В новата ни история съществува славната традиция да се бесят Трайчовците. Макар и да бъдат реабилитирани след това. Но дори и тогава да се окаже, че е имало защо да бъдат обесени.
След 9 септември 1944 г., в отсъствието на Георги Димитров, Трайчо Костов е основната политическа фигура на БРП (комунисти), като неин политически секретар. Член е и на ПБ на ЦК на БРП (к.) от 27 февруари 1945 г. Организира политическата кампания срещу противниците на комунистите и играе важна роля в разгрома на опозицията. Той ръководи политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на т.нар. Народен съд. В началото на 1945 г. рапортува на Георги Димитров:
„Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки.“
Трайчо Костов носи изключителна вина за убийствата на хиляди невинни българи, веднага след 9 септември 1944 г. Той ги одобрява и даже санкционира. На 20 януари 1945 г. на заседание на ПБ на ЦК на БРП (к.), което обсъжда присъдите на Народния съд, Костов настоява за максимално повече смъртни присъди.
През март 1946 г., след завръщането на Георги Димитров от СССР в България, Трайчо Костов е отстранен от ключовия си пост на политически секретар на ЦК на БКП и назначен за подпредседател на Министерския съвет, министър на електрификацията и председател на Съвета на стопанските министерства. Скоро след това машината на терора, в която той се е разпореждал лично, се задейства и срещу него. Защото през 1948-1949 г. влиза в конфликт със съветското правителство заради предаване на информация, която е държавна тайна във връзка със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни. Поради това на международна среща в Москва, на която се обсъждат въпроси за федерацията ни с Югославия, Костов прекъсва обсъждането и изразява пред Сталин съжаление по повод на неравните, вредни за неговата страна пунктове на българо-съветския икономически договор. Опитва се да вземе мерки за отстояване на икономическите интереси на България. Сталин още тогава му казва в лицето: „Жулик!“ (Мошеник!). С това съдбата му е предрешена.
След показен процес Трайчо Костов е обесен в 2.30 часа в нощта на 16 срещу 17 декември 1949 г., в Централния софийски затвор . Седем години след обесването му, Трайчо Костов е реабилитиран и награден посмъртно с орден „Герой на социалистическия труд“ през януари 1963 г. Но дали и сега може да да го смятаме за такъв герой, след като е подбудител и морален убиец на хиляди българи?
Закономерно или не, традицията за съдене на носители на култовото име Трайчо продължава и с нашия съвременник Трайчо Трайков, който беше министър в първия кабинет на Борисов. Трайков е завършил средното си образование в Първа английска езикова гимназия – София през 1989 г., а висшето – в УНСС, специалност „Международни икономически отношения“, през 1994 г. Впоследствие специализира финансов анализ и мениджмънт в Австрия и Германия. Започнал е кариерата си в една от първите специализирани консултантски компании с фокус към Източна Европа, а впоследствие се присъединява към една от големите европейски консултантски фирми – Roland Berger. Там той се присъединява към екипа на своите клиенти EVN Group. Работи в EVN от 2005 до 2009 г. по мениджърски и проектни задачи, в рамките на дейността в България на австрийската група за услуги в областта на енергетиката и опазването на околната среда, консултира и Electrica SA (Румънският електроразпределителен холдинг) по приватизацията на Electrica Oltenia и Electrica Moldova. Прокурист е на „ЕВН България Топлофикация“ и на „ЕВН България Електроразпределение“.
Като на всяко от днешните ни юпита, придобили специфични умения и политически хъс на Запад, на Трайчо се дава поле за изява в родната икономика. Политиката на Трайков като министър на икономиката, енергетиката и туризма се концентрира върху енергийните въпроси, и особено в отпор спрямо енергийната политика на Русия. Вместо да си трае, Трайков настоявал за добри цени за България на газта в преговорите с „Газпром“, диверсификацията на източниците на енергия и евентуално построяване на АЕЦ „Белене“, но със западна техника и неруски капитали. Естествено, с тези си действия настъпва болезнено нечии чувствителни, високопоставени мазоли. Руски, че и български. Макар и при съвсем други политически обстоятелства, и той като чепатия си съименник се оказва след това на подсъдимата скамейка.
Като причина за отстраняването на Трайчо Трайков от министерския пост, Бойко Борисов посочи навремето провала на бизнесфорума, организиран по време на посещението на кабинета Борисов и съпровождаща го бизнесделегация в средата на март 2012 г. в Катар. Вместо да организира срещата и да вземе активно участия в нея, нашият герой се препичал и плацикал на плажа, според версията на Борисов. В същото време колегата на Трайков, министър Дянков заявява, че е знаел, че оставката ще бъде поискана доста преди преди форума в Катар. А дали само заради защитната си позиция към Трайчо и Симеон Дянков ще му прави компания също като обвиняем?
Възможно е цялата поръчкова, магистратска и медийна вакханалия да приключи тихомълком с прекратяване на делото. Защото ожълтените гащи са на целия ни управленски „елит” и е нежелателно ароматът им да се разнесе навред. Особено в това предизборно време. А контрата да си остане, както винаги, в „народа мили”, тъй като в цялата тупурдия, едни стотици милиони вместо в Сребърния фонд за пенсионерите са попаднали тогава в бездънния държавен бюджет, не без активното съдействие на министри като Трайчо Трайков и Симеон Дянков. И за разлика от червената героика и „ореола“ на мъченик за Трайчо Костов, на Трайко Трайков да остане само „ореолът“ на тривиална за политическата ни действителност корупция.
Светослав Атаджанов
