В началото бе Разпятието…
Защо именно Германия? Никой не е обърнал внимание преди доста години на баварското семейство, последователи на Рудолф Щайнер, което се обръща към Конституционния съд на ГФР в Карлсруе по причина, че трите им невръстни дечица са „травмирани” от образа на разпнатия Христос в училището им в загубено из Бавария селце. Ала всички в страната зяпнали от изумление, че Върховният съд, чиито решения не подлежат на обжалване, е приел тъжбата им за разглеждане.
Председателят на съда Йоан Фридрих Хеншел, изтъкнат юрист, огласил, че съдът в пълния си осемчленен състав не е приел боязливото и незадоволително решението на училищното настоятелство да замени разпятието с обикновен кръст и разпоредил на всички държавни органи в Бавария да премахнат всякакви разпятия и кръстове от всички учебни заведения, тъй като „по религиозните въпроси държавата следва да е неутрална”. Освен това Конституционният съд внесъл и уточнението, че само в пълно единодушие между родители, учители и ученици, може да се поставя в класните стои християнския символ.
Ехото на скандала развълнувало дори тихите и спокойни води на алпийските езера, защото именно там Католическата църква е пуснала здрави корени. На страниците на в. „Байернкурир” се заявява: „Заради показния стремеж на съда да защити малцинствата и ден след ден да избутва на заден план потребностите на мнозинството, нашите ценности и конституционното ни родолюбие са в опасност”. Мюнхенския кардинал Фридрих Ветер, изпаднал в прединфарктно състояние, промълвил: „Дори нацистите не бяха посегнали на разпятието в нашите училища. Нима ще позволим на правовата демократична държава да извърши деяние, за което дори нацистката диктатура не събра смелост.” Кардиналът направо призовава за гражданско неподчинение, като нито едно училище да не спази разпорежданията на съда. Тогавашният канцлер Хелмут Кол бащински смъмрил съдиите, тъй като преобладаващото мнозинство от гласоподавателите в Бавария са католици, казвайки че: „Решението е в противоречие с нашата християнска традиция и неразбираемо от гледна точка на възможните негативни последици”. Какво проницателно предположение!
Единствените политици, подкрепили тогава решението, са шепа неугледни парламентаристи – вегетарианци от Партията на зелените, насред царството на наденичките, печеното месо и прочутата мюнхенска бира, на които тогава никой не е гледал сериозно. Окуражени, същите след време поискали да бъде отменен данъкът в полза на църквите и да се отменят часовете по християнско вероучение, като се заменят с такива по общи основи на религиите, без да се набляга на никаква конкретна вяра.
В появилия се оттогава насетне религиозен вакуум и безтегловност, енергично се впуска и решително се намества третата световна монотестична вяра. При това, забележете, с категоричното изискване за равнопоставеност и дори екстериториалност в новообразувалите се анклави, с приложение там на законите на шериата, в ущърб на националното законодателство. Според искащите подобни права за себе си мюсюлмани в Германия, поставянето на кръстове и разпятия било не по-малко оскърбително от забулването на момичета, защото в смесените вече класове има предствители и на юдаизма, будизма и на различни християнски конфесии. Сега в Германия се е наложило мнението, че няма как в едно вече „мултикултурно” общество да се зачита вярата на всички едновременно. Магистратите от Калсруе са направили това, което трябва, и това е едно доблестно решение…
Последица от това „доблестно решение” е невъзможността Германия и не само тя да защити собствените си традиции и идентичност. Да не говорим за новогодишните изстъпления в Кьолн, прегазените на Коледния базар в Берлин, перманентния страх от терористични актове, множеството изнасилвания, кражби и посегателства спрямо личноста, които често остават скрити в общата статистика – там не се споменава обикновено етносът на извършителите, заради криворазбрана етническа толерантност. Не, че у нас е по-различно в това отношение…
През 1996 г. всички арабски страни са ратифицирали шериатското право, което влиза в основата на техните законодателства. Шериатът не умира никога. Той остава жив, независимо от това дали се прилага или не. Като примера с костенурката – дори да е в хибернация, тя винаги е жива. Мислите си, че това е неподвижен камък. Но се лъжете. Мюсюлманското право никога не е отменяно и важи навсякъде по света, където има мюсюлмани, които са готови да се борят за него.
Да се прехвърлим и към Швеция, „отдала се” в буквалния смисъл на думата на мигрантите. Преди дни във Флорида, президентът на САЩ Доналд Тръмп предизвика недоумение с изказване, което звучеше повече от странно. Последва не само учудване, но и доста шеги по адрес на президента-милиардер. „Трябва да осигурим безопасността в нашата страна!Погледнете само какво се случи миналата вечер в Швеция. В Швеция! Кой би могъл да повярва? В Швеция. Те пуснаха в страната си огромно количество бежанци и сега имат толкова проблеми, за които не са си и помисляли“ – каза Тръмп.
Стокхолм поиска обяснение от Държавния департамент на САЩ, а шведският премиер Стефан Льовен изрази учудване от изказването на Тръмп. „Аз, както предполагам и много други хора, бях изненадан от коментарите за Швеция през уикенда – заяви Льовен, цитиран от АФП. – Имаме възможности, имаме предизвикателства, работим по въпроса всеки ден. Смятам обаче, че всички трябва да поемем отговорността си да използваме фактите правилно и да проверяваме всяка информация, която разпространяваме“.
Като че ли по сигнал, веднага след това оповержение, започнаха вълнения в Стокхолм и Малмьо с масови безредици, замерване на полицията с камъни и опожаряване на автомобили. Столицата бе превърната в нещо като африканския Могадишу. Може би провокирано от Тръмп, или може би от Путин?
Страната е прословута със своята толерантност. Либерална и в религията, за разлика от строгия католически и православен канон. За първи път в 850-годишната си история шведската църква наскоро възкачи на архиепископския престол в Лютеранската катедрала в Упсала жена – Анджи Жакелен. Свободните нрави в междуполовите отношения са тълкувани от някои дори като сексуална разпуснатост. Нали оттам идва понятието „шведска тройка”. А като синоним на изобилието е „шведската маса”, така привлекателна за тълпите мигранти от Азия и Африка. През последните десетилетия шведите приеха повече мигранти спрямо населението си, отколкото другите държави в Западна Европа. Произхождащите от Сомалия, Афганистан, Ирак и Босна съставляваха около 20% от населението преди 5 години. Практически почти никой от тях не работи, но получават щедри помощи и различни блага. Какво получиха шведите в замяна? След като мигрантите заляха Европа, се оказа, че те извършват преобладаващия брой грабежи и изнасилвания. В Стокхолм, а също в Гьотеборг и Малмьо, възникнаха големи мюсюлмански анклави, където управляват шариатът и властват младежките банди. На мюсюлманите в Швеция още преди пристигането на последната вълна мигранти се падаха 80% от изнасилванията. Само за първите 7 месеца на 2013 г. повече от хиляда шведски жени са били изнасилени от мигранти само в Стокхолм, като около 300 от тях момичета, по-малки от 15 години. Реакцията на шведите? Неудобната статистика се премълчава и дори властите оправдават насилниците. Известната със своите феминистки възгледи и водещ коментатор на вестник VG Skarsb – Маоен нарича бежанците „нашите момчета”. Депутатката от Шведската социалдемократична лига на младежта Елина Густафсон е против депортацията на нелегалните насилници, защото това било расизъм.
За съжаление Швеция изглежда не забеляза тази обществена болест и тя прогресира с много по-бързи темпове, в сравнение със съседите й. Швеция смирено прие стотици хиляди мигранти, без да е ясно защо. Нито страда от германския комплекс за виновност, заради Хитлер и Третия райх, нито има дял във войните в Ирак, Либия или Сирия, така че никой не й приписва никаква отговорност за бежанските вълни. Масата бежанци обаче вече докарва Швеция до суицидност. „Стокхолмският синдром” изглежда е победил достойнството, здравия смисъл, дори инстинктът за самосъхранение. Причината за което едва ли са, обаче, само мигрантите. Когато което и да било общество или страна изгуби здравия смисъл и мяра за нещата, които се случват, винаги има и собствени, вътрешни причини за това.
Светослав Атаджанов
