Пореден апел към президента за вето над Закона за концесиите

Законът за концесиите, приет в последните дни на това Народно събрание с гласовете на по-малка от една трета от депутатите (стенограма от заседанието, на което е приет законът – вж. тук), продължава да бъде причина за обръщения към президента Румен Радев да наложи вето върху него. Различни граждани и организации се обръщат към президента с това искане.

Нашето издание публикува наскоро един апел до президента, в който той е призован да наложи вето. Неговият автор е Стефан Стойков (вж. тук). Писмото, което публикуваме сега, е от Роман Кендеров. В това писмо са цитирани конкретни членове и алинеи от закона, които са причина за поредния апел към Румен Радев за налагането на вето.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

До

Президента на Република България
г-н Румен Радев

Обръщение от Роман Кендеров, гражданин на РБ

Уважаеми г-н Президент,

Обръщам се с молба към Вас, да се възползвате от предвиденото в Конституцията на РБ Ваше право, да наложите ВЕТО, върху приетия на 20.01.2017 г. На Второ гласуване “Законопроект за концесиите” №602-01-29, внесен от Министерски съвет на 9 юни 2016 г. Считам, че приетите от 75 народни представители, долуизброени членове и алинеи от Закона, са меко казано скандални и очаквам да оправдаете очакванията на суверена – Българският народ, че сте и ще бъдете достоен негов избраник и ще защитавате националния интерес.

Силно съм разтревожен и категорично съм против Националната сигурност на РБ да бъде отдавана на концесия, посредством приетия Чл. 12, който гласи: ”Този Закон се прилага и за концесия, която независимо от предмета й включва, изисква или съдържа класифицирана информация, наричана по-нататък „концесия с класифицирана информация“.

Считам, че това е абсурдно и недопустимо, да се отваря по този начин задна врата в националната ни сигурност, като се дава възможност на частни фирми, да взимат на концесия услуги, например по поддържане на регистри и архиви с класифицирана информация, или едно бъдещо например концесиониране на издаването на всички лични документи от частни банки, със съответен достъп до всички регистри на МВР, ГРАО, всички съдилища и Прокуратурата, какъвто пример вече има в друга страна! А какво би станало, ако частни фирми получат правото да управляват секретните архивите и регистри на Военно министерство, Разузнаването и Контраразузнаването в ДАНС?

Следващия скандален Чл. е 33, който гласи:

„Чл. 33. (1) В определени с този закон случаи концесионерът заплаща на концедента концесионно възнаграждение.(2) При концесия за строителство и при концесия за услуги концесионно възнаграждение може да се предвиди, когато обектът на концесията е държавна или общинска собственост. Задължението за плащане на концесионно възнаграждение се определя от концедента във всеки конкретен случай в зависимост от: 1. справедливото разпределение на икономическата и финансовата изгода от концесията между концедента и концесионера; 2. постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни с обекта на концесията. (3) При концесия за ползване винаги се дължи концесионно възнаграждение.”

Както е видно от ал. 2, при концесия за строителство МОЖЕ да се предвиди концесионно плащане, но може и да не се предвиди такова, което оставя широко отворена врата за злоупотреби с власт! Това означава, че много скоро ще видим редица концесии, от които държавата или общината няма да получават никакви приходи, тъй като шепа депутати приеха скандалните текстове!

Кои са следващите безобразни текстове? Нека да погледнем Чл.34:

„Чл. 34. (1) Всяка концесия се възлага за определен срок. Максималният срок на концесията се определя от концедента с обявлението за откриване на процедурата за определяне на концесионер, наричано по-нататък „обявление за откриване на процедурата“.
(2) Максималният срок на концесията за строителство и на концесията за услуги не може да е по-дълъг от времето, необходимо на концесионера за възвръщане на направените инвестиции и на разходите по експлоатация на строежа или на услугите и за получаване на доход от вложения капитал, при отчитане на прогнозирания икономически баланс и на цената на услугите, които ще се предоставят. При определяне на максималния срок на концесията за ползване се вземат предвид техническите и/или технологичните особености на обекта на концесията и на принадлежностите, както и минималните разходи за поддържане на обекта в експлоатационна годност.
(3) В максималния срок се включват и всички удължавания, допуснати с всяка възможна опция или клауза за преразглеждане. Максималният срок трябва да е определен по начин, който да не води до ограничаване на конкуренцията.
(4) Когато определеният от концедента максимален срок за концесия за строителство или за концесия за услуги е 35 години или по-дълъг, процедурата за определяне на концесионер може да се открие след решение на Народното събрание, с което се разрешава възлагането на концесията за така определения срок.
(5) За общински концесии за строителство и концесии за услуги, при които определеният от концедента максимален срок е 20 години или по-дълъг, процедурата за определяне на концесионер може да се открие след решение на общинския съвет, прието с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците. Когато срокът е 35 години или по-дълъг, за откриване на процедурата е необходимо и разрешение по ал. 4.
(6) Максималният срок на концесия за ползване не може да бъде по-дълъг от 25 години, освен ако със специален закон е предвиден друг срок.
(7) Срокът на концесията винаги е отделен критерий за възлагане, като конкретната му продължителност се определя в процедурата за определяне на концесионер и не може да бъде по дълга от максималния срок, определен с обявлението за откриване на процедурата.“

Обърнете внимание на ал.4 – ”когато максималният срок за концесия е 35 години или по-дълъг….” – неслучайно тук е оставена възможност да се определят и т.нар. “Вечни концесии” от 99 години например, както предлагаха депутати от ГЕРБ, въпреки че такова решение се нуждае от одобрението на Народното събрание, все пак по този начин не се дава конкретно фиксирано ограничение във времето за фирмата концесионер, което считам, че е абсурдно! Въпреки ограничението в ал.2, че максималният срок на концесията не може да бъде по-дълъг от времето за възвръщане на направените инвестиции и разходите по експлоатация, нищо не ограничава кандидат – концесионера да разсрочи възвръщането за 99 години например.

Следващия може би най-скандален според мен Чл. е 35:

“Чл. 35. Изискванията за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията се определят с наредба, приета от Министерския съвет.”

Смятам, че е крайно време определянето на размерите на концесионните възнаграждение да не се оставя в ръцете на изпълнителната власт, която по неясни, очевидно лобистки критерии, определя процентите и методиката за изчислението им, а да залегне в самия закон, като преди това бъде подложена на широк обществен дебат. Към настоящия момент параметрите, зададени в Наредбата за принципите и методиките за определяне на концесионните възнаграждения, са силно ощетяващи българския народ.

Затова считам, че това е още едно основание да върнете закона за ново преразглеждане и гласуване в Народното събрание, като се преработят абсурдните членове и алинеи, а също така да се възползвате от правото си за свикване на национален референдум, на който да бъдат решени основните параметри по концесионните възнаграждения, които в последствие да бъдат транспонирани в този закон.

30.01.2017 г.

С уважение: Роман Кендеров