2250 лв. на месец са нужни на четиричленно семейство, сочат сметките на синдиката
За да живее нормално, едно четиричленно семейство има нужда от 2250 лв. на месец по данни към декември 2016 г. Това прави по 562 лв. на човек – разходи за храна, жилище, здравеопазване, става ясно от тримесечния анализ на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) за потребителските цени и издръжката на живот у нас.
„Тези средства осигуряват приличен, но в никакъв случай не и охолен начин на живот“, подчерта лидерът на КНСБ и допълни, че около 77% от домакинствата, или малко над 5 млн. души живеят с доход под необходимия минимум – 562 лв.
В същото време с доход между 300 и 562 лв. на лице от домакинството са около 3,5 млн. души и едва 1.6 млн. българи получават средномесечно над 562 лв. Сметките на ИССИ сочат, че едва 10 на сто от високоплатените българи получават около 30% от общото разпределение на доходите за труд.
В същото време регионалните разлики в заплащането на труда също са огромни и се запазват през годините. Разликата в брутните заплати е около 2 пъти между София (1265 лв.), където работещите получават най-високи заплати, и Видин, където заплащането традиционно е най-ниско (648 лв.).
Големи са различията и при образователния ценз. Тези с основно и по-ниско от средно образование получават по 2.56 лв. на час, докато другите с висше или подобно образование се разписват срещу 6.55 лв на час.
През последните три години България се намира в състояние на постоянна дефлация, стана ясно още от думите на президентът на КНСБ. „Убедени сме, че това влияе негативно върху растежа на икономиката ни”, подчерта Пламен Димитров.
По думите му разликата в заплащането на труда в Румъния и България става все по-голяма. „В края на миналата година средната работна заплата в нашата северна съседка е достигнала малко над 600 евро, докато у нас тя е близо 480 евро. По отношение на минималната заплата северните ни съседи също ни водят – с 319 евро от 2017 година спрямо 235 евро в България”.
КНСБ иска от партиите, които влизат в предизборна кампания скоро, да въведат необлагаем минимум за доходите. Това ще струва еднократно на хазната близо 1 млрд. лв., но ще бъде стъпка за повишаване на заплатите на най-бедните българи, добави Димитров.
„Независимо от увеличението на доходите, няма осезателно подобрение на благосъстоянието на българите”, заяви още президентът на КНСБ.
Пламен Димитров още веднъж припомни, че КНСБ иска нова политика по доходите. „Смятаме, че на година увеличение от около 15% ще е нещо съвсем нормално, особено в онези сектори на икономиката, където производителността на труда е висока”. И поясни, че щом сме стигнали дотам за последните 8 години да бъдем изпреварени в областта на доходите от румънците с близо 40%, значи нещо не е наред.
По отношение на минималната заплата лидерът на КНСБ заяви, че нормалното ниво е около 50-60 на сто от средната работна заплата за страната, което при обещавани 1500 лв. означава, че нивото трябва да бъде около 750 лв. след четири години.
Една от стъпките за постигане на по-високи доходи е колективното трудово договаряне. Около 30 на сто от работниците са обхванати от такива договори и при тях заплащането е с 12 на сто по-високо от останалите. Това означава, че в преговори между синдикати и работодатели може да се постига по-високо възнаграждение, обяви още президентът на синдиката.
Източник: Mediapool
