В края на изтеклата 2016 г. излезе от печат книгата на д-р Георги Чалдъков „HOMO JANUS BULGARICUS. НАРОДОПСИХОЛОГИЯ И НАРОДОПАТОЛОГИЯ (НЕ САМО) НА БЪЛГАРИТЕ“. Книгата, която е с сборник с публицистична есета и разказана наука (science-in-fiction), е издадена от издателство МС – Варна. Предлагаме на читателите предисловието към нея.
.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Най-накрая в това глухо, самотно селце,
неговото търсене завърши.
В малка схлупена къща, до огъня седеше Истината.
Той никога не беше виждал по-стара и грозна жена.
– Вие ли сте Истината?
Старата, сбръчкана вещица
тържествено кимна.
– Кажете, какво трябва да съобщя на света?
Каква вест да предам?
Старицата се изплю в огъня и отговори:
– Кажи им, че съм млада и красива!
Робърт Томпкинс,
„В търсене на Истината”
В парадигмите на културната топология „Север-Юг” и „Средиземноморски човек–Готически човек” са пейзажи с различен стил на поведение, на самоопределение, на чувство за род, роден град, родина, йерархия и религия, на еуфорични, носталгични и песимистични мисли за тях.
Подобно на “цялото съществува преди неговите части” (Аристотел), в “Рицарят на печалния образ” Мигел де Унамуно пише: “Душата на един народ носи в себе си бъдещия герой, преди той да е видял бял свят, предусеща го като блуждаещ в нея дух, който се оформя, и очаква неговата поява. Героят не е нищо друго освен индивидуализирана колективна душа” – Genius loci (Дух на мястото).
Според Мишел дьо Монтен (1533-1592) – философ и баща на есетата – човешкото съществуване, извън героичните му и гениални изяви, завинаги ще остане “несъвършената, недовършената градина”. Книга с такова заглавие написа Цветан Тодоров – български и френски философ, както самият той се самоопределя (от 1963 г. живее във Франция).
В „Градината” той пише: “Скалата на Сезиф неспирно се търкаля обратно по надолнището. Но съдбата на Сизиф не е проклятие, просто такава е човешката участ, която не е нито завършена, нито съвършена. Според Русо и Монтен доброто и злото текат от един извор. Въпреки това той смята, че усъвършенстване е възможно.”
Това ми напомня на древнокитайското учение Yin-Yang (Ин-Ян) – всяко явление съдържа в себе си и противоположното на него. Yin-Yang разкрива как противоположни сили са всъщност взаимодействащи, взаимно зависими – нощ (Yin) и ден (Yang), тъмно и светло, огън и вода, жена и мъж, луна и слънце, болест и здраве, смърт и раждане. Китайците са вярвали, че представени така, явленията и промените (chаnges) могат лесно (easy) да се възприемат и обясняват – описано е в The Book of Ease, наричана още The Book of Changes.
Напомня и за Янус – в митологията на римляните Бог на вратите (лат. ianus – път под арка), на пътуването, началото и края. Затова Янус е изобразяван с две лица, гледащи в противоположни посоки. В тази книга описвам някои от изявите на Homo Janus Bulgaricus – не толкова като индивид, а като общност от хора (Homines Janus Bulgaricus) – едни са любознателни, талантливи, съпричастни, диалогични, други – необразовани, егоистични, агресивни, несговорчиви, политици. Това не е така само при българите – Homo Janus е глобално психосоциално явление. “В началото, преди много време” Yin-Yang и Janus са заложени в поведението на много молекули и клетки на живите организми (1-3).
Драги читателю, в тази книга има 110 публисета (публицистични есета), един автопортрет, една Възхвала на кокичето, 28 science-in-fiction (разказана наука; не science fiction – научна фантастика), интервю и coda (завършващ акорд), 18 от тях представени двуезично – на български и английски, всички общо с 68 604 думи и няколко фотографии, фигури и таблици.
Георги Н. Чалдъков
.
