Способността за стратегическо мислене на базата на непълна и несъвършенна информация на програма „Libratus“, създадена от професор и студент по компютърни науки в Carnegie Mellon University, надминава тази на най-добрите в това хора. Изкуственият интелект на „Libratus“ е победил четирима от най-добрите професионални играчи на покер в света. Изненадата на създателите не била толкова в блъфирането, което правил изкуственият интелект, а в агресивния му стил на игра, който се оказал успешен. „Покерът е последният ни проблем. Имаме машина, която може да ни разкаже играта в бизнеса и военното дело. Притеснен съм как човечеството като цяло ще се справи с това“ – казва един от специалистите в тази сфера. Историята за „Libratus“ е разказана в сайта на Carnegie Mellon University.
Коментар на Григор Лилов
„Ние не казахме на „Libratus“ как да играе покер. Дадохме му правилата на покера и му казахме „Учи сам!” – казва студентът Ноам Браун, съавтор на програмата. Другият автор е професорът по компютърни науки Томас Сандхолм.
„Libratus“ победи четирима от най-добрите професионални играчи на покер в света в 20-дневен турнир – Донг Ким, Джейсън Лес, Джими Чу и Даниел Маколи. Домакин беше казиното в Питсбърг „Rivers“ на Texas Holdem покер.
„Libratus“ помете всички, печелейки 1,7 млн. долара залози.
„Това е съкрушителна загуба за човечеството, но голяма крачка и крайъгълен камък за изкуствения интелект” – заявяват от Carnegie Mellon University, който е разработвал експеримента.
Знаем, че машините например играят по-добре шах от нас, включително и срещу световните шампиони. Покерът обаче е по-сложен, защото борави с непълна информация. При шаха дъската и всички фигури върху нея са налице. При покера никой не може да знае какви карти има противникът му, на каква основа обявява залога и т.н.
Програмата започнала да играе на произволен принцип, след като се самоизучила след трилион изиграни ръце и прецизирала подхода си, за да открие печеливша стратегия.
„Оказа се, че „Libratus“ е по-добър, отколкото смятахме. Малко е деморализиращо. Биеше ни по 11 часа на ден. Това е много различна емоция, когато не си свикнал да губиш толкова често. – разказва Джейсън Лес. – Това не е нещо, което обикновено човек би направил, но те принуждава да си под напрежение за всяка игра. Това ни разтърси, но мисля и, че ще ни направи по-добри играчи.“
Изненадата не е била толкова в блъфирането, което правил изкуственият интелект, колкото в много агресивния му стил на игра, който се оказал успешен.
Ангажираните компютъри ресурси не са били впечатляващо много. Бързината на изчисленията е 7250 пъти по-бързо от тази на висок клас лаптоп и съответно 17 500 по-мощна памет.
Алгоритмите зад „Libratus“ не са специфични за покера. Т.е. те имат разнообразни приложения – в игри, бизнес преговори, стратегии за киберсигурност, планиране на медицински терапии. Навсякъде, където се изисква хората да изграждат съзнателна стратегия на база на непълна информация.
„Представете си, че вашият смартфон някой ден ще бъде в състояние да преговаря за най-добра цена на нова кола или друга стока за вас. Това е само началото.“ – твърдят специалистите.
„Способността на този изкуствен интелект за стратегическо мислене на базата на непълна и несъвършена информация вече надмина тази на най-добрите хора“, хвали се създателят проф. Сандхолм.
„Покерът е последният ни проблем. Имаме машина, която може да ни разкаже играта в бизнеса и военното дело. Притеснен съм как човечеството като цяло ще се справи с това“ – са опасенията на Роман Ямполски, професор по компютърни науки в Университета в Луисвил.
Само ще допълня, че от Гугъл с известна доза потрес наскоро съобщиха, че при програмите за превод се оказало, че алгоритмите сами са се научили – неизвестно как, да превеждат на трети, непознат и невписан в кодовете им език.
.
