Януари. В цяла Европа е зима. У нас зима няма. Ние си имаме бедствено положение. Паднаха цели 10 см сняг. Вятърът духа не така, както в другите държави. Тук вятърът е подъл и от 10-те сантиметра сняг натрупва двуметрови снежни стени. Магистралите ни се оказаха летни. Пътищата са затворени. Отворени са само ски-пистите в Банско, Боровец и Пампорово. Държавата е скована в ледена прегръдка.
Според телевизиите студът е адски, невиждан. Според някакъв си селски дядка, обаче, това не е студена зима, защото кокошките му продължавали да снасят. Кокошките са тъпи, не гледат телевизия и не знаят, че трябва да си запечатат дупетата. Кокошки, какво да ги правиш! Появява се министърът на вътрешните социолози – другарката Р. Бъчварова и заявява: „3000 снегорина чистят пътищата на България!”. До нея й приглася министърът на недостроителството Лилянка: „3000 машини денонощно чистят България!”. Следват няколко автоматически извода: 1. Родината ни е мръсна, ама много мръсна, щом толкова машини все я чистят ли чистят. 2. Но рано или късно ще светнем и ще се белнем от чистота. Все пак това са 3000 машини, не е шега работа.
Някакви шофьори на закъсали тирове в Прохода на Републиката разправят, че през нощта само един снегорин е минал по пътя. Очевидно силите са разпределени правилно. На всеки един от останалите 2999 прохода има по един снегорин. Спокойно, работи се, ще стане работата. Създава се кризисен щаб. Такъв си му е редът. Щом имаме бедствие, значи има криза и съответно усещаме остра нужда от щаб. От кризисния щаб ни умоляват да не пътуваме. Съветват ни да поизчакаме някъде до март с пътуванията. Прави са. Закъде да бързаме!? И без това само се мотаем натам-насам, харчим гориво, търкаме гуми и пречим на снега да се трупа. От медиите загрижено ни съобщават, че благодарение на премиера Борисов, въпреки сложната метео-обстановка, от Бургас, Варна, Търговище и Русе са превозени няколко дечица до софийските болници за спешни операции. От Смолян, Хасково и Видин, поради липса на деца, са нарамени 5-6 бабички, които след кратко уговаряне също са дали доброволното си съгласие да бъдат превозени до столицата. Тепърва се очаквало и дядовците да се включат в премиерската акция.
Отново се появява кризисният щаб: „За Бога, братя, не пътувайте!”. Щели да паднат още 10 см сняг. Хмм, работата намирисва. Значи, братята да не пътуват, а сестрите – вълците ги яли… Така ли? От телевизиите се съфирясват, че е някак си неудобно само в България да има бедствия и започват едни ужасии – не ти е работа. „Гърция умира под снега! Чак остров Лесбос е замръзнал и към него спешно са отправени кораби с духалки”; „Сицилия се гърчи в ледени конвулсии!”; „В Турция снегът пречи на нормалната работа на атентаторите-терористи, които са обявили дървена ваканция”. Навсякъде около нас сняг, лед и ужас! Хак им е! Като си нямат кризисен щаб, който да ги посъветва да не пътуват, така ще е.
На семейния съвет решаваме да не рискуваме и да не мърдаме никъде. Само през август ще отскочим на прибежки до магазина и бързо ще се върнем обратно, за да не ни изненада обстановката. Хвала на нашите мъдри ръководители! Хвала! И благодарим за съветите. И да не вземе сега някой да си помисли, че стотиците милиони левове за почистването на пътищата се крадат. Няма такова нещо. Просто е бедствие. И нашите мъдреци не са крадци, а бедстващи.
Ивайло Зартов,
12 януари 2017г.
