В края на този януари, 2017 г., нито медии, нито политици, нито общественици, се сещат, че точно преди 1300 години България влиза в световната история с нейния канас юбиги (владетел от Бога) Тервел! Това е може би най-зничимата годишнина в историята ни с европейско и световно значение.
В далечната 717 г. Византия е изправена пред страшна опасност – 100-хилядна арабска войска обсажда Константинопол по суша и море. Византия моли за помощ! И Кан Тервел се отзовава. Той изпраща срещу арабите 30-хиляден елитен конен корпус. Така арабите трябвало да воюват на два фронта – срещу ромеите и срещу българите. „Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите“ – четем в изворите.
Битката между българи и араби през 718 г. пред стените на Константинопол е отразена в много средновековни извори (градът е под обсада една година – б.р.) и макар да се различават в някои детайли, всички те са единодушни, че арабите са претърпели нечувано дотогава поражение от българите. Според византийски хроники са избити 22 000 араби, а в някои европейски източници се твърди, че „българите погубили 30 000 сарацини“.
Това е една от онези битки, които обръщат хода на историята. Българите спират арабското нахлуване към сърцето на Стария континент, а Тервел е наречен „спасителят на Европа“ и е канонизиран за светец. Християнски светец.
Другата значима роля на българските царе е също със световно значение – там срамът ни е също толкова голям. Даването на писменост и духовност на западните племена, станали част от Първата българска империя по времето на царете Борис и Симеон, по-късно и на племената на север и изток, които и до днес пишат с български букви, а не със славянски! Но явно още сме под диктата на Москва и още празнуваме на 24 май разпространителите на глаголицата, на която никой не пише днес. А не празнуваме царете Борис и Симеон, които дават българските букви на над 300 милиона по света, които пишат и до днес с нашите букви.
Започнах инициативата в края на миналата година и благодаря на всички, които подкрепиха създаването на паметник на великия ТЕРВЕЛ, в центъра на София.
В края на декември 2016 г. родолюбиви българи от България и Украина учредиха инициативен комитет „Към Завета“, под председателство на президента на фондация „Кан Кубрат“ Румен Спасов.
Комитетът ще организира предстоящия Всебългарски събор – 2017 в с. Малая Перещепина, край гр. Полтава в Украйна, по случай 105 години от откриването на гроба на Канас юбиги (цар от Бога) Кубрат.
По време на разговорите при учредяването на комитета всички участници бяха единодушни, че е време да имаме паметник в София на българската държавност, дала свой европейски и световен модел.
По този повод предложих: „През 2017 година всички българи по света имат повод да се гордеят с произхода си – навършват се 1300 години от героичната победа на внука на Кубрат – Тервел, над ислямското нашествие, тръгнало към Европа. Днес цяла Европа е заплашена от ново нашествие, което прави тази годишнина още по-важна за нас. Нека успоредно с годишнината от откриването на това най-голямо царско погребение за средновековната епоха, да почетем и друг велик българин – Тервел“.
Патриция Кирилова,
издател и гл. редактор на в. „Велика БОЛГАРИА“
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Доц. Горан Благоев за българския владетел Тервел
СПАСИТЕЛЯТ НА ЕВРОПА*
По времето на Тервел в средиземноморския свят се налага нова сила – Арабският халифат. През 712 г. войските му нахлуват в Европа през Гибралтар. Пет години по-късно арабите нападат Константинопол по суша и море, предвождани от Маслама, брат на халиф Сюлейман ибн Абд ал Малик. Те идват с невиждана за епохата армия – 200 000 души и 5000 кораба. Арабите прокопават ров край византийската столица от Златния рог до Мраморно море. Започват да нахлуват и в България.
След тежко сражение българските войски отблъскват арабския авангард, предвождан от Убайда. Разбиват и четирихиляден разузнавателен отряд на главнокомандващия Маслама. Самият той се спасява с бягство и е толкова впечатлен от българските войски, че заповядал арабският лагер да бъде ограден с още един ров, за да се защити от тях. Така обсаждащите се превърнали в обсадени.
Някои съвременни чуждестранни изследователи незаслужено приписват заслуги само на тогавашния византийски император Лъв III Исавър, който бил организирал блестящо отбраната на Константинопол. В действителност той изпраща патриция Сисиний да търси помощ от Тервел. Както свидетелства хронистът Михаил Сирийски, византийците разчитали на българите срещу армията на халифата и действали в абсолютна координация с тях: „Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето – от ромейските кораби… Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо – от техния цар, второ – от морето, и трето – от българите…“
След неуспешна едногодишна обсада, през лятото на 718 г. арабите получават свежи сили. Новата войска дебаркира при Абидос в Тракия и поема към Константинопол. Но в решителното сражение българите тотално я разбиват. Една от причините можем да открием в лаконичната характеристика на един арабски писател: „Българите са исполини по ръст и на ръкопашен бой десет наши бойци не могат да победят един българин.“
Различни източници изчисляват, че при Константинопол халифатът губи заради българите 22-32 хил. души. Поражението се оказва „велико бедствие за исляма“. Това окончателно охлажда арабските опити да нахлуят в Европа през Босфора, след като вече са стъпили в Испания. За първи път България се откроява като геополитически фактор в европейския югоизток, а приносът на Тервел за спасяването на християнска Европа ще се изтъква в западните извори чак до ХVI в. Въпреки това днес той незаслужено е засенчен от романтичния образ на Карл Мартел, възпяван като спасителя на стария континент само защото през 732 г. отблъсква при Поатие осемхилядна арабска армия и спира халифата до Иберийския полуостров.
Не е трудно да си представим европейското бъдеще, ако през 718 г. огромната арабска армия не бе отблъсната от българите при Константинопол.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Из статията на доц. Горан Благоев „Константинопол помни няколко века Тервел, българския хан“. Статията е публикува във в. „Преса“, бр. 44/14.01.2014 г.
