Централната избирателна комисия отказа регистрация за участие в предстоящите парламентарни избори на Българския съюз за директна демокрация. БСДД реагира на този отказ с коментар във Фейсбук, който публикуваме по-долу.
От многобройните партии, които ще се надпреварват в тези парламентарни избори, една искаше да върне достойнството на човека – БСДД. Достойнството – костната система на човешката нравственост, тази, без която е немислимо съществуването на едно здраво общество.
А нашето отдавна е тежко болно.
БСДД предложи лекарство срещу тумора, който причинява системата на установеното положение, но тя го разпозна безпогрешно и го отхвърли. Технически си послужи с кратките срокове, противоконституционната система на отсяване, общото човешко отчаяние и най-вече ГД „ГРАО“ в МРРБ, с която ЦИК формално спря БСДД от участие в тези избори.
Това, разбира се няма да ни спре да разказваме на хората за нашите идеи, да привличаме нови членове и да изграждаме организацията си. От каквито и партии да се състои бъдещият законодателен орган на държавата, те отново ще са представители на олигархията и българския народ няма да има истинска алтернатива за своя глас.
В рамките на една година ще има нови избори, за които ние ще сме по-силни и организирани, предстоят сериозни избори и навсякъде в ЕС. Видимите и стабилни резултати от управлението на представителната олигархия все така ще бъдат разрухата, мизерията и крайната човешка нищета, защото политическата система е така устроена. Антиподът на това управление е директната демокрация и идеите на БСДД.
Ние продължаваме, защото сме наясно, че достойнството и независимостта имат цена, но само те осмислят човешкото съществувание.
„Някъде в дълбините на паметта си човечеството съхранява спомена, че славата му се заражда от самотния човек, платил за своята смелост.
През вековете винаги е имало хора, които тръгвали първи по нови пътища, въоръжени единствено със своето въображение. Те имали различни цели, но си приличали по едно: правели първата стъпка по нов път, разчитали само на въображението си и предизвиквали омраза. Великите творци – мислители, художници, учени, изобретатели – се изправяли самотни срещу своите съвременници. Всяка велика нова мисъл е срещала съпротива. Всяко ново велико изобретение е било заклеймявано. Първият двигател бил смятан за безумие. Самолетът бил обявен за невъзможен. Механичният тъкачен стан бил обявен за зло. Анестезията била обявена за грях. Но хората с въображение продължавали напред. Борели се, страдали и плащали. Но побеждавали.“ Айн Ранд
