България може да бъде изключена от международно споразумение за околната среда, ако до края на този месец Народното събрание не измени Закона за устройство на територията – предупреждават от коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“.
София, 23 януари 2017 г. – Ако до края на месеца българският парламент не измени Закона за устройство на територията (ЗУТ), така че гражданите да могат да обжалват незаконосъобразни устройствени планове и разрешителни за строеж, България може да влезе в процедура по изключване от Орхуската конвенция.
Орхуската конвенция е най-сериозното международно споразумение за защита на гражданските права в областта на екологията. България e ратифицирала конвенцията през 2003 г. Ефективното й прилагане насърчава и усъвършенства диалога и взаимодействието между обществеността и публичните институции в областта на опазването на околната среда.
В програмата на Народното събрание преди разпускането му е включено изменение на ЗУТ, но в него липсва опция за предоставяне право на гражданите да обжалват незаконосъобразни устройствени планове и разрешителни за строеж. Това изискване е залегнало в решение V/9d от срещата на държавите членки към Орхуската конвенция от 1 юли 2014 г. Срокът за изпълнение на решението изтича на 31 януари 2017 г.
Това представлява последната възможност 43-тото Народно събрание да предпази България от процедура по изключването на държавата от членство в Орхуската конвенция. Такава заплаха е отправена към правителството от Комитета за прилагането й с писмо в началото на 2017 г. и природозащитниците разполагат с него. От приемането на конвенцията през 1998 г. предупреждения за изключване са изпращани единствено на Украйна и Туркменистан. Има голяма вероятност България да е третата страна с такова предупреждение, и първата, която може да бъде изключена.
ИСКАНИЯТА
Природозащитниците припомнят, че още в края на 2015 г. са внесли предложения за изменение на Закона за устройство на територията, които, в изпълнение на Орхуската конвенция, касаят предоставяне право на гражданите да обжалват общи и подробни устройствени планове, както и разрешения за строеж, одобрени в нарушение на екологичното законодателство. С внесените предложения природозащитниците настояват народните представители да включат в ЗУТ разпоредбите за достъп до правосъдие, съгласно изискванията на конвенцията, което смятат за по-приоритетно и в по-голям обществен интерес от предвидения за обсъждане в последните дни лобистки и крайно спорен Закон за концесиите.
ИСТОРИЯТА
В тотално противоречие с правото да живеят в екологосъобразна и безопасна среда, българските граждани все още нямат пълноценна възможност да реагират на безбройните строителни нарушения.
Причината е, че ЗУТ съдържа силни ограничения по отношение на обжалваемостта на устройствените планове и разрешенията за строеж, които се простират само до съсобственици и някои съседи. Това създава условия за корупция, защото оставя изхода от подобни решения изцяло в ръцете на две потенциално заинтересовани страни – общините и инвеститорите.
През годините тази порочна практика доведе до редица строителни безумия като строителство в градските градинки и защитените територии, както и до презастрояването на Черноморието и планинските курорти.
Тъй като липсата на възможност за обжалване на подобни казуси е в нарушение на правата на гражданите, през 2011 г. коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ се обърна към Комитета за прилагане на Орхуската конвенция. Целта на коалицията беше да се даде възможност на гражданите да заемат активна и пълноценна позиция по отношение на качеството на живот и безопасността им.
Заради драстичните нарушения в българското строителство Орхуската конвенция взе изключително категорично решение през 2014 г., което има европейска значимост. Именно то ще даде възможност на гражданите да защитават интересите си от недобросъвестни строителни предприемачи и корумпирани общински чиновници.
Примери за необжалваемост на устройствени планове и инвестиционни проекти, които са одобрени в нарушение на екологичните закони:
Ски зона Банско в Национален парк Пирин – устройственият план на ски зоната е одобрен от Община Банско, въпреки доказателствата за нарушения на концесионния договор, които бяха потвърдени от Министерство на околната среда и водите през 2010 г.
Лифтът от хижа „Пионерска“ до хижа „Рилски езера“ в Национален парк Рила – разрешението му за строеж е издадено от Община Сапарева баня без актуална оценка за въздействие върху околната среда. Изграден върху свлачище.
Общият устройствен план на Община Царево в Природен парк Странджа – одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството през 2008 г. със сериозни нарушения на европейските директиви за мрежата „Натура 2000“.
Общият устройствен план на Община Варна – одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството с процедурни нарушения.
Ски център „Супер Перелик“ в Родопите – общият устройствен план на ски центъра е одобрен от Община Смолян без екологична оценка.
Камчийски пясъци – подробният устройствен план на проекта „Камчия парк“ е одобрен от Община Долни чифлик без екологична оценка и предвиден върху нарочно закрита защитена местност.
Корал – подробният устройствен план на курортно селище върху бившия къмпинг „Корал“ е одобрен от Община Царево с процедурни нарушения.
Иракли – разрешителни за строеж за курортни селища, одобрени от Община Несебър без оценка за въздействие върху околната среда.
Повече информация по темата:
– Предложение за изменение на ЗУТ
– Писмо от 03.01.2017 г. на Комитета за прилагане на Орхуската конвенция до България
– Решенията на Комитета на Орхуската конвенция по отношение на ЗУТ
– Как се стигна до решението на Комитета на Орхуската конвенция
Коалиция „За да остане природа в България“
