.
Вече свикнах студеният лондонски дъжд
да отмива солта от лицето ми.
И когато се спъна в усмивка на мъж,
няма никаква болка в сърцето ми.
Гледай ти… Значи – няма от рани следи!
Тази капка???… О, Боже… И „кръв съм проляла“…
Да не е пък прашинка от всички звезди,
дето само за мен си ги свалял?…
Няма нищо… Дъждът ще отмие това.
Аз не съм за една бяла риза…
Нито диря карез за две стари крила –
пооскубани… С минала виза.
Вече ползвам нозе, а летя – с мисълта!
И гориво не харча на халос.
Как, обаче, се мие от дъжд обичта?
А дъждът проговори: „Не, не мога, за жалост“…
Росица Чакърова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Росица Чакърова е родена през 1970 г. в София. Към края на същата година се връща с родителите си в родния им Шумен. Завършила е Музикална педагогика в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Работила е като учител, читалищен деец, участвала e в много изяви на самодейни колективи. Пише стихове от дете, но започна да показва творбите си едва преди три години в социалната мрежа Фейсбук. Авторката има много написани литературни творби, но едва през тази година се очаква да издаде първата си книга, и то предимно с по-ранни произведения. От 2008 г. Росица живее в Лондон. Стихотворението „Реплика на лондонския дъжд“ е включено в една от събраните от нея стихосбирки, озаглавена „Градът на Любовта“. За Росица не Париж, а Лондон е градът на Любовта, защото там тя я е намерила за втори път.
