София, 18 януари 2017 г. – За първи път беше създаден Червен списък (известен още като Червена книга) на всички местообитания по българските и останалите европейски територии, съобщи коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“. Беше направена цялостна оценка, която дава подробна картина на състоянието на 490 местообитания в 35 страни на Европа – от Полярния кръг до Средиземорието, и в заобикалящите континента крайбрежни води на Северния Атлантик, Балтийско, Средиземно и Черно море. Над 300 експерти допринесоха със своите знания и опит.
Европейският Червен списък на местообитанията е финансиран от Европейската комисия и работата по него беше координирана в партньорство между Институтът по околна среда Вагенинген (Wageningen Environmental Research), Международния съюз за защита на природата (IUCN), „Бюро за природата“ (NatureBureau) и консултантите Сюзън Габей и Джон Родуел.
Резултатите от работата са достатъчно показателни. Над една трета от всички сухоземни местообитания в момента са под заплаха: такива са повече от три четвърти от торфищата и тресавищата, над половината от пасищата и ливадите, както и почти половината от нашите езера, реки и крайбрежия. Горските, храстовите и скалните местообитания не са толкова застрашени, но и тяхното състояние също буди тревога.
Във всичките заобикалящи Европа морета и Атлантическия океан, мидените банки, подводните съобщества на морски треви и местообитанията на речните устия са застрашени. В Средиземно море почти една трета от всички хабитати са пряко застрашени от изчезване, такива са и близо една четвърт от местообитанията в североизточната част на Атлантическия океан. Буди тревога и големият брой на морските местообитания, за които все още знаем прекалено малко, особено тези в Черно море.
Природните местообитания в Европа намаляват като площ и влошават качеството си по много причини, а много заплахи са с все по-засилващо се въздействие. Прекаленото използване или изоставянето на традиционните практики в пасищата и ливадите, пресушаването и замърсяването на водоемите, нахлуването на чужди и инвазивни видове растения и животни, урбанизацията и свързаното с нея инфраструктурно развитие, всички тези процеси продължат да представляват опасност за сухоземните и сладководни местообитания.
За морските местообитания, главните заплахи са замърсяването, вносът на органични вещества (еутрофикацията) във водата, разрушителните риболовни практики, изграждането на защитни съоръжения по крайбрежията и др. Някои опасни последици от климатичните промени вече са очевидни, както за морските, така и за сухоземните и сладководни екосистеми и има сериозен риск да се задълбочават в бъдеще.
Всички местообитания, взети заедно, са част от шарения килим на много разнообразните европейски сухоземни и морски ландшафти. Те осигуряват убежище за хиляди видове растения и животни и са източник на важни екосистемни услуги, като например опазването на почвите от ерозия, фиксацията на въглерода и, разбира се, смекчават последиците от глобалното затопляне. Тези местообитания могат да предоставят на хората в Европа ценни земеделски култури, да поддържат животновъдството, дивеча и рибата и да осигуряват местата за отдих и туризъм. Като място за почивка и вдъхновение те са най-ценното наследство за бъдещите поколения.
Европейският Червен списък на местообитанията осигурява изцяло нов и всеобхватен инструмент за преглед на поетите ангажименти за опазването и възстановяване на сушата, сладководните басейни и моретата на Европа. Той включва много по-широк спектър от тези местообитания, които вече са законово защитени съгласно Директивата за хабитатите, и ще помогне да се оцени доколко се изпълняват целите на Стратегията за биологичното разнообразие на ЕС до 2020 г.
България в Европейския Червен списък
Със 120 сухоземни и сладководни местообитания и 51 морски, България се нареди сред 5-те най-богати на хабитати европейски държави, непосредствено след държави като Франция, Испания и Италия, които са с много по-големи територии и разположени в няколко биогеографски зони. Очаквано, крайбрежните местообитания (особено дюните) и някои от храстовите и тревните местообитания се отличиха с висока степен на специфика, но и влязоха в групата на най-застрашените хабитати в Европа.
Координатор за България и автор в Червения списък на сухоземните и сладководните местообитания в Европа е доц. д-р Росен Цонев от Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Информация за оценките в Европейския Червен списък на сухоземните и сладководни хабитати в България предоставиха още гл. ас. д-р Пламен Иванов от СУ, Биологически факултет, доц. д-р Мариус Димитров от ЛТУ, доц. д-р Веска Русакова и гл. ас. Чавдар Гусев (и двамата от ИБЕИ–БАН). За морските местообитания в акваторията на Черно море, информация за оценките предостави доц. д-р Веселина Михнева от Института по рибни ресурси – гр. Варна.
Повече информация за Червения списък може да бъде намерена тук.
Институтът по околна среда Вагенинген, известен доскоро като Алтера (Wageningen Environmental Research), е изследователски институт на Университета във Вагенинген (Холандия), който предлага комбинация от практически и теоретични научни изследвания в областта на околната среда и устойчивото ползване на природните ресурси. Институтът обединява експертен опит, свързан с проучвания на водите и почвите, екосистемите, климата, ландшафтите, както и базисна информация за екологични оценки и икономиката на природните ресурсите. В института работят около 400 учени. Той е член на Партньорството за европейска инициатива за изследване на околната среда (PEER), активен член на мрежата на ЕС за високи научни постижения (ALTER-Net) и един от партньорите на Европейския Топик Център (ETC-LUSI). Експертите на института са участвали в подготовката на директивите за птиците и хабитатите и в проекти за подпомагане на развитието на мрежата Натура 2000 в няколко държави-членки на ЕС.
Международният съюз за защита на природата (IUCN) е най-старата и най-голяма международна организация за околната среда в света, основана през 1948 г., която има над 1300 членове, включително държавни и неправителствени организации, както и хиляди експерти-доброволци. Дейността на IUCN е подкрепена от над 1000 служители в 45 офиса и стотици партньори в публичния, неправителствения и частния сектор по целия свят. IUCN е добре известен със своята огромна научна база и „ноу-хау“ в опазването и устойчивото управление на природните ресурси. IUCN има богат опит в предоставянето на актуални знания за това как опазването на биологичното разнообразие и управлението на екосистемите може да подпомага бита и благоденствието на хората. Също така, IUCN е застъпник на тезата, че политиките по ключови за бита на хората въпроси, трябва да се основават на актуална научна информация. Той има дългогодишен опит в решаването на важни международни въпроси, което да се базират на диалога между заинтересованите страни, и като резултат да се формулират социално-ориентирани и приемливи за всички участници в процеса на вземане на решения политики.
Бюро за природата (Nature Bureau) е консултантска организация във Великобритания, която работи за опазване на дивата природа. Бюрото е специализирано в областта на екологията на моретата и крайбрежията, както и в политиките за опазване на природата, планиране на управлението, графичен дизайн, комуникации и мениджмънт на проекти. След основаването си през 1990 г. организацията осигурява консултации на редица държавни, неправителствени органзации и частни фирми и клиенти в областта на опазването на природата и управлението на биологичното разнообразие.
Сюзън Габей е учен-океанолог на свободна практика, работещ в областта на опазването на биологичното разнообразие в Обединеното кралство и в цяла Европа.
Джон Родуел е консултант-еколог на свободна практика, който работи във Великобритания и в цяла Европа.
В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.
Константин Иванов
