Защо и как пропиляваме живота си? Колко начина да пропилееш живота си познаваме? За да е по-нагледно и приятно, нека разделим хайманите на групи:
1. Неосъзнати. Тази група е огромна. Хората в нея са от различен калибър, но главното, което ги споява, е тяхното незнание, че пропиляват живота си. Раждат се, живеят, умират, без изобщо да се замислят какви ги вършат. Нямат ни най-малка представа, че са прахосали отреденото им време.
2. Алчни. И тази група не е никак малка. Представителите й са водени главно от своя ламтеж за пари, власт, слава, жени/мъже, коли, къщи, скъпоценности, яхти, самолети… още пари, още власт… повече пари, повече власт. Мотото им е „още и повече”. Видни муцуни на групата са българските депутати, политици, магистрати и местни феодали. Животът за тях не е нищо друго, освен трупане на имане, и като умрат, от всичко, което са натрупали, могат да вземат със себе си само собствените си ла*на. Нищо друго.
3. Безкористни. Тези пък живеят за другите. За децата си, за родителите, за роднините, за приятели и познати. Има дори и такива, които отдават живота си за напълно непознати. Най-тежкият случай еq когато са готови да живеят или да умрат за абстрактни понятия като Родина и Народ.
4. Убедени. Тук са обсебените от спорт, наука, изкуство или религиозен фанатизъм; твърдо вярващите, че животът им има смисъл само, когато творят в името на спорта, на науката, на изкуството или на Бога. Нищо не може да ги разубеди. Те са винаги прави. Те са пъпът на света. Те са началото и краят. С тях не се говори, още по-малко пък се спори.
Общо взето, това са групите „прахосници”. Можем да продължим да ги класифицираме в различни подгрупи, но в случая това задълбаване не ме вълнува. Въпросът е: Има ли изобщо такива човешки същества, които не пропиляват живота си?
Още не съм довършил въпроса си, и вече съм затрупан от хиляди възмутени отговори от 4-те групи. Неосъзнатите ми обясняват, че нямало нищо по-хубаво от това да живееш леко, като птица. Без планове, ден за ден, радвайки се на всеки слънчев лъч. Чисто, безгрижно и безотговорно до припадък. Да не ти пука за нищо и за никого, в това число и за самия себе си.
Алчните ме нападат с лъскавите си дрънкулки и с тежката миризма на стегнати пачки. Как не съм бил разбрал колко е важно да си богат? Ами властта? Никаква виагра не ти е нужна. Смисълът на живота е именно в това – да грабиш, да трупаш богатство за себе си. Много важно, че тия милиони били за здравеопазване; голям праз, че ония милиони били за образование, за майки, за деца, за пенсионери, за нови работни места… Майната им на всички. На кого му пука за бедните? Да го духат бедните. Да мрат!
Убедените и те ми скочиха. Те били рекордьори, гениални писатели, музиканти, художници, професори, научни откриватели, изобретатели, мислители, отдадени на вярата си… Те със сигурност живеят смислено и не си пропиляват живота. Нима не е очевидно?
Докато се взирах в очевидното, ме нападнаха и безкористните. На тия направо пяна им излиза от писмата. Та те били истински патриоти, националисти, родолюбци. Тяхната безкористност и всеотдайност били пословични. Как не ме е срам да ги слагам сред тези, които прахосват живота си? Те били изцяло отдадени на каузата си. Добре де, ама нали и неосъзнатите, и алчните, и убедените имат свои каузи, на които изцяло се предават?
Нещо се обърках. Ще си отворя една бира и ще си почина малко, че много ме награбиха всичките. Всички се оказаха с каузи и живеели смислено. Никой от тях не бил пропилявал живота си. Докато си пия биричката, да ви помоля да помислите. Да помъдрувате и да ми подскажете. Кой крив и кой прав? Има ли значение каква ти е каузата?
Ивайло Зартов,
13 февруари 2017 г.
