.
Защото е октомври по стелажите
и притча многотомна е тъгата,
дваж по-самотно ще осъмне плажът
под хладен водораслен знаменател.
И влаковете, най-непреброените,
ще отнесат въздишки на бездомност
към други вълноломи и вселени.
Но вятърът дали ще ги запомни?
Встрани от преразказаните сънища
на всяка песъчинка милостивост
една сълза дълбоко ще потъне.
И въпреки това ще е красиво,
размесено със думи в листопадите
и с облачни молитви недовършени.
Ще избледнява вторник срещу сряда,
за огрев ще си сбира сухи вършини,
без никак да забравя акварелите
на бивши чудеса – възторзи утрешни.
А приливът ще бъде синя сутра.
Една награда, сякаш без предели.
Изящно ще е колкото наздравица
за идещите зими и предания.
Mакар че всеки стих, от дъжд направен,
изгрява късно и залязва рано.
Галина Иванова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Галина Иванова е родена през 1967 г. във Варна. Завършила е Руска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методи“ и Английска филология във ВПИ „Константин Преславски“ – Шумен. Работи като преподавател по английски език във ВМГ – Варна. Нейни стихове са публикувани стихове в сп. „Знаци“, в. „България днес“, „КИЛ“, в електронните издания „Литературен свят“, „Антимовски хан“, e-Lit.info , „Сияние“, както и преводи от руски в „Двуезична библиотека“, Стихи.ру , „Литературен свят“ и e-Lit.info. Автор е на книгите „Идилични бои“, „Дух по вятър разпилян“, „Дар за из път“ и „Вехта луна“.
