През повече от шест години излезе книгата на Тило Сарацин (Thilo Sarrazin) „Германия се самоликвидира“. (Thilo Sarrazin, Deutschland schafft sich ab: Wie wir unser Land aufs Spiel setzen, DVA Sachbuch, München, 2010.) Това се случи доста преди огромните бежански потоци, стигнали до тази страна в последните 1-2 години. Какви тези защитаваше Сарацин в „Германия се самоликвидира“?
Ето част от това, което пише за тази книга през 2012 г. сп. „Геолопитика„:
„Според Сарацин, и през следващите 100 години националните държави в Европа ще продължат да съществуват. Изключение няма да прави и Германия. Поради демографското застаряване и ниската раждаемост на германската нация както и заради преобладаващата мюсюлманска религиозна принадлежност на имигрантите в страната може обаче да се окаже, че в края на посочения период, територията, очертана от сегашните германски държавни граници ще бъде населена с „35 млн мюсюлмани и 20 млн германци” (с.360).
Въпросът каква ще бъде националната идентичност на бъдещите германски граждани подтиква Тило Сарацин към анализ на интеграцията на мюсюлманското малцинство в Германия. Според него е неоспорим изводът, че тази миграция, наброяваща около 3,5 млн души, и в трето поколение не е съпричастна към ценностите на германското общество, както и, че е изключително нисък процентът на завършилите средно образование нейни представители, което пък се дължи най-вече на слабото владеене на немски език. Мюсюлманските общности в Германия – турската и тези от Близкия и Средния Изток, живеят в „гета”, т.е. в отделни райони, като например „Ной Кьолн” в Берлин, сляпо се придържат към традициите и обичаите си, гледат и слушат предимно телевизионни канали на майчиния си език, в домашна обстановка разговарят на майчин език и сключват бракове само в границите на своя етнос.
За разлика от мюсюлманските общности, миграцията от Средна и Източна Европа, и бившия СССР, след 1989, наброяваща също около 3,5 млн, а преди това и тази от Западна Европа – от Италия, Португалия, Испания, няма проблем с овладяването на немския език и се приобщава безпроблемно към ценностите на германското общество. Освен това нейните представители обикновено напускат Германия след определен период от време и се завръщат в родината си – такъв модел на поведение демонстрират най-вече испанците и португалците.
Втората причина, мотивирала написването на книгата, според Сарацин, е тревогата за интелектуалното бъдеще на германската нация. Ако до средата на ХХ век Германия е водеща, по показателя „интелигентност на нацията”, в света, днес тя изостава по този показател. Процесът се дължи на спадащата интелигентност на германските граждани, в тяхната съвкупност, определяна като ”германски народ”. Досегашната емиграция в Германия „подсилва” най-вече „работническите слоеве” на обществото, а не интелектуалния му елит.
Начини за овладяване на ситуацията
Според Тило Сарацин, имигрантите в Германия, за разлика от тези в Канада и САЩ, са „имигранти за социална помощ”. Широкият спектър на покритие и размерът на отпусканите помощи от германската „социална държава” е причина за мощния имигрантски наплив в страната. Затова той смята, че тенденцията трябва да се „преобърне”, т.е. да се ревизират социалните програми, осигуряващи в Германия например на семейство от двама безработни и едно дете сумата 1400 евро месечен доход, извън помощите, отпускани за наем на жилище, отопление, електричество и т.н. Тило Сарацин подчертава, че принципът, върху който е изградена германската „социална държава” – всеки германски гражданин месечно трябва да разполага със сума, равняваща се поне на 60% от средностатистическия доход в държавата (с.370), прокарва и формира чувство за „прекалено обгрижване”, т.е. пълна осигуреност на получателите (т.е. имигрантите) без да е необходимо те да се трудят. Той обаче не допринася и не подкрепя създаването на обществено богатство с високо качество, дори ако някои емигранти работят на „черно” допълнително.
Друг проблем е застаряването на германската нация – според изчисленията, през 2050, средната възраст на населението в Германия ще бъде 52 години, срещу 47 години за Европейския съюз, и желанието на бъдещите германски пенсионери да поддържат достигнатия жизнен стандарт от дядовците им, включително и високата социална осигуреност, ще наложат на държавата екстензивното решение годишно да приема 110 000 мигранти. Отрицателните последици обаче за германската нация от тази стратегия, в интелектуален план, ще се мултиплицират. Още повече, че социалният мониторинг набелязва мюсюлманската емиграция като носител на висок криминалитет, тероризъм и насилие в обществото. Поради това, Сарацин твърди, че е необходимо да се преосмисли действащата най-вече от две десетилетия насам „либерална и комунистическа” политическа стратегия за изграждане на „мултикултуралистично общество” в Германия. Шегата, че от лозунга”мулти-култи” т.е. мултикултуралистично общество, е останала само частта „мулти”, съсредоточава вниманието на автора върху съществуването на „паралелни общества” в държавата. Според него, тази „двойнственост” затруднява не само разбирането, но и разбирателството между коренния германски етнос и имиграционните групи.“
Тило Сарацин е роден през 1945 г. в гр. Гера. Потомствен немски интелектуалец. Защитил е докторат по икономика в университета в Бон. Автор е на повече от 10 книги, сред които е и „Германия се самоликвидира“, предизвикала скандал след излизането си. От 1973 г. до 1974 г. Сарацин работи за фондация „Фридрих Еберт”(Friedrich Ebert), като по-късно става член на Социалдемократическата партия. От 2000 до 2001 г. заема ръководен пост в германските железници (Deutsche Bahn AG). От 2002 г. до 2009 г. е сенатор по въпросите на финансите в Берлинския сенат. По време на неговото управление – през 2007 г., за първи път в историята на Берлин се натрупва излишък от 80 млн. евро. От 2009 г. Сарацин става зам.-управител на Немската централна банка (Deutschen Bundesbank). От ръководството й често го критикуват за негови изказвания в пресата, насочени срещу имигрантите от арабски и турски произход. Когато в края на август 2012 г. излиза „Германия се самоликвидира”, от банката го обвиняват, че с провокативните си и дискриминационни изказвания накърнява престижа на институцията. Така през 2010 г. Сарацин напуска ръководството на Дойче Банк.
„Германия се самоликвидира“ и въобще възгледите на Тило Сарацин му струват много. Но дали проблемът е бил в него или в процеси и обстоятелства, които други не са искали да видят, вероятно е реторичен въпрос.
.
