Заплатата официално е според нашето момче/момиче. Данните са от 2015-та г., за миналата 2016-та са по-стряскащи, за тази – още по!
Коментар на Григор Лилов
В държавната администрация по официални данни различните ведомства са 539 бр. (3 нови през 2015), а заетите са 137 693 души, от които 104 883 в централната администрация.
Тези числа са без обществения сектор – учители, лекари, армия и т.н., и без наетите в държавните и общински предприятия.
Всъщност, структурите и чиновниците са повече, защото маса организации, че и цели министерства (!) не са се отчели или са направили частичен отчет (според доклада за 2015-та – този за 2016-та не е излязъл).
http://www.strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg-BG&Id=81
Колко ни струва тази администрация като заплати и какви, се вижда по таблицата, която съм дал. За работа по европейски програми сумите трябва да се умножат по две. Премиите и допълненията не съм посочил.
Колко ни струва като общи разходи – 2 милиарда и 166 милиона лева за тази година. В сметката не влизат част от агенциите и комисиите.
Колко е ефективна тази администрация, се вижда по състоянието на България!
Затова възниква въпросите:
1. Защо размерът й е голям, колкото при социализма?
Този въпрос няма логичен отговор. Има нелогичен – държавата трапеза е за всеки, който се уреди, ако ще и да е куцо и сакато, както се казва.
2. Какви кадри се назначават в нея и как се оценяват?
Тук логични отговори има. Има Закони за администрацията и за държавния служител, има Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, има конкурсно начало.
Но тези логични отговори не са истина. Нелогичният отговор е истинският – има „мой“ и не „мой“ човек, наше момче или момиче, и респективно – не наше.
Това „наше“ и „не наше“ е узаконено и нормативно регламентирано.
Вижда се по таблицата и обявените конкурси в Административния регистър (там трябва да се обявяват всички вакантни длъжности).
http://iisda.government.bg/competitions/competitions_list/all_competitions
Оказва се, че можеш да бъдеш началник отдел и с 645 лв., и с близо 3200 лв. Оказва се, че можеш да бъдеш главен експерт, както с минималната заплата, така и с почти 2800 лв.
Ведомствата масово се възползват от това. Например Министерството на финансите търси старши експерт със заплата от 460 лв. до 2050 лв., Министерство на правосъдието дава за същото от минималната работна заплата до 1350 лв., така постъпва МВР и да не броя по-нататък.
Например Директор на дирекция „Национална система 112” е със заплата от 670 лв. до 2200 лв.
Изводите:
1. Ако преценката – върху основата на образованието, опита, личните качества и т.н. на кандидата за директор например е за основна заплата от 670, 700, 800, та дори 1000 лв., то този човек въобще не става за директор, не е за този пост, а за по-нисък.
2. Този абсурден диференциал в заплащането – от жалките 600 лева за директорски пост до високите за държавата ни 2200 основно възнаграждение (без премиите) – е узаконеният инструмент за назначаването на нашия и не-нашия човек – на нашия ще дадем максимума, на чуждия – минимума.
Това е конкретен пример, но практиката е именно такава.
Та затова средно 10% от местата в държавната администрация са все вакантни.
Едни хора се назначават от немай къде, за да не стане скандал с прекалено нагласен конкурс, изненадват ги „приятно“ със заповедта за започване на работа със смешното възнаграждение и те напускат.
После се прави нов, пореден конкурс, кандидатите вече са разбрали механизма и масово се отказват, и идва времето за нашия човек.
Или още по-просто – в обявата за конкурса се сочи минималното заплащане (масова практика) и естествено натискане от кандидати няма. Ама максималното е хиляди и хиляди лв.
Разбира се, има и маса други вратички за връзкарството. Или както беше в лафът при социализма – „Обявява се конкурс за длъжност на Иван Иванов. Всички други желаещи могат да кандидатстват“.
.
