Случвало ви се е да имате усещането, че ви върви „като по вода”, че късметът е с вас и всичко ви се получава сякаш от само себе си, нали? Помните вашата спокойна увереност, че сте благословени. Прекрасно. А сега се замислете – защо всъщност ви е „вървяло” толкова? В шаха, колкото и много варианти да има, всички първи ходове се правят с цел: правилно по-нататъшно развитие, овладяване на инициатива, заемане на по-добри позиции, от които ще си по-ефективен, постигане на възможно най-добро взаимодействие между собствените фигури (ресурси), използване на силните си страни…
Колко е важно да си научен на правилните ходове? Да извършваш автоматично нужните стъпки и всичко с лекота да ти се подрежда, както трябва. Изиграл съм много партии шах, в които съм се чувствал комфортно. Било ми е лесно, приятно и успешно от самото начало и до края на играта. Един път, обаче, без да искам още на втория ход направих глупост. Дори не знам защо изиграх неправилен ход, с който сам се затапих, затрудних се, забавих развитието си и се оказах в изключително тежка ситуация, въпреки че противникът беше по-слаб от мен. Цялата партия протече трудно и неприятно заради този един неправилен ход в началото, който ръката ми сама извърши. Без да мисля, тотална липса на концентрация, подцених противника и ситуацията, и за малко не загубих. Създадох си огромни проблеми на празно място, от нищото. Наложи се да се поизпотя, за да не падна.
В реалния живот е същото. Когато правиш правилните ходове, автоматично ти се подреждат нещата и не се замисляш защо ти „върви” и имаш такъв голям „късмет”. Но ако стъпиш накриво само един път, ако си отпуснат, ако подцениш мига, ако не си достатъчно концентриран, ще слезеш от релсите на подредения живот и ще преминеш в тегавия коловоз. В шаха можеш да наредиш фигурите отново и да започнеш нова игра. В реалността, обаче, „новото” начало е само илюзия. Винаги си свързан с ходовете от миналото. Единственото, което си струва да опиташ, е да не повтаряш грешките си.
Как обаче да се научим да бъдем максимално концентрирани и отговорни? Очевидно е, че упражнения като „бъркане в носа” и „почесване по темето” няма да помогнат. Пожелателни приказки от рода на „Трябва да бъдем такива и онакива” също не са от полза. За дърти организми с вече изградени характери и афинитет към простотии дори и гинко-билобата не помага. Това е все едно да накараш български политик да спре да краде, говорейки му за съвест, справедливост, законност, морал… Разковничето се крие в думата възпитание. А най-добре се възпитават децата. Иначе казано, ако ги подхванеш още от мънички, има шанс да ги научиш да правят автоматично правилните ходове. Така като пораснат, без много-много да се замислят, на тези възпитани хора ще им „върви” и всичко ще им се подрежда от само себе си.
Общество, изградено от правилните хора, също ще бъде правилно. Красота! За възпитанието, обаче, са ни нужни две дребни подробности: родители, които знаят какво трябва да правят и искат да го направят, и учители и образователна система в синхрон със знаещите родители. Лесна работа, нали? Сега само остана отнякъде да си внесем правилните родители и учители да възпитават децата ни и… готово! Фасулска работа, нали?
Хайде, аз отивам да поиграя шах, а вие помислете откъде да внесем възпитателите…
Ивайло Зартов,
11 януари 2017 г.
