Иван Сотиров, Faktor.bg
.
Провокиран съм да коментирам абсурдността на трите най-широко тиражирани аргумента срещу въвеждането на чисто мажоритарна система с балотаж с ясното съзнание, че тя няма да бъде допусната от олигархичния партиен картел. Въпреки това вярвам, че истината и разобличаването на заблудите винаги носят обществена полза.
И сега избираме с абсолютно мнозинство в два тура
Първият аргумент е за това, че въпросът за мажоритарния вот не е формулиран точно и, видите ли, това създавало непреодолим проблем. Става въпрос за спекулативното внушение, че абсолютно мнозинство 50%+1 се изчислява само на база всички имащи право на глас, тъй като във въпроса на референдума това не е прецизирано. Това е преднамерено внушение от страна на тези, които търсят повод да компрометират референдума. В теорията и практиката абсолютно мнозинство 50%+1 се изчислява или на база имащи право на глас, или от участвалите в гласуването. След като нито в закон, нито в теорията, нито във въпроса на референдума е уточнено на каква база се определя абсолютното мнозинство, парламентът има право и задължение да прецизира това. Не е фатално, че има две възможни решения, те не са в противоречие. Ще е коректно и напълно легитимно парламентът да приеме, че и инициаторите на референдума, и хората, които са участвали в него, са гласували за такъв мажоритарен вот с балотаж, с какъвто у нас се избират кметове и президент. Още повече, че и в самата кампания това беше най-често даваният пример за това какво представлява мажоритарен вот с балотаж. Безкрайно е лицемерието на хората, които се правят на толкова загрижени като се хващат за този детайл, защото, видите ли, за тях е много важно да спазят най-стриктно волята на избирателите. Същевременно предлагат тотална подмяна на гласуваната от тези 2.5 милиона граждани мажоритарна система като лансират въвеждането на смесена система, преференции и какви ли не други щуротии.
Де факто избирателната система във Франция е идентична с това, за което сме гласували на референдума
Вторият аргумент или другата голяма спекулация е, че никъде в Европа няма такава система, и че мажоритарните системи във Великобритания и Франция са много различни. Първо трябва да се знае, че почти никъде в света няма две напълно идентични избирателни системи. Има общи принципи, но пълна идентичност няма никъде. Дори и бившите колониални държави и метрополиите, които са въвеждали там избирателните системи, има различия. Нещо повече, в САЩ между отделните щати има различни варианти на мажоритарна система – в Луизиана и Джорджия има мажоритарен избор с балотаж, а в другите щати се гласува на един тур. Не съм привърженик на комплексарското мислене, че непременно трябва да ползваме нечий челен опит, но за успокоение на тези, които много държат на това, ще преведа няколко аргумента в подкрепа на това, че де факто избирателната система във Франция е идентична с това, за което сме гласували на референдума. Да, вярно е, че според френския изборен кодекс, на балотаж отиват получилите над 12.5% от гласовете на първи тур. Но умишлено се премълчава, че става въпрос за 12,5% от всички избиратели, регистрирани в избирателните списъци, а не от участвалите. Това означава, като се отчете активността, че реално на втори тур отиват тези, които са получили над 22% от гласовете на участвалите. На практика такива случаи са много редки – не повече от един процент. На изборите за кметове и президент у нас също не се сещам за такъв случай – на балотаж да са отишли трима души с над 22%. Изводът е само един – няма съществена разлика от това, за което сме гласували на референдума, и начина, по който се гласува във Франция. Според мен воят срещу балотажа е най-вече от големите партии, които имат интерес, ако се наложи въвеждането на мажоритарен вот, той да е на един тур. Тогава те ще възпроизведат своето пропорционално преимущество на първи тур и ще приберат почти всички мандати с 20 до 30% подкрепа. Такъв ще е ефектът и при смесена система. При нея също големите партии трансформират мажоритарния вот в пропорционален. При чисто мажоритарен вот с балотаж, навсякъде, където нямаш убедителен мажоритарен кандидат, има опасност от обединение на алтернативния вот срещу него. И в теорията, и в практиката на втори тур се гласува против, а не за. Страхът на големите партии е от синдрома „Цачева“. Всяка голяма партия, която разчита на партийна подкрепа, за да си прокарва верните, но неизбираеми кадри, ще гръмне на балотажа.
Ако Москва и олигархията са за въвеждане на мажоритарни избори, как ще си обясним, че точно ДПС, ВМРО, АТАКА, БСП, и АБВ са твърдо против нея
Напоследък се извади и една нова спекулативна теория за това, че искането за въвеждане на мажоритарна система е част от Кремълската хибридна война срещу България. Тя се лансира от уважавани и интелигентни анализатори, които са афиширани като убедени противници на политиката на режима на Путин. Тези хора би трябвало добре да познават похвата, известен още от древността, да се обезсмисля теза на противника, когато срещу нея няма сериозно аргументи, като се преекспонира, докато бъде сведена до абсурд (reductio ad absurdum). В този смисъл трябва много да се внимава, как и за какво се използва сериозна тема, каквато е руската хибридна заплаха срещу страната ни. Обяснението на непромененото от началото на прехода желание на българските избиратели да избират пряко своите представители в парламента, а не чрез посредничеството на партийните апарати, е абсурдно. Това е все едно да обявим и обилните снеговалежи за хибридна атака. Това твърдение е по-абсурдно дори от внушението, че олигархията иска да ни наложи мажоритарния вот. Ако Москва и олигархията, които дирижират целия преход в страната ни, особено през последните 15 години, искаха да имаме такава система щяха вече да са я въвели. Изобщо нямаше да има нужда от референдум. Ако Москва и олигархията са за въвеждане на мажоритарни избори, как ще си обясним, че точно ДПС, ВМРО, АТАКА, БСП, и АБВ са твърдо против нея. Разбира се ние веднага можем да обясним това, като измислим една мажоритарна руска конспирация, например тайна среща между Борисов, Трифонов и Решетников, и една соросоидна схема, чрез която Доган, Гоце, Каракачанов, Сидеров и Нинова са напазарувани от агентите на Джордж Сорос за бунт срещу Кремъл. Да, при добро желание винаги може да се измисли ефектна конспиративна версия, която да има силно емоционално въздействие върху хора с развита тематична чувствителност, за да се аргументира нещо, за което нямаме други аргументи. Но ако говорим сериозно по въпроса, логиката показва, че от Москва имат интерес от нестабилен и маргинален парламент, а пропорционалната система е гаранция за това. Нека да сравним ситуацията в Гърция и Италия, където действа пропорционална система, и ситуацията във Франция, и ще видим къде има стабилност и къде има перманентна политическа криза. Мажоритарната система винаги дава политическа стабилност. Тя формира ясно изразени леви и десни мнозинства, и елиминира крайните и маргинални партии. Това е така, защото при тази система реално се извършва предварителен избор и избирателите на левите и десните партии сами решават кой от десните и левите кандидати е най-подходящ. Това ще бъде един изключително полезен процес, особено за дясното, като ще се даде възможност на избирателите да извършат обединението, на което лидерите са неспособни, като те самите решат кои са най-добрите кандидати. Винаги съм твърдял, а и опитът го доказа, че
правенето на предизборни коалиции никога не е довело до нещо повече от това няколко провалени партийни ръководства да се договорят, за да изпълзят над заветната 4% бариера
От натрупаната омраза, и от войните, и от тоталното оплюване между лидерите в т.нар. „дясно“ и „ляво“, такива конюнктурни коалиции на оцеляването никога не са водели до сумирането на подкрепата за отделните партии. Бакалските партийни сметки никога не са излизали верни. Напротив, когато се съберат няколко отвратителни лидера на едно място, това събира повече отвращение, а не повече подкрепа. При сегашната избирателна система, максималният успех на „десните“ и проевропейски и пронатовси партии ще бъде, ако ГЕРБ са с едни гърди пред БСП и ако някоя от фракциите на Реформаторския блок се промъкне с малко над десетина депутата. Това означава един много по-прокремълски парламент от днешния. Трябва да е ясно едно, Москва не може да разчита нито на ГЕРБ, въпреки очевидното си влияние, нито дори на генетично свързаната с нея БСП. И ГЕРБ, и БСП са членове на ЕНП и на ПЕС, и са принудени да се съобразяват с това. Тази ситуация силно изнервя господарите от Кремъл, защото положението, в което са поставили Русия, е трагично и те нямат време да си играят на котка и мишка с нашите управляващи. Въпреки успешните опити на московската пропаганда да внушава, особено у нас, колко е велик Путин, и как управлява световните процеси, в Кремъл добре съзнават, че скоро този балон ще се спука и те трябва да действат бързо и твърдо.
Само слабото познаване на руската имперска политика може да ни хвърли в дебрите на сложни конспиративни теории
Спрямо САЩ и другите велики сили Русия няма друг избор, освен да се пробва да влияе обходно през задния вход. Просто там няма кой да ги пусне през официалния. У нас, обаче, те по традиция са свикнали да нареждат. За руското ръководство самата идея да се договарят или надхитряват с нашите управници е унизително и кощунствено занимание. Неизпълнението на техните директиви се възприема като предателство и черна неблагодарност от нас, които трябва да сме им задължени до гроб за безкрайните „добрини“, които са ни причинили. От Кремъл не крият, те непрекъснато демонстрират своето раздразнение от всеки опит на нашите управленци да им хитруват и ги наказват сурово и публично за назидание пред нацията. Много са примерите и с десни, и с леви премиери и президенти, които ядоха шамари и понесоха удари заради колебливото си или враждебно поведение. В тази трудна ситуация на международна изолация на хлъзгавия балкански терен, на Кремъл му трябват допълнителни гаранти за контрол на бъдещото управление. Дали ще бъде формирано правителство около ГЕРБ или около БСП, за хората на Путин е важно да стабилизират контрола си върху властта у нас, чрез поставянето на допълнителна арматура – ВМРО, АТАКА, АБВ, ДПС, Марешки и т.н. Досега ГЕРБ дриблираха международно като за пред Европа имаха алиби в лицето на АБВ и Путинопатриотичния фронт, а за пред Русия Реформаторския блок. Този политически тюрлюгювеч даваше прекрасно оправдание за всякакви компромиси във вътрешен и международен план на всички партии в този управленски формат. Нямаше исторически компромис, който да не можеше да се направи в името на стабилността. Обаче безкомпромисната алчност на олигархичните кръгове около властта се оказа по силна от стабилността и тя се разпадна. Тази алчност разпадна и Реформаторския блок. Днес, наблюдаваме агонията на призводните стари и нови проекти появили се след този разпад. Единственият смисъл от Реформаторския блок, поради отсъствието на друга алтернатива, беше неговата относително по-ясна проевропейска и пронатовска геополитическа линия. Илюзията, че производните на Реформаторския блок са гарант за борбата с корупцията и за каквито и да е сериозни реформи, както и че са десни и антикомунистически, ще оставя като последна надежда и упование на изтерзаните им избиратели. Очевидно е, че те нямат нито ресурса, нито волята за това. Дребните им партийни и лидерски сметки могат да гарантират само още по-жалко присъствие в следващия парламент, ако изобщо някой от тях се добере до там.
Мажоритарната система с балотаж беше единствения шанс на огромната, но разпръсната, обезверена и отвратена демократична общност, да се обедини за да могат достойни хора с добри идеи да бъдат избрани в 44 НС
Мажоритарният избор е единственият ни шанс като граждани да направим това, което партийните лидери не желаят и не могат. Огромната част от едномандатните райони попадат в зони с категорично преобладаващи, но трагично разпръснати и демотивирани десни избиратели. Но ние сме приспани в люлката на партийните централи от сладките песни на техните трубадури. Е, спете спокойно, десни избиратели, вервайте, че партийният картел победи своето друга аз – олигархията и Москва. Мажоритарен избор няма да има, пропорционалната система победи и про-порциите са раздадени. Но така е, ум царува, ум робува, ум на Путин патките пасе. След два месеца, както е казал народа: Като се обърне каруцата пътища много, дано не са към Терминала.
.
