода, никога не се дебатират сериозно в националните медии. Вместо тях олигархията пробутва фалшиви, дребни теми за отвличане на вниманието. Нещо повече! Най-важните теми вече са превърнати в своего рода комедийни теми. Ако някой се опита да говори по тях, примерно, за банковите фалити през 90-те години на миналия век, се превръща в палячо и обект на присмех.
През медиите олигархията непрекъснато дезориентира и дезинтегрира нацията. Буквално казано, тя е държана в „насипно състояние“. Обикновените граждани не могат да се обединят в името на общите си интереси, да зададат своите най-важни въпроси, да избутат нагоре свой елит, който да реши проблемите им. Без медии днес това е невъзможно! Или поне без подкрепата на работещите в тях. Не е възможно на национално ниво да се излезе срещу телевизиите с печатни материали.
Олигархията обаче е „нахранила“ здраво медийната интелигенция, както и част от останалата. Налице е съсловие, което е изцяло зависимо в своите доходи от силните на деня политици, бизнесмени, криминални типове. То никога няма да се откаже от доходите си заради интересите на нацията. То ще играе на „търсене на справедливост“, ще манкира „сериозна и отговорна журналистика“, но няма да се включи в борбата на недоволните от прехода съсловия. А на практика те са 99% от народа!
Плаха надежда за някакво противопоставяне на това статукво дава интернет. Недоволните биха могли да потърсят сближаване на позициите и евентуално някакво организиране през социалните мрежи. Това сработи прекрасно в страните, преболедували от „арабската пролет“. Младите поколения там успяха да повдигнат бунтове и да се организират в за общи действия именно през Мрежата.
Олигархията обаче не спи, пуснала е свои платени „тролове“ през няколко големи ужким рекламни фирми и „изследователски институти“ да тровят родното интернет пространство. Вероятно няколко десетки души през няколко стотин „никнейма“, ФБ профили и пр. дращят всеки ден активно според спуснатите им „опорни точки“ срещу заплащане. Основните им цели са две – да подават дезинформация и да отчайват обикновените интернет потребители, че е възможно да се „пробие“ модела. За момента поне целта им е постигната.
Това е действителността за съжаление в България! Който владее медите и контролира информационните потоци, дирижира политическите дебати и овладява общественото съзнание. После получава желаните изборни резултати и насочва финансовите потоци към своите обръчи от фирми. Част от печалбите ги реинвестира в медии и така до…
Докато олигархичният политически и медиен модел все пак накрая се продъни. Рано или късно по-активните недоволни граждани ще намерят начин да се обединят, да привлекат на своя страна част от медийната интелигенция и да стигнат до политически и изборен пробив. Ако се появи само една автентична, гражданска партия, и успее да влезе в парламента – настъпва краят на първият етап на прехода. Етапът на ограбването, наричан още и „първоначално натрупване на капитали“.
Андон Михайлов
