ЗА БЪЛГАРИТЕ И ПРИНУДИТЕЛНИЯ ИЗБОР
Отколешна традиция за нашето население е да функционира в режим на критична безпосочност и безучастност. Българинът не ползва възможности и инструменти за стимулиране на обществена саморегулация, както и не се разглежда като значим фактор с критично-действена нагласа. Няма рефлекс за фокусирана съпротива, срещу широкия спектър от прояви на произволно и легитимно, стандартизиращо се насилие в обществените взаимоотношения. Скромният енергиен ресурс се ползва предимно за изграждане, за възпитание на качества, целящи да обезпечат личното оцеляване в адаптацията към една нискокултурна, престъпна среда. Това осигурява повсеместно злокачествено възпитание в комплексна незрялост и ниско самосъзнание.
Оформилият се синдром „Констативна недостатъчност” има ноогенен характер и се изразява в несъответствието между ценностни убеждения и проявленията на волевата структура за защитата и утвърждаването им. Отнася се до дълбочината на съзнаваното за устойчивостта на ценностно-смисловата ориентация на личността и на общността. Синдромът изразява мащабен процес на деперсонализация, на тежка зависимост на вътрешно дезинтегрирания човек, чието поведение и избор са функция на външните обстоятелства. Формира се нагласа за подчинение и конформизъм – потребност от принадлежност и подражание, от авторитета на атрибуциите на социално смилаемия стандарт. В тази последователност, липсата на бистрота на самосъзнанието деформира проявите на свободната воля в принудителен избор, в тягостно съществуване отвъд вдъхновението и възторга при същностната лична реализация.
Още с раждането си човешкото същество попада в една вече окупирана територия, където исконно полагащите се блага – въздух, вода, земя – се подават на порции и съвсем не безусловно. Новодошлият е в позиция на отвоюване на всеки сантиметър от себе си, за себе си, в една натрапена културна среда, където светът го посреща – налагайки се. Тук всъщност е възможността за отличаване на човешкото, на свободната му воля да съхрани, да твори и претворява въпреки неизбежното негостоприемство, спазвайки уважителна дистанция към различната себеподобност.
.
СПЯЩА КРАСАВИЦА, СПЯЩА ГРОЗНИЦА ИЛИ ПРИЗРАЧНА СУБСТАНЦИЯ…?
О, неразумни /ю/уроде…, па да вземеш да рипнеш, да се огледаш, па да се уплашиш, защото никой принц не ще те веч целуне – столетно упоена, изкривена, космясала от страх и безразличие, без дух сломена в омерзение, а залъкът ти в гърлото изгнил е и вони навред, надлъж и шир. Не ще те и заплюе никой даже, не ще те отличи тъй да се каже. Та рипай запретни се, в достойнство въздигни се, да изметеш без свян и себе си, и всяка друга сган!
И така – на 7.01.2017 г. от 10.00 ч. ще осъществим своето будителско присъствие пред Президентството в продължение на една седмица, време, през което можем да направим последното преброяване на готовите да извършат вътрешната си и социална промяна. При липса на чуваемост от мутиралата, спяща държавна чудовищност, словото ми ще се вкамени и ще полети, за да проникне поне до подкожието на бандитостанския гьонсуратлък.
Тъй че си опичайте акъла, ако е заседнал някъде някой грам, взимайте си цървулите, офшорките, кървавите сребърници и цялата придворна, мутрообразна паплач от малцинствен електорат, чергари келепирджии и примитивно оцеляващи трилобити…- и ДИМ ДА ВИ НЯМА!!!
Е, Доблестни Българи, Човеци има ли ни някъде между сълзата и възраждането на изстрадалия ни корен…!?!
Честита Нова Година и здрава Бъдещност!
Вихрен Михайлов
–––––––––––––––––––––––––––––––––
ВИЗИТКА
Вихрен Михайлов е роден през 1967 г. Завършил е Психология в Нов Български университет. Учил е и се е занимавал и с театрална режисура. Работил е като психолог, инструктор по бойни изкуства и йога, преподавател по керамика, възпитател в SOS-Детски селища, ключар, печатар, дърводелец, градинар, строител, заварчик, санитар. Водещ на семинари по себепознание и самоусъвършенстване, на групи по йога, различни източни лечебни практики, развиваща работа с проблемни хора и деца с увреждания, арт-терапия. Автор и водещ на предаване „По средата” в радио НЕТ, водещ на рубрики в периодични издания, автор на книги с поезия и проза. Създател на Арт средище за добруване. Съпруг и баща.
Михайлов има активна обществена дейност още от юношеска възраст. Преди 10 ноември 1989 г. демонстративно напуска ДКМС. Участник е в протеста на Екогласност, организиран на 3 ноември 1989 г., както и във всички други протести срещу режима на БКП. Участник по-късно в Сдружението за честни избори. От 2004 г. се занимава активно с обществена работа, свързана с местното самоуправление и различните държавни агенции и комисии. Внасяне на проекти за защита на зелените площи и пешеходните пътеки; внасяне на искания за промяна на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление; приемане на Национална доктрина; ревизия на престъпно извършения „демократичен преход”; системно атакуване на различни порочни практики в държавното и местното управление.
