Днес Българската православна църква отбелязва Месни заговезни. Това е първият празник от Великденския цикъл и винаги се чества осем седмици преди Великден. Неделята е месопустна, защото от днес, 19 февруари, до Великден християните престават да ядат месо. Според народните традици, Неделя месопустна е позната и с други имена: Месни заговезни, Месни поклади, Месница, Месно запустенье.
Името на празника се определя от традиционната, последна вечеря с месо. След това се заговява V до края на великденските пости не се слага нито хапка месо в устата. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. В осемте дни между Месни и Сирни заговезни, наречени Чиста неделя, хората се веселят, защото с идването на Песи понеделник (първият понеделник след Сирница) се забраняват тържествата, сватбите и кръщенетата. Забраната свършва едновременно с края на Великденските пости. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия – обикновено кокошка, и се заговява месо. От този ден до Великден не трябва да се консумира месо. От Месни Заговезни започва 40 дневния Великденски пост.
Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода – литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота.
На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.
Следващата седмица и идната неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните – родители, кръстници, роднини, близки и от по-възрастнити за изминалата година, от които се чувстват задължени да поискат прошка. До следващата неделя Сирни Заговезни, може да се яде сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора, защото след това те са строго забранени.
Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя (Сирни заговезни).
До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
